Излезе новина в медиите, че пет стола от народното събрани с евроатлантическа дамаска са пожелали на всяка държавна сграда, от парламента през болниците и университета до градските тоалетни, да има голям табела „Комунизмът е престъпление“(предложението е на ГЕРБ-б.р.).
Въпреки изобилието от противни, глупави, нелогични, нечовешки и откровено фашистки и турбототалитарни идеи, с които е пълен политическият ефир, горната новина заблестя. В нея, както и в другите, между впрочем, е видима линията на поведение, която не е случайна, не е временна, а целенасочена, системна, нарочна и последователна. Това е линията на дехуманизация, която се тъче по онази тънка и важна за всеки човек и народ нишка на собственото и за това обичано, славно или изстрадано минало.
В своята книга „Четвъртата индустриална революция“ проф. Клаус Шваб, говорител на глобалистката омерта, заключава, че повратната точка на тази революция е появата на първия човек с изкуствена памет имплантирана в мозъка (стр. 225; Шваб, Четвъртата индустриална революция, ИК Хермес, 2006). До тогава, разбира се, очакванията са не само в САЩ, Великобритания, Канада и ЕС транссексуалните да са над 40%. В перспективите на нуждата е безпаметно, безполово, безродово същество….(което сигурно ще е енергиен ресурс, за друго не виждам как ще служи).
Не е нужно да сме професори, за да забележим няколко неща, които се случват в България горе – долу след гадния комунизъм, който е престъпен и по-време на благородната демокрацията, започнала около годините на издаване на горния цитат. Тези неща са следните:
Пренаписване на историята на България по време на турското робство, така че да се заличи всичко, което Антон Дончев разказа в своята книга „Време разделно“.
Заличаване образа на Русия като освободителка, като се акцентира върху нейния стремеж към топлите морета.
Унищожаване на цялата стопанска, селскостопанска и военна инфраструктура изградена по време на Народна Република България.
Смазване на основното, средното и висшето образованието от нива, за които Маргарет Тачър сипеше суперлативи, до нива на 50% функционална неграмотност в училище и подтисната в безпаричие и евроатлантически рамки наука.
Обезличаване на кирилицата като, с грубо и повсеместно нарушаване на Конституцията на Република България цялата държава е изписана с латински букви и на английски, а официалните лица, от своите тронове, не само не повдигат въпроса пред Конституционния Съд, но и приемат за нормално работен език на международни срещи в България да е английски. (По Конституция официален език в България е български.)
Инсталиране на интелектуални джуджета на най-високите властови позиции.
Казват, че СССР в лицето на Михайл Горбачов ни е предал през 1989 г. на колегата Джордж Буш – Старши. Казват, че престъпният комунизъм е бил престъпен, но нищо не се казва, за тези и за това, което се случи след него. А след него в България бе проведен планът Ран- Ъп, бе приложен Вашингтонския консенсус (масова приватизация, високи лихви, шоков терапия, съкращаване на бюджетните разходи, уволнения, други.). Станахме член на НАТО (унищожение на въоръжението и военния капацитет, без да бъде възстановен, минимизиране на живата военна сила) и ЕС (унищожение на селското стопанство, индустрията и стопиране развитието на стратегически отрасли като наука и енергетика). В резултат България днес наброява около 5,5 милиона българи сравнимо с 9 милиона през 1989 г.; войската е минимизирана до 35 000 от 300 000, оръжията са подарени или унищожени; 95% от селскостопанската продукция е внос, като за сравнение до 1989 сме нетен износител и сме хранили всички страни от Съвета за Икономическа Взаимопомощ; цялата индустрия на стойност 120 млрд. долара към 1989 е разпродадена за 6 млрд. в изпълнение на приватизация, управлявана от назначени лица с длъжност „ликвидатор“; целият научен потенциал около всички тези индустрии бавно и сигурно е унищожен. Селата са пусти, държавата е изпълнена с разрухата на стари предприятия, къщи, читалища, църкви, души. От най-високият трон ни казват, че референдум е невъзможен (няма значение темата, важно е, че се твърди). Правителство, депутати и президент пандемично навлякоха черни маски с герба на България, сякаш сме на пиратски кораб. Разиграват се сценарии между 20-30 актьора в страната за сметка на милионите данъкоплатци, които вероятно, както в Италия, след време ще са длъжни да плащат операция за смяна на пола на някое невръстно дете, което машината е смляла в гаврата си с човека. (Тук се визира случая Мишел, излъчен по телевизията, където се разбира, че в Италия операция за смяна на пола се поема от държавата и струва 100 000 евро.) Режисьорът се кълне в ценности и в цивилизация, докато нарушава всички Божии заповеди и стриктно изпълнява седемте смъртни гряха, но да кажем , че е болен от безрелегиозност, както преди много години Солженицин диагностира на място. Странното обаче е, че нито един от 240 -те стола в Народното Събрание на Република България не съзря в това престъпление.
