Всеки може да ти обещае красиво бъдеще, но не всеки може да ти го осигури!
Въпросът с влизането на Р България в еврозоната няма еднозначен отговор. Във всички доклади, изказвания, коментари се споделя, че няма само позитивни страни, но са възможни и недостатъци. Предлагат се само тълкувания на документи, факти, примери, сравнения, но никой не се ангажира как позитивните страни от приемането на еврото ще се гарантират, а недостатъците няма да се допуснат.
Затова следва бъдещите обсъждания по тази тема да се насочат към дефиниране на условия, които трябва да поставя безусловно нашата страна, за да се гарантира националния интерес в провеждане на специфична икономическа политика за просперитет и повишаване благосъстоянието на българския народ. В тази връзка е целесъобразно да се разгледат следващите важни постановки:
Бъдещето на еврото
Днес еврото има статут, подобен на този на долара, когато се използва за извършване на международни транзакции. Това са „фиатни пари“ като повечето монети и хартиени валути, които, ако бъдат отказани като платежно средство, не са подкрепени от вид принудителна сила за преодоляване на отказа, ако държавата, където е даден отказът, не се намеси, за да гарантира спазването на подписания международен договор. Фиатните пари нямат собствена стойност/покритие от стоки, злато, което дава възможност на правителствата да печатат неограничено количество от тях, което може да доведе до хиперинфлация. Тъй като паричните договори могат дори да бъдат отменени едностранно по всяко време, както се доказва от отказа на Съединените щати да изпълнят споразумението от Бретън Уудс през август 1971 г.,(правителството на Ричард Никсън отменя златния стандарт, което означава, че доларът престава да бъде конвертируем в злато) международният пазар запазва подозрително и предпазливо отношение към бъдещето на еврото.
Бъдещето на еврото зависи от институционалната архитектура на ЕС, което налага тя да се промени с усилията на всички държавни-членки.
С подписването на Договора от Маастрихт две национални суверенни правомощия бяха прехвърлени от държавите-членки на ЕС: правото да регулират собствените си пазари и правото да управляват собствената си валута. Днес първото правомощие се упражнява от Комисията, която де факто играе роля, която е по-важна от тази на държавните. Второто правомощие се упражнява от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) на държавите-членки, наречена „Евросистемата“, тъй като не всички държави са приели или имат право да приемат еврото (сега 19 от 28), което включва Европейската централна Банка (ЕЦБ), паричният орган със съвещателни и оперативни правомощия.
Кризата от 2008/09 г. разкри проблем с еврото, за който критиците отдавна предупреждаваха, но който беше игнориран от неговите глашатаи. Държава от еврозоната, която се намира в икономически затруднения, не може да девалвира валутата си, за да направи износа си по-привлекателен и по този начин да стимулира икономиката си – тя е изправена пред политически много по-трудната задача да се опита да намали заплатите и възнагражденията, за да се опита да остане конкурентоспособна.
Днес сме свидетели на ново икономическо прегрупиране-ШОС, БРИКС, икономическият възход на Китай, санкциите срещу Русия, респ. отказа на Русия да приема еврото за плащане за доставката на енергийни ресурси, от което логично следва желанието да държавите-участнички да изключат долара и еврото и да приемат друга валута или да създадат нова. Държави, които имат свои собствени суверенни валути могат да печатат пари, за да купят собствения си дълг отколкото да просрочат дълга си.
Бързината, с която се появяват нови финансови инструменти-финтех, криптовалути (Китай планира въвеждане на цифров юан или е-CNY, а същевременно "Оформя се руски златен стандарт, защото металът се монетизира директно от руското правителство и от централната банка на страната, като банкерите определят обменния курс на златото към рублата като фиксирана цена за Кремъл", според Крис Пауъл-ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противодействие на златните картели), ще продължи да изпреварва способността те да се регулират в реално време. Това налага нов набор от правила, които да ръководят международното сътрудничество и да подпомагат конкуренцията в тези нови икономически пространства.
В това бурно и динамично валутно време нашите управляващи се стараят да ускорят приемането на еврото вместо националната валута-българския лев, а 9 държави (8 от началото на 2023 г.) все още се въздържат от такова действие. Това беше и една от причините за излизането на Великобритания от ЕС. Дори и Ангела Меркел след среща със Саркози през 2010 г. заяви:“ „Ако еврото се провали“, „Европа се проваля “, предупреждавайки, че последствията за цяла Европа ще бъдат „непредвидими“. Румъния отлага приемането на еврото за 2029 г. , а е с по-добри икономически показатели спрямо България. След 20 години еврото се изравни с долара. Прогнозира се дори да стане 0,95 долара. А евтиното евро оскъпява вноса, което е опасно за България при отрицателен външнотърговски баланс, от което ще последва още една инфлационна спирала и обедняване на българското население.
