Това е един от най-старите методи за промиване на мозъци на населението в древната история. Жреците открили небесните цикли и започнали да се преструват, че карат небето да потъмнее, успявайки да изчислят циклите на слънчевите затъмнения. Събирали хората на едно място и им казвали какво ще направят, а хората гледали как луната затулва слънцето и вярвали, че жрецът може да контролира небето. Днешната астрология наистина идва от вавилонците, които извършвали огромни проучвания на корелациите, за да предсказват бъдещето.

Всяко нещо има цикли. Климатът ВИНАГИ се променя, като съществуват периоди на затопляне и периоди на охлаждане. Тези шарлатани не са по-различни от вавилонските жреци, преструващи се че затъмняват слънцето с луната по своя команда. Науката се преобръща надолу с главата след като през 1772 г. близо до Вилуи, Сибир, е открит непокътнат замръзнал космат носорог, последвано от по-известното откритие на замръзнал мамут през 1787 година. Може да останете шокирани, но тези открития на замръзнали животни с трева, която все още е в стомасите им, слага началото на второ течение в науката, тъй като доказателствата сочат, че е възможно както си ядеш обяда, внезапно да се окажеш замръзнал, само за да бъдеш открит от следващите поколения.

Откритието на косматия носорог през 1772 г., а после и на замръзналите мамути, подхранва представата, че нещата все пак не са линейни. Тези огромни открития наистина допринасят за епохата на Просвещението, когато нови знания избухват във всяка област на изследване. Подобни открития на замръзнали мамути в Сибир продължават и до днес. Те предизвикват теориите и от двете страни на този дебат да дадат обяснение на тези катастрофични събития. Замръзналите животни в Сибир подсказват, че странни събития са възможни дори и при климата, и те не са много по-различни от телата на мъртвите жертви, които са били погребани при изригването на вулкана в Помпей през 79 г. сл. Хр. в древната Римска империя. Животните могат да пасат и внезапно да замръзнат. Климатичните промени са тук от милиарди години – много преди човекът да измисли двигателя с вътрешно горене.

Дори в сфрерата на геологията започна да се създава голям дебат относно това, че може би земята просто е избухнала в катастрофична конвулсия и че действително планетата ни е циклична, а не линейна. Възгледът за последователни деструктивни катаклизми през нередовни интервали от време, или цикли, се появява през 1700-те години. Това течение на мисълта е може би най-добре изразено от Джордж Хогарт Тулмин – чийто принос към човешкото познание е забравен – в неговата рядка книга от 1785 г. „Вечността на света“ (The Eternity of the World”).

„... конвулсии и революции, с разрушителна сила, надхвърляща нашия опит или представа, но недостатъчна за разрушаването на земното кълбо, или на човешкия род като цяло, са съществували и ще съществуват отново... (слагайки край на)... изумителна поредица от епохи.“

През 1832 г. проф. А. Бернарди твърди, че ледената шапка на Северния полюс е достигнала равнините на Германия. В подкрепа на своята теория той посочва съществуването на огромни каменни блокове, станали известни като „несъответстващи“, за които той предполага, че са били избутани от напредващия лед. Тази теория е била шокираща, защото със сигурност представлява нелинеен възглед върху естествената история. Бернарди е мислел извън рамката. В естествените науки обаче хората слушат и разглеждат теориите, за разлика от социалните науки, където теориите са игнорирани, ако те оспорват това, в което хората искат да вярват. В 1834 г. Йохан фон Шарпентие (1786-1855) заявява, че има дълбоки вдлъбнатини, издълбани в алпийските скали, заключавайки, подобно на Карл Шимпер, че те са предизвикани от напредването на Ледниковата епоха.

Този набор от знания е напълно игнориран от религиозния култ към глобалното затопляне/климатичните промени. Те не знаят нищо за природата, или нейните цикли, и са напълно невежи за историята, нито дори за откритието, което представляват тези древни създания, замръзнали с храна в устата си. Те не могат да обяснят тези събития, нито огромното количество знания, описани от хора, които действително са изследвали, вместо да се опитват да изпълняват дневен ред, претендирайки, че това е наука.

Нашият модел проектира навлизането ни в нов „голям минимум“, който ще започне да обхваща слънцето през 2020 г. и ще продължи до 2050-те г., чийто резултат ще бъдат намален магнетизъм, нередовно произвеждане на слънчеви петна и намалена ултравиолетова (UV) радиация, достигащи до Земята. Всичко това означава, че сме на прага на нов глобален период на охлаждане на планетата, който може да продължи от 31 до 43 години. Последното случване на „голям минимум“ е произвело мини-ледников период в средата на 17. век. Познато като Минимум на Маундер, то се случва между 1645 г. и 1715 г. в рамките на по-дълъг период от време, през който части от света стават толкова студени, че периодът е наречен Малък ледников период, който е продължил от 1300 г. до 1850 година.

