Може 48-ото Народно събрание все още да не е встъпило в длъжност, но мнозина вече виждат края му след само няколко месеца живот.
Нови избори в края на зимата не са сценарий, който мнозинството от гражданите у нас искат, но ситуацията в предстоящия парламент изглежда меко казано сложна. Шарен парламент, изпълнен с политически играчи, които не се притесняват да демонстрират неприязънта помежду си.
Дори досегашните съюзи изглеждат разклатени на фона на тази нова реалност.
В такава ситуация е нормално да се запитаме какви са опциите пред установяването на власт към момента. Тук ще разгледаме няколко възможни сценария, както и това доколко възможни са в действителност.
1. Коалиционно правителство
Предвид това, че първата политическа сила ще разполага с 67 от общо 240 депутати в новото Народно събрание, абсолютно не можем да говорим за еднопартийно управление. Затова следващият логичен ход е да се търси коалиция от няколко партии, които да установят мнозинство от над 121 гласа в парламента за гарантирането на стабилно правителство. Поне така диктува логиката.
Проблемът в случая е, че в сегашната политическа криза отделните партии са до такава степен настроени враждебно помежду си, че дори този иначе приемлив вариант изглежда почти невъзможен за постигане.
А цената на едно потенциално коалиционно правителство ще е платена с много, много компромиси.
Една от опциите за мнозинство е то да бъде изградено на база евроатлантическата ориентация на бъдещата власт.
До известна степен този сценарий се предлага от първата сила ГЕРБ-СДС, които виждат кабинет, подкрепян от тях, "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и ДПС.
Тук идеята е, че на фона на войната в Украйна България има нужда от стабилно управление, което да се погрижи за това страната да запази европейската си ориентация и да засили позициите ни в НАТО, като същевременно с това не позволява икономически и политически инфилтрации във властта от страна на Русия.
Проблемът пред такава коалиция не е само един.
От една страна, го има явното нежелание на ПП и ДБ да се коалират с ГЕРБ, докато за общо управление с ДПС дори не става и дума. Евентуално участие в такова правителство ще доведе до загуба на интегритет за двете формации пред избирателите им, предвид това колко силни позиции имат срещу доскорошното статукво и модела на управление на кабинетите на Бойко Борисов.
Също така от ПП изтъкват сериозните различия във финансовата политика между тях и партията на Борисов, докато за ДБ коалиция с ГЕРБ ще сложи край на амбициите им за съдебна реформа във вида, в който я искат.
От друга обаче, проблем има и в начина, по който от ГЕРБ представят опитите си за уреждане на подобно мнозинство. Оттам първо не дават ясна формула за мнозинството и за управлението, което ще бъде изградено.
От партията на Борисов говорят за контактни групи, експерти и програмно/експертно правителство, но без да дават ясни гаранции на партньорите, които търсят. А предвид това огромно недоверие между намесените партии, такива гаранции са повече от нужни. Ако, разбира се, действително се цели привличането на ПП и ДБ, а не се прави просто показен акт.
Друг проблем тук идва и от комуникацията, която лица от ГЕРБ, включително самия Борисов, използват.
Пускат се хапливи забележки и враждебни коментари, като Тома Биков дори определи "Продължаваме промяната" за "радикално лява партия", усъмнявайки се в здравия разум на лидерите ѝ. На ДБ пък се гледа като на безволев субект, който ще прави това, което му каже ПП.
Борисов междувременно се стреми сякаш да прави повече комплименти на "Възраждане", с които нямало как да се управлява заедно, отколкото на потенциалните партньори, към които се цели. Към тях той е критичен, рязък и говори с назидателен тон.
Като добавим към това и вкарването на ДПС в общия разговор - партия, която в редиците си има един точно определен депутат, действащ за ПП и ДБ като червен плащ пред бик, на преден план излиза въпросът доколко всъщност ГЕРБ търси партньорство с тези две политически сили.
Но дори и без ДПС в следизборните сметки, на партията на Борисов ще са ѝ необходими много явни и категорични жестове, за да спечели в лицето на Кирил Петков и Христо Иванов партньори. Със сигурност без оставката на самия лидер на ГЕРБ подобна конструкция на управляващо мнозинство е нищожна като вероятност.
Друга възможна комбинация включва отново ГЕРБ-СДС, но в комбинация с ДПС и "Български възход". В този сценарий обаче ще има нужда от още поне 6 допълнителни гласа, за да се постигне мнозинството на 121 народни представители.
Тук нежеланието идва от самите ГЕРБ, които заявяват, че следващото управление задължително трябва да има евроатлантически профил, а според тях това изключва партията на Стефан Янев и "Възраждане" като потенциални партньори.
Самият Бойко Борисов също беше категоричен, че от депутати отцепници не би търсил подкрепа, което блокира възможността да се действа по примера на "Продължаваме промяната" от миналия парламент и да се търсят гласовете на независими народни представители, отделили се от парламентарните си групи.
Една от причините тази опция да е толкова нежелана от ГЕРБ е фактът, че тя лежи върху изключително нестабилна основа и върху волята на непредвидими играчи.