Условие първо:
България не трябва да бърза за приемане на еврото, като същевременно поиска гаранции от Европейската комисия:
- че няма да допусне еврото да девалвира с повече от 15% към датата на приемането в ЕRMII-на 10 юли 2020 г. каквито изисквания има ЕЦБ към българския лев;
-да си запази правото да провежда собствена монетарна политика;
За съжаление това е почти неосъществимо в рамките на Еврозоната отделните държави да провеждат собствена монетарна политика, което означава, че България ще стане заложник на ръководството на Европейската комисия и Европейския парламент, за които просперитетът на България и повишаване на благосъстоянието на българския народ не са приоритет. Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на определени критерии (т.нар. Маастрихтски критерии), които включват ниска инфлация, стабилни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен дефицит, како и стабилен валутен курс, но няма критерии, свързани с жизнения стандарт на населението.
2. Обменен курс лев-евро
В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 г. а именно:
“Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.
Но с влизането в Еврозоната :“... държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“
Производителност: производителност на отработен час, в щ. долари
По отношение на производителността на отработен част България изостава с 53,7% към юни 2022 г. спрямо средната за ЕС и е с най-нисък темп на увеличение като дори Румъния ние изпреварила с близо 3,5 пъти. Този индекс обаче отразява състоянието на икономиката, в т.ч. ниво на технологиите, вида на крайната продукцията, нивото на квалификация на заетите в производството, държавната политика по отношение на стандарт на живот и т.н. През 2021 г. средните почасови разходи за труд бяха оценени на 29,1 евро в ЕС и на 32,8 евро в еврозоната (EA-19). Тази средна стойност обаче прикрива значителни различия между държавите-членки на ЕС, като почасовите разходи за труд варират между 7,0 и 46,9 евро. Логично този и други индекси да бъдат взети предвид при определяне на обменния курс, тъй като българската икономика ще повлияе на еврото при влизане в еврозоната. Заявлението, че ще спази действащия обменен курс е само едно добро пожелание. Никой няма да иска нашето мнение, а решението ще бъде взето от другите страни-членки, за които благосъстоянието на населението в България не е приоритет.
Условие второ:
България да поиска от ЕС гаранции за обменния курс лев-евро, като предварително БНБ, БАН и други институции чрез различни сценарии да определят кой е минималния допустим обменен курс. Още повече, че при вземането на решението представителят на България/управителят на БНБ може да присъства, но няма право на глас. Освен това трябва да се имат предвид опитите на ЕК, на ЕНП на ръководителите на Франция и Германия да отпадне изискването за единодушие при вземането на решения за бъдещето на ЕС.
3. Еврозона и дългове
Дълговата криза започна през 2008 г. с колапса на банковата система на Исландия, след което се разпространи предимно в Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания през 2009 г. Това доведе до загуба на доверие в европейските предприятия и икономики.
Кризата в крайна сметка беше овладяна от финансовите гаранции на европейските страни, които се страхуваха от колапса на еврото и финансовата зараза, и от Международния валутен фонд (МВФ). Рейтинговите агенции понижиха рейтинга на дълговете на няколко държави от еврозоната.
В един момент дългът на Гърция беше преместен в статут на боклук, за да се спаси рейтинга на банките-кредитори, а Гърция да получи висорисков рейтинг. Държавите, получаващи спасителни средства, трябваше да изпълнят мерките за икономии, предназначени да забавят растежа на дълга на публичния сектор като част от споразуменията за заем.
Държавен дълг на еврозоната към БВП
Съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната падна до 95,6 % в края на 2021 г. от ревизираните надолу 97,2 % през 2020 г. Държавните разходи бяха еквивалентни на 52,4 % от БВП през 2021 г. (срещу 53,6 % през 2020 г.), а държавните приходи на 47,3% (срещу 46,5% през 2020 г.). Като се има предвид Европейският съюз като цяло, държавният дълг към БВП намалява до 88,1% от 90%. Най-ниските съотношения на държавния дълг към БВП са регистрирани в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (и двете по 36,7%). Четиринадесет държави членки имат коефициенти на държавен дълг, по-високи от 60% от БВП, като най-високите са регистрирани в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%).
