Според ценностните системи, откровени понятия и чувство за хумор на моите прадеди и деди - от османско през царско време и след края на ВСВ (животновъди, земеделци, гостилничар и един поборник-участник в IV-то Велико НС, май 1893 г.) - сегашният състав на МВнР, без вероизповеданията, се състои от 3-4 „йерархични” потока: поколения майстори – „слънчогледи” или „хамелеон-ибрикчии” (вече с атлантико-евро-ЛГБТИQ ценности), по-млади калфи- и чирак-ибрикчии и накрая дефицитните наивници дипломати-приоритетно национално отговорни българофили (родолюбци).
За хамелеон-ибрикчийството в дипломацията, медиите, полит-пропагандата
Водещи обаче в манипулиране на обществото са хамелеон-ибрикчиите, главно платени отвън мандатно управляващи, повярвали си, че са политици пропагандисти на Догмата, на правата атлантико-евро вяра. Постоянното им публично присъствие се обeзпечава- по списък и допуск - в медиите и в полит-пропагандата. Сред „абонатите” се открояват с баналния си изказ А.А. (екс-политик и -шеф на БНТ), бивши политици и дипломати: П.Ст., Р.Плевн., Н.М.-Н. (Международната), Е.П.-„Кремчева” и Ст.Т. (заемал 4 най-престижни посланически поста), И.В.; бивши военни, главно екс-полит-тоталитарни и ВКР-офицери, даже „преподаватели вече” като В.Ш., Т.Т., С.С. И измислени професори = профАНесори-атлантици по закона Панев от екс-катедрите по научен комунизъм, философия и АОНСУ. От разрешителния списък отпаднаха дантеленият Г.М.(симпатии към Виктор Орбан), Н.Млад. (като офшорник), Ал.Йо. (на изборна службица в Брюксел). Но в списъка са полит-абонатите, без Ко.Ко. – косвени войноподстрекатели като бойкикевци, харвардските пътешественици в Киев, герберските позиционни „фурнаджийски лопати”, малките Мукове (или Муци ? = НДСВ-юпито и демо-Гнома), Ментата с „Черният чичо”(превод от Кара...), козируващи в Анадола и пред Високата в миналото Порта. (Дали само в миналото?) Дори социално ориентираната „пустинячка” от Крушовица, която се кълнеше, че не изнасяме „джепане” в Украйна. Но взривовете с жертви и авариите напоследък в „Арсенал” ми напомнят за взривовете с 2 човешки жертви във военните складове на с.Върбетице, Чехия през 2014 г., вероятно наети от Гебрев, станали причина за масова взаимна експулсия на дипломати на Чехия с Русия. Вече близка история, но в последствие на „харвардския ентусиазъм”, след чехите, с прокуждането на десетки руски посолски служители и ние останахме с 1 дипломат в Санкт Петербург и 5-6 служители в посолството в Москва. Прадядовците ми лозари на времето се тюхкаха: „Защо ми трябваше на баир лозе? Как ли ще го поливам?”
На възлови по актуалност за българската дипломация постове (Вашингтон, Берлин, Хага /по темата Шенген/, Лондон, Варшава /Триморието/, съседни страни ...) се прехранват хамелеон-ибрикчии, не родолюбци; в 2-те централи в Брюксел – слабо познати кариерно или непознати в професионалните среди калфи- и чирак-ибрикчии.
Подобна е и класификацията в медиите, предимно в СМРАД (= средствата за масова реклама, агитация и дезинформация). Там слугинажът е етаблиран, но се появяват ново-стари звезди. Лице с инициалите Н.М., от които фамилията на блатен руски език би била равнозначна на гаменско тълкуване на български на името на руския президент Путин, написа на 22 т.м. статия в контролиран може би от олигарх на ДПС седмичник „Дърводелската дипломация на Румен Радев”. С недвусмислен за тълкуване текст в стил „мяу-мяу”под заглавието: „В Ню Йорк ООН (Р.Р.) заклейми руския агресор, а държавата ни показа разнопосочно поведение и неизживени зависимости”. Въпреки укритата от мрежата биография на автора личи, че е „профи” журналист. По снимката eна възраст исмутно ми напомня по име на „дописник/”селкор” (= селски кореспондент, по тогавашната терминология) на в-к „Работническо дело”. И на познат ми русофоб, ползващ като единствен чужд език руския.
