"Елате да Ви запиша за наблюдение на бременността след няколко седмици. Сега е прекалено рано и какво правим, ако зародишът се окаже без глава или сърце?".

Така смених дългогодишния си АГ специалист и то не заради циничната му уста, а защото ми се виждаше прекалено да чакам края на първия триместър, за да ме види някой с ехограф. 

"Колко голям е камъкът в бъбрека Ви?". "11 сантиметра", отвърнах, обърквайки се неволно.

"Милиметра, госпожо, ако беше 11 сантиметра, щяхте да имате пуешко яйце в бъбрека си".

Този уролог пък мразеше целия свят и държеше да го показва на всеки негов представител, попаднал в кабинета му. Предстоеше ми литотрипсия, тъй като камъкът беше запушил бъбрека, и дадох всичко от себе си, за да не му обръщам внимание.

Кой ли не се е наслушал и натърпял на грубости в българската здравна система...

От зле платени и изнервени рецепционистки, през преуморени и прегорели медицински сестри до арогантни, самозабравили се "светила" и тотално претръпнали, цинични лекари около пенсионната възраст - здравеопазването ни е може би единственият останал бастион на грубостта и лошите обноски.

Едва ли си давате сметка, но с годините, макар и с огромно закъснение, възпитанието и любезното - или поне приемливо отношение, най-накрая навлязоха дори в такива немислими и непристъпни допреди това крепости като градския транспорт и майсторите - от водопроводчици до гумаджии.

Дори и - о, небеса! - в общинската и държавна администрация задуха вятъра на промяната и лелите от другата страна на гишето по-рядко се държат с гражданите като с натрапници, които им пречат да си пият кафето и носят лична отговорност, че работата и заплатата им не струват.

Дали обществената среда се е променила, дали капитализмът с неговото "клиентът винаги е прав" най-накрая даде плодове, или е комбинация от двете, но е факт - любезността и нормалното държане полека лека си проправят път в какви ли не форми на обществени взаимоотношения.

Единствено болници, поликлиники и лекарски кабинети държат фронта и ако преди години приемахме за естествено и нормално с пациентите да се държат троснато, назидателно и като с натрапници, които пречат на съответното лице в престилка да си върши работата, то сега грубостите им още повече се набиват в очи.

В никакъв случай не твърдим, че това важи за всички представители на медицинската професия. Огромната част от тях се държат напълно нормално - най-малкото от възпитание и самоуважение, има и хиляди сърдечни и дружелюбни хора по лечебните заведения.

Нещо повече - там, където за медицинските услуги се плаща от джоба, в частни болници и медицински центрове, отдавна са променили тактиката и тъй като пациентът е клиент, се държат подобаващо.

Проблемът е, че в тази сфера грубото, надменно държание все още е нормален и приемлив маниер и се практикува прекалено масово.

Това не значи, че съответните лекари, сестри и администратори не си вършат добре работата по същество, нито че не им влизаме в положението, а проблемът също така няма връзка с качеството на медицинската помощ.

Знаем, че са претоварени и стресирани, знаем, че да се налага хем да отговаряш на безумните изисквания на здравната каса и хем да лекуваш lege artis е работа за магьосници, знаем, че нищо не е безплатно на тоя свят и дори че немалка част от самите пациенти си е заслужила с нея да се отнасят като към добитък.

Това обаче не оправдава троснати отговори, поведение като в зверилник сякаш пациентът е враг, заемането на характерната поза "Аз съм Господ и владея изкуството на медицината, а вие - безпросветна сган", или "За гуми на колата ще дадеш 800 лв., ама искаш докторът да ти е безплатен".

Не очакваме от медицинските лица да проявяват емпатия към здравните проблеми на пациентите си или да се държат като в докторска сапунка.

А единствено така, че да не провокират ответна агресия. Просто нормално.