На 27 ноември, 1919 година в парижкото предградие Ньой България подписва най-жестоката спогодба в нашата история, с която Западът поставя страната ни на колене и без да се интересува от етническите реалности или историческата справедливост, оставя милиони българи под чужда власт, а царство България задължава да плати непосилни репарации.
Дори няма да коментираме, че пропада идеалът за национално обединение и освобождаване на Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Северна Добруджа. Но още по-жестокото е, че са ни отнети и земи от т.нар. "Стара България" (предвоенните ни граници), а именно Западните покрайнини, Струмица и Западна (Беломорска) Тракия. Това е удар по България, от който още не сме се съвзели, защото едно, че повлиява на икономическото ни развитие за две десетилетия през 20-ти век, но още по-лошото е, че с пропадането на националния идеал, е нанесена непоправима психологическа и ментална щета на българската нация.
От народ на победители, който с право е гледал оптимистично към бъдещето, се превръщаме в постоянно свиващ се народ, който постепенно привиква чуждите да се разпореждат със съдбата му.
Парижката мирна конференция е открита на 18 януари 1919 година, а ръководител на нашата делегация е премиерът Теодор Теодоров. В нея влизат министърът на правосъдието Венелин Ганев, Янко Сакъзов, който тогава е министър на търговията, промишлеността и труда, Михаил Сарафов и бъдещият министър-председател Александър Стамболийски. В делегацията като сътрудници са още Иван Евстратиев Гешов, началникът на Генщаба ген. Иван Луков и др.
Българите отиват в Париж с надеждата, че западните т.нар. демокрации ще уважат етно-историческите реалии на Балканите и уморени от Първата световна, ще се постараят мирът да е траен, т.е. справедлив. Още повече, че американският президент Уудроу Уилсън излиза със своите прословути "точки", които дават надежда за справедливо уреждане на следвоенна Европа.
Уви, плановете на западните демокрация са съвсем други. Французите се отнасят грубо, недипломатично и злобно с нашата делегация, която е затворена в хотела си и поставена под полицейско наблюдение, напълно в противоречие с дипломатическите нрави и духа на епохата. Американците и италианците изразяват някои възражения срещу желанието за жестока разправа срещу победените страни и по-конкретно България, но водещите сили - Британската империя и Франция приемат подхода за жесток и смазващ мир.
Проектодоговорът за мир с нас е представен на делегацията ни, изготвен изцяло от победителите без да се отчете никакво възражение. Впрочем, българското общество наивно си въобразява, че историческите правдини и човешките права ще трогнат западняците, поради което редица общественици изпращат петиции, писма, памфлети и дори научни изследвания към западните столици и вестници. Уви, напразно.
Българската делегация предлага населението на Македония само да реши съдбата си чрез допитване, а също така оспорва и невъзможните репарации, които фактически обричат страната на непрекъснато икономическо изоставане и криза. Антантата е категорична, че всякакви откази и оспорвания само ще доведат до преустановяване на Солунското примирие, което ще рече, че състоянието на война продължава.
Истината е, че по същество западните демокрации имат интерес България да бъде смазана икономически, за да поемат изцяло контрол над нея, като я "пристрастят" към непосилните кредити. Сметката е проста - задлъжнялата с репарациите България, няма да има друг избор освен да зависи за бюджета и съдбата си от западните кредитори, преди всичко френските.
Що се отнася до териториалните клаузи, никакви човешки права и историческа справедливост не могат да трогнат западните демокрации. Франция има за цел да създаде санитарен кордон между Германия и Съветска Русия от малки към средни държави, които да са зависими от Антантата, да заплашват източния германски тил при ново надигане, но в същото време да възпират евентуален поход на Червената армия за износ на революцията в Европа. За целта се създават прибалтийските страни, раздута Полша, Чехословакия, сериозно разширена Румъния и, разбира се, Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия).
Ирония на историята е, че Ньойският диктат е подписан от новия премиер Александър Стамболийски, който още от 1914 е предупреждавал българските десни партии и българският буржоазен елит, че влизането на България във войната, особено пък на страната на Германия и Австро-Унгария, е пагубно за нас. Нещо повече, през войната Стамболийски дори лежи в затвора заради пацифистките си възгледи в подкрепа на неутралитета, а 1919 се налага да обере негатива от действията на цар Фердинанд и българската десница, които са вкарали страната във войната.