Но нека се върнем пак на престъпния комунизъм. И понеже опасенията на инициаторите на табелата „Комунизмът е престъпление“ са, че все още има хора, който помнят, какво е било тогава, то редно е да се признае, че е точно така. Ако го карам по спомени, то образованието от детската ясла до последен курс на висшето образование, плюс последващите научни и академични степени бе напълно БЕЗПЛАТНО. Като дете ходих на всички кръжоци и спортни дейности – БЕЗПЛАТНО. В училищата имаше лекар, зъболекар – БЕЗПЛАТНО. България впечатляваше с нивото на образованост и интелект. Здравеопазването беше напълно БЕЗПЛАТНО. Имаше лекари и медицински сестри по всички специалности и нямаше недостиг на медицински кадри. Строяха се пътища , училища, детски градини, заводи, кораби, градове, които бяха дишащи и архитектурно съобразени. Още е налична, ползваме, и е основна тази инфраструктура. Картата за почивка „ол инклюзив“ беше 35 лева за 14 дни. Нямаше човек без работа, ако някой искаше да „почива“ му намираха работа. В множество направления България беше на едни от първите места. Ето и примери.
България беше една от първите космическидържави.
В енергетиката:
• АЕЦ Козлодуй с мощност 3760 MW – една от най-големите за времето си.
• ПАВЕЦ Чаира без европейски аналог. До днес. Някои „столове“ направиха така, че да я унищожат.
• Каскадата Белмекен – Сестримо – международна рядкост.
• Българските енергетици проучваха, проектираха и строяха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания. Днес българските енергетици се броят на пръсти.
В металургията:
• 1989г. България е 27-та металургична страна в света с 3 300 000 тона стомана.
• Патентът на инж. Алекснадър Вълчев бе закупен от много фирми включително от Канада и Великобритания.
• България участва в международната интеграция на газ от Русия със собствена микролегирана с азот стомана 10 ГСАФ.
• Методът за газово противоналягане на акд. Балевски е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20-ти век.
• С български технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти.
• Спиралошевните газопроводни тръби произвеждани в завода в гр. Септември намериха своя производител в нов завод… в Турция.
В химията:
• 4-то място в света по калцирана сода.
• 17-то място в света по производство на пластмаса.
• Първенство пред Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада в изкуствените текстилни влакна.
• Първи в света по производство на паста за зъби.
В машиностроенето:
• 89-та година в отрасъла има 730 завода с 430 000 работещи и 35 000 инженери, които осигуряваха 20 % от БВП и 55% от износа на страната. Днес произвеждаме уплътнители за прозорци на чуждите концерти под аутсорсинг.
• Три бяха световните фирми в производството на електрокари – Кларк САЩ, Тойота Япония и Балканкар България.
• Със 150 000 годишен износ България бе сред петицата на световните производители.
В корабостроенето:
• За четири десетилетия са построени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона, като печалбата от износа е в пъти повече от инвестицията в този отрасъл;
• Научно-изследователският и проектно-конструкторски институт по корабостроене във Варна е първият в Източния блок, който въвежда автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника. Перлата на европейското корабостроене ККЗ Варна бе продаден за 1 щ.д.
В инвестиционното машиностроене:
• Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини.
• Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена изцяло с българско оборудване.
• Заводът за помпи във Видин експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми в т.ч. и Сигма.
• Заводът Мир в Монтана работещ с лицензите на италианските Морандо и Келер, бе известен производител на комплектни линии за тухли и керемиди.
• Машиностроителният завод ”Вапцаров” в Плевен имаше международна специализация по производство на възли за атомни електроцентрали.
• Осемдесетте години в България имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи, 90% от които се експортираха в десетки страни от Близкия Изток и Западна Европа.
• 80% от оборудването и технологиите в инструменталното производство бяха закупени от западни фирми.
• Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали с над 1000 броя асортимент не отстъпваха на световните еталони.
• Заводът за производство на пектин и плодови сокове в Перник бе единствения на Балканския полуостров.