НМ: 1. Подозира открито президента дали не неглижирал нарочно участието ни в ООН, за да бъдем представени от „нискоразредна делегация, начело с външен министър и то служебен”. 2. След селташко „откриване на велосипеда или на топлата вода”, че международните отношения не са дърводелство”, селкорът упреква президента Радев и че, солидарен с унгарската и сръбския президенти, не е подписал декларацията против руската агресия и за приемане на Украйна в НАТО на 9-те президенти от Централна и Източна Европа от неформалната им среща в Прага на 2.т.м. 3. Н.М. намеква открито недоверие към опитите на Р.Радев да съхрани страната ни с родолюбивия аргумент: „Запазване на националната сигурност и предпазване от война”/та в Украйна. 4. Според вероятния екс-селкор „към нас военна заплаха от Русия няма”/ло. Тя била „достатъчно изразходвана за да открие втори фронт (може/ла/ евентуално да обстрелва, но това през Черно море, но това не било нахлуване). И продължава да психо-папагалства, че „това не било война в смисъла на Радевото изказване”?!??5. С други думи президентът Радев бил продължавал да се умилква на Русия, не спирал да флиртува с последните ни руски зомбита. Бившият глашатай на социалистически патриотизъм и пролетарския интернационализъм в действие, сега явно наемен проатлантически пинчер, рони сълзи защо командващият доскоро натовските сили в Европа ген. Бен Ходжис отминал България по време на обиколката си на източноевропейските съюзници преди месец. Според тъпанджията-пинчер Алиансът оценявал генералите ни като полунатовски !?
*Какво ли не правят пишурки като Н.М. за пари и за ибрик-хамелеонството си! Пълна липса на човешко достойнство + неуважение и гаменско поведение към личността и институцията на българския президент! Опитвайки се да оспори разумната му позиция на отговорен българин с дебилско-наивен солидаристичен милитаризъм.А и алегорията му „дърводелство”, сродна с дърворезбата, може понякога да е свързана с изкуство!
През последните няколко години двустранните ни отношения с държави-членки (ДЧ) -ястреби на НАТО стагнират едностранно или на взаимна основа. Доказателства? Бяха закрити посолствата на България в Литва, Латвия и Естония, както и техните в София. Кандидатката Швеция и Норвегия също закриха посолствата си у нас, докато ние прехранваме 11 щатни курортисти нереципрочно, като победена страна, в посолствата ни в Стокхолм и Осло (оглавено от етническо рускинче). С Исландия имаме разменени само почетни консули. Техен ПК в България е г-жа Цветелина Бориславова.
По т.1 на Н.М.:Присъствието на президент, редуван през 1 г. с премиер на ежегодното откриване на ОС на ООН през септември не е нужна практика, освен ако няма среща на върха на държавните ръководители на всички страни-членки на ООН или извънредно събитие. Според процедурните правила на Общото събрание на Обединените нации "правомощия за представителство в сесиите на ООН могат да бъдат давани на министър-председателя, президента или министъра на външните работи на съответната държава", т.е. Уставът на ООН не поставя задължително изискване кой да оглави правителствената делегация при провеждане на сесия на Общото събрание на ООН.
Министър Н.Милков се различава професионално от външнополитически дилетанти, Кириак Стефки и – Стефчовци като Теодора Генчовска, Румяна Желева, Михайлова-Нейнски, Е. Захариева, профи-смехурковци като Н.Младенов, Даниел Митов и под. Без да е утвърден политик с национален принос или послания на времето си като Атанас Буров, Първан Драганов или Иван Башев, Милков е съвременно рутинирано профи- изключение като Вигенин или Светлан Стоев. (Въпреки че и тримата без належаща необходимост намериха часове да се тръшнат на атлантико-молитвените килимчета).
По т.1-3 на Н.М.: Прокси-, бизнес- или освободителни военни действия има постоянно в света, насрочен самит нямаше и Радев уважи ОС на ООН през 2019 и 2021 години. Както и Б.Борисов през 2010 и 2018 години. Без особени ефекти, освен в негласната, „скришна” надпревара между сътрудниците им и тези на Р.Плевнелиев и Г.Първанов междувременно кой ще посети повече страни и пъти на държавна издръжка. Далеч по-овластеният Тодор Живков е бил на ОС на ООН мисля, че единствено през 1960 г.
