Скопие и София отдавна се опитват да установят нормален диалог и да изяснят етно-езиковите и културните аспекти на отношенията си. За Северна Македония (СМ) този процес стана хроничен и болезнен, особено по отношение на осъществяването на евроинтеграционните амбиции на страната.

В продължение на няколко десетилетия след разпадането на Югославия републиката страда от гръцкото „ембарго“ върху нормалното съществуване и просто приемливо име за държавата. В крайна сметка през 2018 г. се разбраха с Атина за името - Северна Македония, като сключиха Преспанския договор. Изглеждаше, че Скопие има шанс да продължи напред към избраната цел, а именно Европейския съюз. Но българският фактор изплува отново.

Не е тайна, че България последователно търси от Северна Македония признаване на българския корен и върховенството на българския език на държавно ниво. Несъмнено в исторически план подобни послания имат определени основания, но в съвременните условия, когато има две независими държави, подобни твърдения са изкуствени и тенденциозни.

Ясно е, че съвременна Северна Македония е продукт на различни политически технологии, преди всичко от югославските времена, вкл. при Броз Тито , които продължават почти век. Но, както се казва, не можете да изхвърлите думите от песента. Случилото се е случило...

Въпреки това България внезапно усети наличието на някакви имперски амбиции. Най-бедната държава в ЕС се опитва да играе ролята на регионален лидер и да подчинява слабите играчи в най-близкото си обкръжение. Не е най-добрата карма за София. Но тази карта се използва активно в местните геополитически игри.

По думите на министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи :

„Ние сме уверени в това кои сме и кои сме. Ние винаги сме били македонци, говорещи македонски, със силно чувство за самоопределение, което не подлежи на съмнение. Македонската идентичност и македонското национално съзнание винаги са били силно изразени както на научно, така и на духовно ниво. Така е сега, така ще бъде и занапред.”

На свой ред българският президент Румен Радев заяви, че България като „отговорен член на ЕС“ не може „да си позволи да внася нови, нерешени проблеми в европейската общност“:

„Членството на Република Северна Македония в ЕС е изключително важно за нашия регион и България винаги е подкрепяла тази инициатива, но трябва да имаме ясни гаранции, че нашето единство като българска нация и културно наследство никога няма да бъдат поставени под въпрос от външни фактори.”

Неотдавна от София се чуха и по-радикални коментари, граничещи с шовинизъм.

„Не сме ги молили (северномакедонците) да влязат в ЕС, те сами го искат и ако го искат, нека да се лекуват от раздвоението на личността, цялата тази шизофрения “, каза бившият български министър на отбраната , известният националист Красимир Каракачанов .

София поиска Скопие да спре да претендира за редица общи герои от освободителната война с османските турци, за светци като Кирил и Методий , за общите празници за което дори беше създадена работна комисия за разрешаване на различията между съседните страни.

Само преди дни Министерството на външните работи излезе с изявление по повод изявленията на българския депутат Костадин Костадинов , който обяви Северна Македония за „втората българска държава“. По-специално в съобщението на Министерството на външните работи на СМ се посочва, че Скопие "осъжда неприемливите изявления на българския депутат Костадинов, които съдържат териториални претенции срещу Министерския съвет".

Наскоро Костадинов присъства на откриването на Културно-информационния център на България в Скопие и каза фразата: „България от Охрид до Черно море, а Македония е втората българска държава“.

Впрочем в СМ вече се проведоха масови публични прояви срещу откриването от България на различни клубове и други институции в Северна Македония, на които софийските политици дават имената на български дейци, много от които с тъжна слава поради връзки с нацистка Германия.

Като цяло темата за българския колаборационизъм с нацистка Германия е много чувствителна за македонците, които са били активни антифашисти по време на Втората световна война. Официална София съвсем сериозно настоява македонските власти да премахнат споменаването на връзките на България с нацистка Германия от учебниците по история!

Преди време Франция реши да играе ролята на регионален мирен посредник и предложи на Скопие плана си за разрешаване на противоречията с България. По-специално от македонците се искаше да направят отстъпки пред София и да признаят присъствието на българското малцинство в страната, както и да направят съответните промени в конституцията, включително относно българския език като основа на македонския.

Тази инициатива предизвика остро отхвърляне на опозицията, въпреки че беше одобрена с обикновено мнозинство в парламента. Тогава лидерите на опозицията демонстративно напуснаха гласуването, а шефът на най-голямата опозиционна фракция ВРМО-ДПМНЕ Кристиан Мицковски заяви, че 44 депутати от партията "никога няма да подкрепят включването на българите в конституцията".

