В а статия, писана и публикувана в началото на тази година (https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/parite-smenyat-pritezhatelite-si-za-da-spasyat-kapitala.139081) под заглавие „Парите сменят притежателите си, за да спасят капитала“, подчертах, че в държавата ни настъпва ново време, в което се води вече война за смяна на собствениците на парите.
И че тази война определя характера на политическия живот днес, фрагментирането на Народното събрание и невъзможността да се състави нормална изпълнителна власт, както и острото противопоставяне между политическите партии. Защото те са действащите фактори в тази война. Между другото там пиша: „Много се лъжат тези, които смятат, че в България стават странни и неконтролируеми неща; че е настъпил хаос, че всичко е непредвидимо и че участниците в политиката и в управлението на държавата са напълно случайни лица, действащи по лична воля и съобразно партийни повели. Наложим ли схемата, за която става дума, върху събитията, явленията и личностите, лесно ще забележим колко закономерно и логично е всичко.“
Днес думите ми се потвърждават.
Това, което се случва в Народното събрание, и кавгите на политическите партии, не са в никакъв случай проява само на политически амбиции, глупост, невъздържаност и безотговорност, както те сами взаимно се обвиняват, а прикриване същността на политическата обстановка. Партиите са натоварени от капитала да играят театър, за да не се види и разбере какво всъщност има под повърхността и кои са силите, които реално движат събитията и определят явленията и процесите.
Партиите (по-скоро техните лидери, разбира се) наистина се държат глупаво, дори неадекватно. Те лъжат на поразия, сменят постоянно мненията си; днес говорят едно, а утре съвсем друго и създават абсурдна атмосфера. Уж мислят за народа, за бедните и социално слабите, а всичко, което говорят и вършат, е срещу тях, против техните интереси и потребности. Затова и правят всичко възможно, за да не се състави правителство и дори да не се приеме бюджетът за следващата година. Така ще се отиде на предсрочни избори, които ще повторят сегашните резултати и разпределението на силите в следващото Народно събрание ще бъде съвсем същото. Тогава ще започне отново онова, което виждаме днес. Но пък театърът ще продължи да изнася своите публични представления и ще забавлява народа. Докато на народа му омръзне. Но това няма да е скоро.
Целта е да се доведе целият политически живот да абсурд, в който да се извърши първото реално преразпределение на парите между собствениците им.
Ужасно е, че политиците и държавниците толкова добре са влезли в ролите си и играят този противен абсурд сякаш е наистина. Оказва се, че са блестящи, когато трябва да са демагози, противни, нечестни, лъжовни и бездарни. Това те не просто го умеят, а е тяхна органична същност. Всички толкова си приличат в старанието си да изглеждат загрижени и измъчени за народа, че са противни. Ама нали срещу това получават възнаграждение!
Но темата беше за войната на парите.
Първият опит за тяхното пренареждане преди година нямаше кой знае какъв успех. Играчите, които трябваше да проведат тази смяна, бяха неопитни и не можаха да използват изборната си победа, за да внушат, че са силни, сигурни и последователни. Те очевидно нямат качества на политици – камо ли на държавници. Нервни, подозрителни, гневливи, несъобразяващи се с реалностите, те изтърваха позорно властта и заслужено бяха свалени от власт.
Но понеже не си довършиха работата, възложено им бе да се опитат пак. Сега обаче им липсва предишния начален тласък, получен в протестите и в неистовото желание на обществото да изгони тогавашната противна власт. Като няма кой друг да го стори, сега ще трябва пак те да опитат. Тези, срещу които се разиграва театърът също не си губят времето и няма да отстъпят лесно, поради което с всички сили и средства пречат на основните действащи сили да имат надеждни партньори. Предишните им съюзници са вече доста изхабени и изгубили свежест и последователност. Вижда се бездарието им и едва ли ще могат да разчитат на тях. Но така или иначе предстои още един опит.
Тази война ще продължи, докато не настъпи успешният й край и се изпълни поставената от капитала цел. Ще бъде още доста време все така объркано, противно и абсурдно. Обществото ще преживява с недоумение поведението на своите народни избраници, ще ги ругае справедливо и ще се чуди защо се държат така необяснимо и нелепо. А те се държат по този начин, защото са програмирани да бъдат като отнесени и да отклоняват вниманието на хората. Затова още известно време няма да пристъпват фамозните „червени линии“, ще се бият в гърдите, че са принципни и честни, милеещи за народа и „българските граждани“. Но единствената им грижа е да си броят парите, които получават за старанието да пречат и да говорят нелепости.
Картината е съвсем адекватна за типа общество, в който живеем и се измъчваме. Нашата роля е на зрители и на потърпевши от амбициите и капризите на капитала, от неговата незадоволима алчност и жестокост.
Но когато чашата на търпението се препълни, ще пострадат актьорите в политическия театър на абсурда. Самият театър ще спусне временно завесата, докато се подготви следващата постановка.
Ето, това е демокрацията с нейните „европейски ценности“. Тази демокрация не е нищо повече от една станала вече банална „война на парите“… Най - страшното е, че в баналната война днес – все по-активни са изявите на левицата. Нека се замислим над този факт.
