България е започнала да се приобщава към общочовешките европейски ценности още преди 13 века. На хората, които днес ги отричат, нека припомним посланията на Цариградския патриарх Фотий към българския княз Борис I.

По-зрелите българи още помнят постоянните вричания на нашумелия и живописен нашенски политик от близкото минало Жорж Ганчев, че ще работи "за ползу роду". Днес подобни вричания от политиците са вече всекидневие.

Това не е изненада или нещо ново. Призвание да работят за общото благо са имали и първите български будители, и възрожденците ни, и строителите на съвременна България, и почтените ни обществени и политически деятели от Освобождението до наши дни.

Обединение върху основата на християнските ценности

Изненадата е другаде: призивите към един български управник да работи за общото благо и за благото на отечеството не са от времената на Паисий. Девет века по-рано, през 865-та година, те могат да се прочетат в посланията на гръцкия патриарх Фотий към княз Борис под надслов "В какво се състои работата на един княз". В послание 19 патриархът, например, препоръчва: "Упражнявай властта си така, че тя да се вижда и именува общо благо за род и отечество".

Което може да ни прозвучи изненадващо. Не заради съдържанието, а защото това напътствие към българския княз е дадено не от друг, а от един византийски патриарх, пък бил той и такъв високообразован богослов и интелектуалец като Фотий. Нали ние от училище си знаем, че ако не гърците като цяло, то поне гръцките свещеници и императори са едни такива коварни и злонамерени люде, чието основно предназначение е едва ли не да затрият българското ни самосъзнание и българщината като цяло.

Така че откъде накъде гръцкият патриарх ще съветва княз Борис да работи за благото на отечеството си. Обяснение за подобно чудо, разбира се, има. В ония времена патриархът е смятал за свое духовно призвание обединението на народите и племената върху основата на християнските ценности. Докато в днешни времена времена доста православни свещеници намират духовно призвание в разединението на народи и племена, пак на основата на християнските ценности. И заради националните и националистическите си пристрастия, разбира се. Което от канонична гледна точка е не друго, а етнофилска ерес.

Но има и по-лошо. Руски православни свещеници освещават зловещите ракети "Сармат", наричани също и "Сатан".

Една снимка на руски свещеник, който благославя ракета с надпис "Сатан" обиколи преди време социалните мрежи. А по рускоезичната телевизия RTVI друг православен свещеник пък обясни, че когато подобни ракети бъдат осветени, те политат в небесата яко ангели небесни.

Послания, които звучат съвременно

И доколкото подобни нелепици са не само смешни или зловещи, но също и опасни, добре е хората да се подсещат за истинския смисъл не само на християнството и на всички онези начала, които открай време облагородяват човечеството. И които можем да намерим в посланията на патриарх Фотий към княз Борис Първи.

Тези  послания са много по-искрени, непритворни, добронамерени и човешки от тези на Николо Макиавели от книгата му "Князът /Владетелят/" с неговите "зли препоръки към тираните, за да им помогне да запазят властта си". Да не говорим, че посланията на Фотий предхождат с шест века съветите на Макиавели. И звучат съвсем съвременно. Дори някак оскърбително съвременно.

Послание 71, например, ни подсеща за изборите в България: "Не прибягвай до измама, дори и спрямо неприятели, които ти се доверяват. Защото ако и да са неприятели, но все пак е не по-малко измамник и лъжец онзи, който е измамил хората, които са му се доверили".

А послание 76 не може да не се свърже с днешните предизборни обещания: "От прекалените обещания трябва да се пазиш, защото... ако не ги изпълниш, ще си нанесеш двоен срам, че много си обещавал и не си изпълнил нищо от обещаното. При това ще се окажеш враг, вместо приятел, защото си отнел това, което са дали надеждите...

Също и послание 73: "Златото развращава всичко човешко", което няма начин да не ни припомни за едни кюлчета.

Или послание 79: "Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие" - което пък напомня за едни записи, пълни тъкмо с всякакви сквернословия.

Послание 79 пък подсеща и за обществените поръчки, и за приятелските "кохорти": "Не върши нищо незаконно в угода на приятелите си".

Има и наставления за външния вид, които са си чист пиар (послание 30): "Трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на дрехите да се вижда, че си благопристоен и почтен човек." А едни депутати ходеха в парламента с кърпени дънки.

Приобщаване, което не е довършено

Всичко това показва, че отричаните от мнозина европейски ценности, отразени в посланията на патриарх Фотий, са всъщност общочовешки ценности, към които още преди 13 века България, озовала се близо до средището на световната цивилизация, е започнала да се приобщава. Приобщаване, което не е съвсем довършено и все още е въпрос на избор.

Дали изборът ще бъде като избора на Борис Първи с християнизирането и присъединяване към тогавашната европейска общност, дали съвременните българи ще възприемат посланията на Фотий като принос към държавното и общественото ни развитие, или все пак ще предпочетат къде по-примамливото и зрелищно рязане на глави от Крум като повод за гордост? Досещаме се за отговора...

*Фотий I e виден византийски богослов, патриарх на Константинопол (858-867 и 878-886), енциклопедист и един от най-учените хора на своето време. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст. Светец на Православната църква под името Фотий, патриарх Цариградски. Играе централна роля в покръстването на славяните и мисиите на Кирил и Методий.

**Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на "КЛАСА" на ДВ като цяло.