По т.т.1, 4-5 на Н.М.:По повод резолюцията на Общото събрание на ООН от 12.10. т.г., осъждаща незаконното анексиране на региони на Украйна от Русия с гласовете на 143 държави, вкл. на България, 35 въздържали се и 5 против, Н.М. признава ангажираното изказване на министър Милков. Че това е „незаконна агресия”(законни има ли? О.Г.), водена от страна-член на Съвета за сигурност” и че „България осъжда референдумите в окупираните украински територии”. Позиции, ясни предварително от 1994 г., след като с Руската федерация и с Украйна през декември 1991 г. бяха подписани протоколите за установяване на дипломатически отношения с България. Впоследствие с двете държави президентът Желев подписа с президентите Елцин и Кравчук отделни междудържавни Договори за приятелски отношения и сътрудничество, от които този с Украйна бе ратифициран последен от Върховната рада и на 25 март 1994 г. обнародван в ДВ. В двата протокола и двата Договора нееднозначно се споменава, че РФ и Украйна са в границите на РФСР и Украинска ССР от 8.12.1991 г. Сиреч, от 25.03.1994 г. Крим и окупираните през т.г. украински територии съгласно двустранната ни международно-правна регулация с двете страни, са в състава на Украйна. Никоя от двете държави не е денонсирала Договорите или протоколите. И следва че „Pacta sunt servanda”, т.е., че споразуменията трябва да се спазват. Според България. И за това пиша поне трети път! Мнозинството от подписалите по чешко-румънска инициатива декларация от Прага на 2.10.т.г. имат само аналогични по съдържание протоколи... но не и Договори ...с Киев и Москва, така че по темата анексии на територии българската дипломация си е свършила тематичната работа преди 3 десетилетия. И не е нужна инфлация на подписи на български президенти. Също: Приемането в НАТО е консесуален въпрос на всички ДЧ, не само на 9 активисти. Мнозинството от 9-те президенти нямат правомощия за изпълнителна власт, вероятно и парламентарни решения по темата. Едва ли е нужно „да се дърпа за опашката непредсказуемия в действия змей” на гърба на цяла България.
** Обаче бившият вероятен агитатор на диктатурата на пролетариата по-надолу отново напомня, че нямало друг европейски президент да се пудрел така евтино пред народа си плашейки го с война. След възклицание „Пак дърводелство, пиарски талаш...” ни в клин, ни в ръкав той припомня за тежкия път на България към ООН (1945-1955 г.), когато сме приети с 57 гласа „за” (отбелязва единствено „в т.ч.Турция”), 5 въздържали се (САЩ и изрежда още 4 васали, като подчертава: ...странно – нашата съседка Гърция”). Т.е., Н. М. прави реверанс на собственика от ДПС. Както и със споменаването на 2-те държави, гласували „против” (Китай и Куба). Вероятно е забравил, ако е знаел, че тогавашен Китай е о-в Тайван (официално Република Китай и сега), а едва през 1971 г. Народна република Китай или КНР, със столица Пекин измества от СС и организацията РК със столица Тайпе. А Куба през 1955 г. не се оглавява от Ф.Кастро, а от Фулхенсио Батиста, кубински диктатор, на управление от Вашингтон през 1952-59 г. Н.М. обаче толерира дебатите в ООН за премахване на правото на вето в СС, защото „и до момента поради руското вето все още не минава декларация за войната в Украйна”.
Опит на болонка за ибрикчийска намеса в проблематиката на ядрени империи! За да стигне до двукратното повторение-извод, че „Радев за пореден път ни поведе към залагане на губещата страна. И дали президентът не следвал тежкият остракизъм на Големия източен брат, за да му покажел, че още е „духовно сроден” с него”?
***А в миналото журналистиката в свободния свят бе престижен, интелектуален занаят и поминък! Не за мижитурки. По-сериозно звучеше и понятието публична дипломация.
****А малките и средни държави или съумяват да балансират, или остават васали и колонии на стар или нов Го-о-олям брат-империя. За да го съ-прехранват.
Д-р Огнян Гърков