На излизане от залата той каза: „Всички ще отидете в затвора за държавна измяна“. Така внасянето на промени в основния закон на страната все още е под въпрос, тъй като това изисква одобрението на две трети от членовете на македонския парламент (80 от 120). До момента правителството има само 68 мандата.

Въпреки това след скандалния вот Скопие и София, в лицето на външните министри, подписаха съответно споразумение, което уж трябва да отвори директен път на СМ към ЕС. В Брюксел демонстрират готовност да дадат възможност на СМ да се присъедини към Съюза.

Северна Македония е мултиетническа държава, почти 30% от населението са албанци, които доминират в много провинции на страната. На фона на претенциите на България за езика, албанците също искаха албанският да стане втори държавен език наред с македонския. Сега албанците настояват и това да бъде записано в конституцията на страната. По-специално, в тези общности на страната, където албанците съставляват най-малко 20%, албанският трябва да се използва в държавната служба заедно с македонския.

Депутатът в македонския парламент от Либералдемократическата партия Моника Зайкова наскоро направи редица важни изявления за белградския вестник „Политика“ относно продължаващите дискусии в страната.

„Трябва да разберем, че на Балканите трябва да строим мостове, а не стени. България трябва да спре всички провокации, както и ние не трябва да се поддаваме или да ги провокираме. Това няма да помогне на никого."

- казва политикът.

„Няма да допуснем възраждането на идеологиите, победени във Втората световна война – фашизъм и нацизъм, трябва да уважаваме историята, но и да гледаме в бъдещето и да работим в онези области, които ни обединяват като народи и са в полза на държавите и гражданите“, допълни Зайкова.

Македонският политик отбеляза особено инициативите за регионална интеграция, които допринасят за развитието на хоризонталните връзки на Западните Балкани.

„Отворени Балкани ни сближава и укрепва политическите и икономически отношения“, убедена е депутатът Зайкова.

Известният македонски публицист и експерт Миленко Неделковски е много скептичен относно истинските намерения на България. Според експерта, цитиран от агенция REGNUM, "София днес поставя пред Скопие същите условия, както през 1941 г., когато съюзниците на Хитлер и нацистка Германия окупираха Македония".

„Те също изискват от нас да кажем, че нашата история е тяхна история, че нашият език не е наш, а техен, че нашите църкви са техни църкви, нашите герои са техни герои. Всички тези условия са поставени от българския парламент и през 1941 г. Само технологията се промени, политиката и идеологията останаха същите.”

– каза македонският журналист.

В софийските медии можете да намерите своя интерпретация на македонската тема:

„Македонски въпрос няма и никога не е имало. Стои българският въпрос за загубената териториална цялост, а сега и за загубата на българската национална идентичност. От България се иска да спре да блокира европейската интеграция (Северна Македония) и се оказва, че САЩ и ЕС се нуждаят от тази страна повече от България.

Така или иначе ситуацията в Министерския съвет, както в областта на европейската интеграция, така и на вътрешната сцена, остава напрегната и непредвидима. Малка държава с население малко над 2 милиона души е в центъра на политическите игри на САЩ и Европа. Скопие беше въвлечено в украинската авантюра, включително с доставката на оръжие и дори декларираната готовност на Скопие „ако се наложи“ да изпрати свои военни в Незалежная.

За съжаление, в последния период отношенията между Русия и Северна Македония остават развалени от редица демагогски изявления на ръководството на СМ за предполагаемата „груба намеса на Москва“ във вътрешните работи на страната, за което стана дума на брифингите на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова.

Руското външно министерство смята, че „изстъпленията срещу Русия са опит да се спечелят точки в очите на Брюксел и Вашингтон и пътьом да се отклони вниманието на собственото й население от трудностите на днешния ден, да се прикрие примиренческата политика на едностранни отстъпки, които Скопие практикува в отношенията със своите съседи от ЕС. Ясно е, че под "съседи" се има предвид преди всичко България.

Както и да е, Скопие все още е в много труден етап от своето развитие и напредък към целите си. И въпреки че ръководството на страната претендира, че проблемите могат да бъдат решени чрез диалог на всички политически сили (който никак не е лесен), македонският народ е възмутен от примирението на властите.

Прави впечатление, че много български политици и експерти, посетили Скопие, нямаше как да не забележат графита на стената на къщата точно срещу българското посолство в СМ: „Българи, умрете“. Явно досега това е най-изчерпателното изблик на „гласа на народа” (vox populi, както са казвали древните римляни).

Михаил Плисюк, Превод: ЕС