Повечето хора НИКОГА не са чували за Течението на Бофорт – огромно въздушно течение, носено от вятъра в Северния ледовит океан, което всъщност има далеч по-голямо въздействие върху ледовете от всичко, което ние бихме могли да изхвърлим в атмосферата. Течението на Бофорт е регулирало климата и формирането на ледовете в продължение на хилядолетия. Напоследък обаче нещо се е променило – и това не е нещо, което ще предизвика глобално затопляне, но заплашва с нов Ледников период.

Съществува нормален цикъл, който е от около 5,4 години и който обръща посоката и се върти обратно на часовниковата стрелка, изтласквайки лед и сладка вода в източната част на Северния ледовит океан и в северния Атлантически океан. Този 5,4-годишен цикъл е интересен, тъй като представлява два цикъла на Пи от 8,6. Непосредственият цикъл изведнъж се разширява до два 8,6-годишни интервала, с което достига 17,2 години в началото на 2022 година.

Това, което трябва да разберем е, че Течението на Бофорт сега носи толкова сладка вода, колктото Големите езера в Северна Америка взети заедно. Защо това е важно? Солената вода замръзва при по-ниска температура от 0 градуса по Целзий, при която сладката вода замръзва. Разликата между температурата на въздуха и точката на замръзване на солената вода е по-голяма от разликата между температурата на въздуха и точката на замръзване на сладката вода. Това кара ледът със сол по него да се топи по-бързо, което е и причината да хвърляме сол по пътищата при снежни бури.

Сега си представете Течението Бофорт като въртележка от лед и сладка вода. Тъй като в момента се движи по-бързо и в обичайната си посока по часовниковата стрелка, то събира все повече и повече сладка вода от трите основни източника:

1. Топящия се морски лед

2. Теченията на Арктическия океан от притоците на руските и северноамериканските реки

3. По-слабо солената вода, идваща от Берингово море.

Наистина, Йейл предупреди, че това течение може да „охлади климата в Европа“, на което именно сме свидетели в момента. Течението Бофорт циклично ще смени посоката си и когато това се случи, реалната опасност ще бъде от естественото освобождаване на огромно количество ледникова сладка вода в Северния Атлантик. Сега да си спомним – сладката вода замръзва по-бързо от солената.

Това не е теория. Разполагаме с предишни регистрирани обръщания на циклите на Течението Бофорт от 60-те и 70-те години на миналия век, при които е имало нахлуване на сладка арктическа вода в Северния Атлантик, довело до замръзване на водата. Много работа е извършена по този въпрос, която, разбира се, е игнорирана от дневния ред за климатичните промени, тъй като той иска да припише вината само на човешките дейности. Независимо от това, Американската асоциация за напредък в науката (AAAS), на която аз съм член, заявява ясно:

„Арктическите морски ледове влияят на климата за сезонни до десетилетни времеви периоди, като моделите посочват влиянието на морските ледове като основно за аномалии от рода на малки ледникови периоди.“

На „Socrates“ (компютърът, с помщта на който Армстронг прави своите борсови, финансови, климатични и др. прогнози – б.пр.) беше дадена почти всяка възможна база данни, която можах да намеря за периода, покриващ последните петдесет години. Поради удължения 17,2-годишен цикъл на Течението Бофорт, рискът от по-голямо от обичайното изпускане на сладка вода в Атлантика може да доведе до смущения в Гълфстрийм, който е единствената причина Европа да има умерен климат. Но това НЕ винаги е било така. Знаем, че нашествието на варварите в Рим през 3. век е било основно продиктувано от по-студения климат на север. Нашествието на морските народи слага край на Бронзовата ера, а народите от север мигрират на юг, заливайки Месопотамия и Северна Африка.

Климатичните промени са реални..., но просто не са причинени от хората.

Може би в момента сме в повратната точка и те не могат да продължават да говорят, че извънредно студената зима също е причинена от въглеродния диоксид и глобалното затопляне. Сривът на Гълфстрийм няма нищо общо с CO2. Това може да доведе до тежка конфронтация, тъй като тези хора сериозно грешат и това, което правят с икономиката, опитвайки се да спрат използването на изкопаеми горива на този етап може да доведе до десетки милиони жертви, ако Гълфстрийм колабира.

armstrongeconomics.com, превод : Екатерина Грънчарова