ЕС: Държавен дълг към БВП на страните-членки към декември 2021 г.
България ще трябва да влезе в едно общество с високи дългове, което означава че ще трябва да стане солидарна с това общо бреме. Но докато водещите икономики с най-голям дял в БВП на ЕС като Германия с 25%, Франция с 17%, Италия с около 13% и Испания с 9% могат да си позволят задлъжнялост към БВП, то за България със слаба икономика (най-нисък дял на БНП на глава от населението в ЕС-11 332 долара) ще бъде непосилно бреме да участва във при предоставянето на нови кредити от ЕС за различни казуси-подкрепа на банки, държави (План“Маршал“ за Украйна, от Близкия изток, Африка) и кредитни и финансови инициативи.
По прогнози на агенцията „Статиста“ делът на ЕС в световния БВП се по покупателна способност намалява стабилно от 2017 г. и при 14,93 в 2020 г. се очаква през 2027 г. да бъде 13,86 млрд. евро.
Икономическото състояние на Еврозоната също така не е оптимистично.
Фалити в Европа
Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на сто и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
Неплатежоспособността на български фирми се е увеличила с 13% спрямо 2021 г. и е с 1,6% повече спрямо предпандемичната 2019 г.
Към м. февруари 2022 г. по данни от Агенцията по вписванията в страната над 12 900 дружества са обявени в несъстоятелност, в производство по несъстоятелност или ликвидация или са заличени от регистъра.
Индикатори за Еврозоната към 24.10.2022 г.
Влошаването на търговския баланс на текущата сметка са индикатори за реална икономическа криза на Еврозоната. Високото отрицателно потребителско доверие е доказателство за негативното отношение на населението в Еврозоната по отношение на политиките на Правителствата в отделните страни, в т.ч. и в България.
Условие трето:
България да поиска от ЕК гаранции, че няма да се задължава България да участва във финансиране или кредитиране на нейни инициативи, т.е. да взима кредити в нейна полза докато делът от БНП на глава на населението не достигне средното ниво на ЕС.
Изводи:
-Все повече се налага изводът, че влизането на България в Еврозоната е политически, а не икономически мотивирано.
- С все по-отчетливо лобиране за премахване на принципа на единодушие при приемане на важни за ЕС решения, означава, че България съвсем ще изгуби своя суверенитет и ще трябва да изпълнява безропотно решения на чиновниците от Брюксел;
- ЕЦБ ще провежда винаги политика (лихви и размер на кредити) в интерес на страните с най-голям дял в БВП на ЕС. Не е възможно при доста различни като икономическо развитие страни в ЕС, ЕЦБ да въвежда лихви и изисквания, еднакво справедливи за всички. Следва, че желанието на България за изпреварващ, респ. догонваш стандарта на живот в ЕС растеж ще се изпари след приемането ни в Еврозоната;
- Дискусиите относно предимствата и недостатъците от влизането на България в Еврозоната, трябва да бъде съпроводено с:
отчитане на ефекта от възможни сценарии относно бъдещето на
Европа, респ. ЕС и на страните-членки в новата геополитическа реалност;
какви писмени гаранции да се искат предварително от ЕК с цел да
се осигури икономически растеж на България и повишаване на благосъстоянието на населението.
Когато говорим за бъдещето, има три вида хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които правят така, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи.
Джон Ричардсън
Остава загадка в коя група ще се окажат нашите управници? А народът ще чака ли да се случи нежеланото или ще прояви инициатива да се подберат управници и държавници, загрижени, ангажирани и отговорни за неговото щастливо бъдеще.
Източници на информация:
The future of the Euro still lies in its past,
https://www.thefreelibrary.com/The+future+of+the+Euro+still+lies+in+its+past.-a0439635326
Нуждаем се от дигитален Бретън Уудс-Investor.bg,
kriptovaluti/354060-nuzhdaem-se-ot-digitalen-bretan-uuds
Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година относно
правомощията на БНБ за налагане на санкции в рамките на тясното сътрудничество и официалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf
- ERMII-theEU`sExchangeRateMechanism,
https://ec.europa.eu/info/business-economy
European Union: Share in global gross domestic product based on purchasing-power-parity
from 2017 to 2027, https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/
- Bulgarian company insolvencies up 13% in 2021, https://bbj.hu/politics/foreign- affairs/world/bulgarian-company-insolvencies-up-13-in-2021
- The future of the Euro is uncertain,
