„Давай, ще устискаме до… Световното…“

Понеже не всички сме гугутки, виждам, макар и от 2500 километра, как всички критикуват президента. Всъщност той си е за критика. И мен ме разочарова, макар че не му възлагах големи надежди и преди.
Но думата ми е за друго.
Защо ми се струва, че всички критикуващи президента са… доволни от него.
Безвремието и управлението С пилот, а всъщност БЕЗ пилот, ги устройва!
Всички! До един.
Тук, както и при първото действие на всеки Божи парламент досега – разпределението на апетитните и добре заплатени места в комисиите, „осъвременяването“ на заплатите, които и без това са космически относно бг-стандарта, партиите са единодушни – всички са заедно!
Колко е удобно и уютно – нека гугутката да дъвчи президента и злополучния служебен кабинет, всъщност и на него, на служебния кабинет, май хич не му пука, а ние…
Ние ще „разговаряме“, с всички, разбира се, вече с всички до един, без разните там червени разделителни линии, дори и с ония, които ни наричат „тълпа“, важното е вече да няма сърдити, ние ще преживяме, ще чакаме, ще се ослушваме…
И ще подхвърляме на гугутките зрънца от пикантерия, гарнирана със злобичка, с „нахъсване“ помежду троловете…
Ден да мине, самун да загине.
Ама докато народният самун е клисав и за двайсетина лева на ден, разделете заплатата на три милиона българи, работещи бедни и прецакани пак пенсионери, на дните на месеца, а оня, техният, на богоизбраните слуги на същия този народ, да, оня самун, депутатският, е бял и бухнал, симид…
Няма да са хрисими ли, няма да се мотаят ли, няма да забравят какво са викали по площадите ли… Та нали и сега сред тези има цяла сюрия люде, които никога повече не ще помиришат такъв лукс, такива заплати, командировки, „обгрижване“…
Паричка-царичка…
Затова, кураж. Скатаване.
Още малко…
Остават броени дни до Мондиала. Сряда, четвъртък, петък, събота…
Гол!
А като започне Световното, на тоя шашардисан по рождение, а и без друго и толкова склонен към манипулации народ вече не ще му са нужни и дори зрънца. Тогава той направо ще залепи морно лице о екраните и ни война, ни наш президент, ни Бойко, ни Кирил, ни Лена ще му са в устата.
Цар Футбол.
А през това време паричките на „слугите“ народни ще си текат ли, текат…
Пенсии ли, Украйна ли, война ли, стотици хиляди убити ли, абе айде стига, Райков, стига с твоето черногледство, гледай каква красота е на екрана, гледай как върви салатката и „ичкията“ – скоросмъртница, ох, миличката, как само съм я издокарал тази година, направо гали, гали гърлото, а пък за мезето да не говорим, абе тези катарци знаят кога да правят световно, тъкмо виното е станало супер, тъкмо пържолката плаче за „пръжване“…
Хайде бе, ще ми казва на мене оня там писател от Париж, абе, знаем ги ние такива тарикати, мизерници ниедни, отишъл там да мие чуждите задници, предател такъв, изменник, защо не останеш тук, да се бориш с пържолката и винцето, пардон, обърках се, с враговете на България, с тази световна конспирация, която иска да ни изтрие от земята. Ама ние няма да се дадем, щото сме велико племе. Хайде бе, на нас ще ни дава акъл, абе, Райков, спри се бе, на мен акъл не ми требе, на мен парички ми дай, на мен тук си ми е хубаво, харесва ми, тихо, кротко, краднеш оттук, поизлъжеш там… И това сега с фейса, леле, като ми стане тъмно пред очите, сядам и мамицата им разкатавам на разните там „соросоиди“, „чужди агенти“, „цървули и ватенки“ и тем подобна паплач…
Лошо било в България, тежко било, абе, стига бе, няма такъв рай на земята, няма…
Хубаво ми е тук, разкошно…
Давай, Стоичков, пардон, обърках се, давай Меси…
Гол! Гол! Гол!
Да, наистина – гол, гол, гол…
Винаги.