Оценката за българския дясно-буржоазен политически елит, без да повтаряме някакви учебникарски клишета от епохата на социализма, е дадена от българския народ на първите следвоенни избори 1919 година. Лявото БЗНС става първа политическа сила, следвано от БРСДП (тесни социалисти) на Д. Благоев и БРСДП (ш.с.) на Янко Сакъзов. На изборите от 1920 левицата отново затвърждава пълната си доминация.
БЗНС (и втората политическа сила в лицето на комунистите) печелят не само, защото обещават мир и социална трансформация, но и защото са категорични, че виновните България да остави неутралитета си, да загуби територии и да бъде съкрушена, трябва да бъдат държани отговорни. И именно тогава се организира През 1922 има и референдум, на който 74 % от избирателите гласуват за организиране на съд за виновните за националните катастрофи. Уви, на следващата 1923 българската едра буржоазия реагира като организира военен преврат, за да запази властта и привилегиите си, но това е тема за друга статия.
Връщайки се на Ньойския диктат, според него страната ни трябва да получи и икономически достъп до Егейско море, но фактически на конференцията в Сан Ремо Беломорска Тракия изцяло е предадена на Гърция, която до последно (1917) държи фиктивен неутралитет във войната, а обещанието за този коридор така и не е изпълнено.
Страната ни е задължена да изплати 2,250 милиарда златни франка с лихва от 5 % за общо 37 години, което фактически означава 5 милиарда златни франка - колосална за епохата сума, още повече за малка България, воювала в 4 войни. Има и допълнителни тежести, които западните сили налагат на България: окупационен дълг, издръжка на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаване и др. Френски и италиански войници окупират България, като колониалните части на Франция се прочуват с изнасилванията и зулумите си срещу цивилното българско население. Българската армия е сведена до 20 хиляди щика (от над 800,000 души по време на войната).
С други думи, България е превърната във военно неспособна и финансово-икономически смазана и зависима. страна. На всичкото отгоре след като в Македония, Добруджа и Беломорието започват жестоки репресии и политики за асимилация на бъгларското население, над 600,000 бежанци идват в България. Правителството на Стамболийски полага неимоверни усилия, за да им осигури жилища и настаняване.
Обикновено, когато се говори за Ньой, рядко някой търси извличането на поуки. Патетично просто се говори за несправедливостите, но не се казва, че основните отговорници са представителите на българския политически елит, който не само, че не разчита правилно геополитическата ситуация в съдбовните 1914-1915, но и попада под тежки финансови и корупционни зависимости към чужди държави. Става въпрос за същия прехвален елит, по който днес се леят крокодилски сълзи, че бил "избит" 1944-1945.
Част от красивите домове във виенски стил на този елит още могат да се видят в София. Някои от тях, например, е известно, че са построени с пари от спекулата със зърно и доставки за гладния и очукан български войник по време на Първата световна война.
Така или иначе, милиони българи попадат под чужда власт, а страната ни е разорена, защото българският политически елит, воден от късогледство, русофобия и зависимости, обрича страната ни чрез съюза си с Германия.
За съжаление историческите уроци не са научени и в 21-и век българският политически, пази Боже елит и особено десницата, бързат да вкарат България отново в ситуация на конфликт, подкрепяйки стремежа на една велика сила да запази световната си хегемония и да установи единно световно правителство, срещу две други велики сили, които искат да установят многополюсен ред.
Позиция, която сама по себе си е предателска, защото първата задача на всеки нормален политик е да мисли за съществуването на своята държавна субектност, а не да подкрепя тези, които не крият, че искат да унищожат националните държави въобще. Но дори и да изключим това, на първо време трябва да се отчитат фактори като опасността от включавнето на България във всякакви конфликти, особено в ситуация, в която нямаме нито военния капацитет за тях, нито икономическите възможности.
Живеем в епоха, в която световният ред се изменя и цели държави ще изчезнат. Някой от съвременния елит може ли да си представи какво ще стане с България, ако ни ударят няколкостотин хиперзвукови ракети в резултат, например, на изпращането на български войници в Украйна като част от някоя "коалиция на желаещите"? Това още не се е случило, слава Богу, но настроенията в официална София са военолюбиви и, уви, сервилни.
Да се надяваме, че все пак българският народ ще си припомни горчивите уроци на Ньой, защото в противен случай няма да преживеем трета национална катастрофа. На последните парламентарни избори имаше почти пълна доминация на политическите сили, които цяло лято не криеха, че искат да тласнат България към още по-голямо ангажиране с конфликта. Дано на следващите все пак българите да изберат по-разумно и балансирано поведение (ако въобще се появят такива неща сред политическата ни класа). Горчивият опит на предците ни заставя да не повтаряме Ньой!
