Срамота! Срамота е цялата тази суетня, тези страсти, тези Радини вълнения около това как ще гласуваме – с машина, с хартия или и с двете заедно, по избор на клиента.

Започвам да се опасявам, че нещо не разбирам. Толкова ли е важно? Толкова ли е по-важно от войната в Украйна, от инфлацията, от цените на енергията, от надвисналата опасност да се унищожат трите ни въглищни електроцентрали? По-важно ли е от пандемиите? По-важно ли е от метеорита, който лети към Земята (защото няма и не е имало момент в историята на астрономията, в който метеорит да не е летял към нас)?

Страстите около начина, по който ще се гласува и ще се разпределя властта между желаещите, говорят за две неща:

Първо. Всеки, който възнамерява да участва в избори, си прави сметките да лъже, да мами, да ги фалшифицира по някакъв начин. Или поне да се възползва от някакви деформации, като брой на неграмотните гласоподаватели или пък ниската компетентност на избирателните комисии. Въпросът е само на кого коя технология му е най-изгодна. Един предпочита да манипулира избори с машинен вот, друг предпочита да манипулира избори с хартиена бюлетина. Трети се надява на референдуми и тъй нататък. Това е първият извод – всеки се бори за най-удобния нему начин за влияние върху изборните резултати, иначе защо изобщо се бори!

Второ. И то произтича от първото: демокрацията е изродена до такава степен, че нямаме, а вече и едва ли можем да имаме реална представа за „волята на народа“. Първо отдавна не гласува целият народ или поне някаква съкрушително голяма извадка от него. Активността на последните избори беше 39.41% по данни от ЦИК. Това е доста по-малко от половината. Представете си, че имате домашни любимци – куче, коте, рибка, канарче и игуана. Решавате по най-демократичен и добронамерен начин да се допитате до тях какви условия биха искали да поддържате в общия ви дом. На въпроса обаче се отзовават само рибката и игуаната. Е, какви условия ще поддържате?

Освен това и волята на онези, които са се съгласили да гласуват, се подлага на такива манипулации и фалшификации, че крайният резултат вероятно няма нищо общо с изходния. Казвам „вероятно“, защото след целия дезориентиращ шум в ефира можем само да гадаем какъв е бил той. Затова казвам, че лютите страсти около избирателния закон, подсказват, че след изборите ще настъпи такова изкривяване на действителността, че ще се окаже невъзможно да знаем какво е мнението на целокупния избирател. Но можем да бъдем сигурни, че няма да е такова, каквото ще ни се представи. Що за демокрация е това?

Защо някой би настоявал на живот и смърт за машинно гласуване? Сещам се за две причини:

А) За да ограничи правото на глас на технически неграмотните, защото вероятно няма да гласуват за него;

Б) За да манипулира софтуера на машините в своя полза.

Сещате ли се за нещо друго? Само не ми казвайте: „за да пречупим гръбнака на лъжата и да възтържествува истината“, защото рискувате да ви се изсмея в лицето.

Има и един аспект, върху който не се спираме достатъчно старателно. Признаваме, че изборите се манипулират безочливо, но не обръщаме внимание на едно обстоятелство: по своето разположение върху темпоралната ос манипулациите са два основни вида, твърде различни помежду си – манипулации преди самия акт на гласуването и манипулации след него.

Първият вид манипулации – тези преди акта на гласуване – са различни видове. Към тях спадат легалните манипулации в рамките на предизборните кампании. Това са манипулациите, ползващи всички инструменти на политическата реклама и PR , а те не са малки. После идват полулегалните. Те също са част от медийната предизборна кампания, но не са откровени. Тук спадат преди всичко компроматите. Те се лансират като същински новини, а не като предизборни послания. Например репортажите от христоматийния скандал в Костинброд не бяха обозначени с „Предизборно студио“ в началото и в края с „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Но бяха не само част от медийната кампания, но и нейно острие.

Към първия вид манипулации спадат и различните механизми за икономическо и психологическо въздействие върху личността на гласоподавателя. Този вид въздействия са три вида: 1) купен вот – някой получава пари, за да упражни по определен начин възможностите, предоставени му от Всеобщото избирателно право; 2) корпоративен вот – хора гласуват по волята на работодателя си или на друг мощен местен властови фактор, от когото зависи препитанието им; 3) имитативен вот – хора гласуват по начин, подсказан от авторитетни техни роднини и познати, защото сами не могат (и не искат) да решат.