От партията знаят, че макар неуспехът да се състави правителство ще ги удари като мандатоносител, едно нестабилно правителство, което се клати при всеки полъх на вятъра, би бил още по-опасен сценарий за имиджа им.
Вариант за управление, отново по евроатлантически, с който се спекулира в последните две седмици, е комбинацията от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Демократична България".
Тук отново се сблъскваме с нежеланието на ДБ да участва в подобна схема, което беше изразено от съпредседателя на формацията Христо Иванов още ден-два след изборите. Той посочи, че дори и от обединението да дадат съгласие за участие в такова управление на база евроатлантически ценности, самите избиратели на ДБ ще излязат по улиците на протест, тъй като няма да приемат коалиция с Борисов и Делян Пеевски от ДПС.
Опция за парламент на ПП, БСП и ДБ, дори и той да е подкрепен от "Български възход" не събира 121 депутати и тотално можем да я отпишем като възможна опция.
2. Правителство на малцинството
В последните три парламента се видя, че подобна възможност определено не е най-рентабилната форма за конструиране на правителство. При подобно управление на малцинството нивото на нестабилност е високо, а кабинетът и управлението зависят от капризите на отделни политически сили.
За да може такава власт не просто да се задържи, но и да върши работа, се изисква изключителна политическа умелост от управляващите, както и формиране на много ясна програма, с която да се лавира между различни играчи, които евентуално да осигурят подкрепа.
Подобен сценарий не е невъзможен за изпълнение, но ще изисква най-малкото ГЕРБ да потърси още един партньор, с който да се опита да прокара правителство. А предвид колко радикално са настроени една срещу друга политическите формации в момента, е твърде вероятно подобно правителство да се провали дори на гласуване в НС.
3. Експертно правителство / Програмно правителство
От последните предложения на ГЕРБ за контактни групи можем да съдим, че именно това е желаният от тях вариант за управление - кабинет, изграден от експерти в съответните области, който да управлява по предварително приета програма и евентуално да се разпусне след изпълнението ѝ.
Това е може би най-чистият вариант за партиите, тъй като ще ги отдръпне от властта, но и от негативите и грешките, които неминуемо ще бъдат направени в управлението, предвид факта през колко сложен период преминава България в момента.
Именно това е и най-голямата слабост на подобен експертен кабинет - такъв формат не предполага достатъчно ангажираност от страна на партиите. При едно непартийно правителство, всяка една от принципно подкрепящите го формации може да реши, че вече не ѝ е угодно да гласува за предложенията на правителството, измъквайки се с извинение, че то е излязло извън предварително договорените неща.
Същевременно, именно този сценарий за кабинет от експертите с ясна и категорична програма и план, по който да я изпълнява, изглежда най-малко болезнения вариант за постигане на някакво правителство, което да не е служебно.
Предимството в случая ще е, че с него ще има и работещ парламент, който да може да гласува закони, а също така ще се даде време на обществото да си почине поне малко от избори. Самите партии също ще имат време да се прегрупират и да изработят нови стратегии за действие.
Въпросът е дали ще може да се събере мнозинство дори за такова безпартийно правителство. Вероятността отново е ниска, като причината е, че зад него ще стои действително партия мандатоносител.
Преди да има експертен кабинет, партиите също ще трябва да преговарят помежду си и криенето зад експертни лица няма да промени това. А самите преговори означават обвързване - нещо, което, както вече споменахме по-горе, редица формации не могат да си позволят от страх да не отблъснат избирателите си.
4. Нови избори и служебното правителство остава
Играли сме го вече този мач, знаем как стоят нещата. Парламентарните сили от 48-ото Народно събрание ще получат три шанса да формират правителство, но няма да успеят да се справят, обвинявайки се взаимно в деструктивно поведение.
Всички говорят за нуждата от компромиси, но компромиси на практика не се правят, поне не и истински.
Президентът Румен Радев говори за проваленото доверие на обществото и как има нужда от повече диалогичност в политиката у нас, докато преназначава министрите в служебното правителство за поне още 2 месеца мандат.
Накрая кампанията за следващите избори е още по-вяла, защото активистите на партиите са зверски изморени след 5 вота в рамките на няма и две години, а избирателите са все по-малко ангажирани.
Антисистемните лозунги и предложения трупат още сила и влияние, а след изборите (които ще регистрират още по-голямо дъно в избирателната активност) ще имаме още по-малко поле за движение между отделните играчи.
Току-виж обаче, в тази ситуация вече всички са брутално изморени от избори и вземе, че се роди някой компромис с управлението. Евентуално. Или ГЕРБ и ДПС ще са събрали заедно достатъчно сила, за да съставят сами правителство.
Истината е, че до правителство все в един момент ще се стигне, просто защото тази спирала от избори в избори не може да продължава безкрайно. И ако едните не предложат достатъчно стабилна алтернатива за управление, подкрепена от достатъчно хора, други ще го направят.
Самото ни общество е тежко разделено в политическите си виждания и работа на политиците е да потърсят пътища за излекуване на това разделение.
Да разчитат, че следващото "раздаване на картите" ще донесе по-добри резултати е стратегия, която води само до повече и повече недоверие в политиката като цяло.