В електрониката и изчислителната техника:
• Завод за запаметяващи устройства в Стара Загора, памети и телеобработка във В. Търново, механични конструкции в Благоевград, магнитни глави в Разлог, печатни платки в Русе и Търговище, инструменти в Шумен, Благоевград, София, градивни елементи в Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог, организационна техника в Силистра и Самоков… УКВ радиостанции в Гоце Делчев, радионавигационна апаратура във Врана… окръжни и заводски изчислителни центрове… с над 100 000 души заети в производството и научното развитие.
В българския военно-промишлен комплекс:
• Развиват се военните заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори и учебни самолети.
• България произвеждаше бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика, твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство.
• След Втората световна война напълно разрушения ВПК е възстановен напълно и осигуряваше валутен доход над 1 млрд. щ.д., работни места за над 100 000 души и спираше необходимостта от внос.
Десетки заводи работеха с лицензи на западни марки като Фиат, Рено, Кока-Кола, Пепси-Кола, CSF, Варта, Кесборер, Пирели, Шльоман, Перкинс, АЕГ… Над 600 предприятия в мащаба на МСП са били подготвени да стартират с лицензи и съвместни договори със западни фирми. 1988г. икономическия директор на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайнър в 12 страници отделени за България казва, че програмата за МСП в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реалистична крачка към пазара. След 1989 г. новият ментор на родината бе впечатлен и ужасен от успехите на Научното разузнаване на България, затова първо заклеймиха него, а после цялата сфера на разузнаването и сигурността на държавата. (А, как иначе да смажат такава силна държава?!) И така нататък ….
И точно тук, когато „престъпният комунизъм“ е на върха на развитието на една нация и държавност „свършва“ студената война и вместо развитие, 33 години по-късно България е в плачевно материално, интелектуално, репутационно, духовно състояние. Точно тук, от където можеше нагоре, започва престъплението, за което нито един стол или трон от българския политически антураж не продумва и думичка. Точно тук започва разединението и погрома, за което инж. Иван Пехливанов казва: „Голямото престъпление на нашите перестройчици е, че разедини националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би завинаги“. Днес това разединение продължава да се вклинява и в най-дребните останали стожерчета на това, което се нарича род, родина, език, минало, нация, дух. Тази проказа на политическата стратегия – разделяй и владей – днес в изнемогата на интелектуалната и духовната си предателска нищета пуска последните, унищожителни капки отрова.
Четири са нещата, които движат обществените маси – единение/ разединение, житейски шансове, полагаеми се права и доверие/ недоверие. Това са социалните измерения на политическия риск. Видимо разединението расте, полагаемите се права намаляват, недоверието удря тавана, а житейските шансове се измерват със страх и ужас. Видимо е, че нивата на политическият риск са преминали онази червена линия, при която нищо социално не може да има виталност, камо ли развитие. Нужен е елит, който да промени този риск. Но трагедията е, че без да се оглеждаме за урсула или борел, тук, в България, на политическия фронт няма капка генетичен материал останал от цар Самуил, цар Цар Борис Михаил, цар Симеон Велики….няма капка българско самочувствие, воля, дързост, хъс. Позор. Останали са позьори, играчи, играчки, гробари на Родината.
Тогава остава народът. И на него естествено му идва въпросът: има ли капка логика, (за капка легитимност и дума не може да става), има ли поне една причина, за да приеме учебника за четвърти клас, в които пише, че с Конституцията от 1991 година на българите се дава право на образование, здравеопазване, труд и творчество (т.е. преди не е имало); да приеме за обвързващи по някакъв начин законите сътворени от облицовани столове, които не искат да имат език, род, родина, минало и бъдеще; да приеме чуждестранни високоплатени гастрольори да определят ценностната ни система, нашите приятели, врагове, минало и бъдеще; да приеме неговите данъци да плащат заплатите на столовете, на троновете, според които референдумът е невъзможен, на операциите за смяна на пола на децата, когато мама и тати или родител 1 и 2 не знаят или не могат; да приеме, че предстоят сезонни празници, а не Рождество Христово; да приеме диктатурата на глупостта…бих казала и престъплението… дори и с отвращение?! И отговорът на целия смислен български народ, сигурна съм, е еднозначен. Не.
Време е за диктатура на народа, народе…(!!!)
*В статията са използвани данни от статията на инж. Иван Пехливанов „Изгубената България“.
Рада Коджабашева