Вторият вид манипулации е съвсем различен. Той обхваща действия след момента на гласуване. Тук е подмяната на едни чували бюлетини с други, подправянето на протоколи от секции, подправянето на резултати при тяхното компютърно обобщаване и най-сетне – бърникането в самия софтуер, което изглежда ще се окаже лесно и удобно при машините от венецуелски тип.

Според мен, когато говорим за изкривяване на изборните резултати, трябва да концентрираме вниманието си само върху втората група манипулации – тези след момента на гласуването. Защо изключвам първата група? Ами защото човек гласува така, както иска, без да ни интересуват условията, които са го накарали. Дават ти 50 лева да гласуваш за еди-кого-си. Теб политиката не те интересува, все ти е едно кой ще управлява, защото дори и в момента не знаеш кой управлява. Дори не можеш да направи разлика между избра за депутати, за кмет и за президент. Защо да не вземеш едни лесни пари и да не се разходиш до урната? Имаш това право. Точно това право е стоката, която продаваш.

Още по-лесно е, когато този процес е организиран. Идва съответният отговорник и ти казва: „Гласуваш за №5. Нà ти 50 лева!“. Свиваш рамене и отъркваш банкнотата в брадичката.

Или пък друго. Работиш в шивашки цех или пък в малка фабричка в затънтено градче. Всички се познавате. Идва един ден чорбаджията и казва: ще гласуваме за този и този. Смееш ли да не гласуваш? Ами ако гласуваш иначе и чорбаджията разбере? Сигурен л си, че той си няма начини? Ще станеш да улицата с цялото си семейство.

Или пък имаш бизнес, който разчита главно на общински поръчки. Когато дойдат избори, за какво ще мислиш: коя партия има на-правилната идеология и най-модерните политики за благото на страната и народа, или коя партия ще излъчи кмет, който щ продължи да ти дава обществени поръчки?

Но във всички тези и подобни на тях случаи гласоподавателят е гласувал по своя воля, все едно как тази воля е била обработена предварително. Ако съм музикант и срещу голямо възнаграждение изсвиря парче, което ненавиждам, то изпълнението ми пак ще си бъде оригинално и напълно редовно. Пак ще бъде мое изпълнение и аз ще съм този, за когото ще бъдат предимствата и отговорността. Отива човек и казва: гласувам за Иван. И точка. Този човек е гласувал за Иван, независимо дали някой го е накарал, някой му е платил или го е заплашил. Това си е неговият глас и той го е дал по своя воля. Сладостите на либералната демокрация и на всеобщото избирателно право…

Оттук насетне започват математическите и IT шашмите. Но кои са тези, за които тези шашми са толкова съдбоносни? Кои са тези, за които няма нищо по-важно от това дали ще се гласува с венецуелска машина или с хартиена бюлетина? Как кои! Нима не ги познахте? Това са вашите избраници, това са вашите герои. Това са хората, които са зарязали дом и семейство, майка, баща и ситни дечица, за да положат живота и таланта си върху жертвеника на вашето добруване. Те са се отрекли от всичко свое, за да служат на вас! Ах, да можеше, и те биха си гледали живота, но дългът е на първо място. Да не си помислите, че им е кеф? Нищо подобно! Но те съществуват, за да се раздават. Ето това са хората, които от известно време войнствено се препират как точно да се гласува.

По делата им ще ги познаете. Ще ги познаете по това, което е важно за тях. Вече над 30 години не може да се реформира съдържанието на образователната система. Децата учат науките така, както ги учехме ние в социализма. Вече над 30 години не е направено нищо съществено в сектора на културата. Но за сметка на това всеки път, когато се зададат избори, елитът на нацията, нравствено-интелектуалните стожери на народа, се хващат за гушите по въпроса за изборното законодателство. Знам, че е важно. Знам. Важно е кой иска да ни управлява, но също така е важно и защо иска да ни управлява. И на кого е готов да продаде решенията си, както Айше продаде гласа си, когато го избираше. Защото само по начина, по който политиците говорят, си личи, че е имало някакви преговори и договори с някого. Ама много си личи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов