Понякога имам чувството, че с този президент и част от партиите Путин може спокойно да поиска политическо убежище у нас, казва художникът Правдолюб Иванов. За него най-важният въпрос е дали си за Zлото, или срещу него.

Правдолюб Иванов, който е художник и преподавател в НХА, следи много внимателно войната на Русия срещу Украйна и непрекъснато споделя информацията със своите последователи в Туитър. Той е един от много авторитетните гласове в българската версия на тази социална мрежа.

Казвате, че тази война промени всичко, че вече няма политически ляво и дясно. Защо?

П. Иванов: Лявото и дясното не са изчезнали, но дискусията за повече или по-малко държава е нерелевантна пред лицето на това чудовищно зло, което отхвърля абсолютно всички принципи на съществуване на съвременната цивилизация. На този звяр който диша смърт и декларира: "Защо ни е този свят, ако я няма Русия?". Какво ти ляво и дясно пред унищожението на всичко човешко? Не само тези противоборства отстъпват място пред най-важния въпрос: дали си за Zлото*, или срещу него. Защото пропастта между двете е толкова голяма, че гласът на "пацифистите" едва се чува от дъното на бездната. Сещам се за украинка от ЛГБТ-общността, която написа, че се е озовала в окопа рамо до рамо с човек, който преди войната е бил против нейната общност, но сега двамата воюват заедно срещу окупатора. Помня неин туит: "След войната вероятно отново ще подновим битката си, но сега имаме по-голям враг и всеки пази гърба на другия. Аз съм готова да умра за него, както и той за мен". Тази война ще промени много неща, не само в геополитиката. Много хора ще станат по-добри. Вярвам, че тези двамата, дано са живи, ще празнуват заедно победата над Zлото. 

Следите отблизо хода на бойните действия. Какви източници използвате? Как оценявате дискусиите за войната в рускоезичните социални мрежи, които следите?

П. Иванов: От 24-и февруари не правя нищо друго в свободното си време. Опитах се да си представя какво изпитват украинците, изправени срещу това чудовище и решили да не се предават. Казах си: "В Туитър не стрелят срещу теб, поне стой буден, чети, пиши и ретуитвай, блокирай мурзилките и ругай президента, който е сигурен, че Крим е руски". Имам Туитър и Телеграм. Няколко месеца се събуждах с Виталий Ким и заспивах с Арестович и Фейгин по @FeyginMark4. Следвам много хора, военни от фронта, някои с времето изчезнаха, постепенно им забраниха да постват актуална информация. Напоследък следвам предимно @v_stus, @WarMonitor3, @Tendar, както  и такива, които визуализират войната с карти. Не мога да ги изброя, а има и български акаунти, от които научавам много. Потокът в Туитър прилича на огромна информационна дроб сарма, в която е трудно да кажа как се ориентирам. Алгоритъмът на Туитър има грижата за това. Следя и известни украински журналисти, военни кореспонденти, като @IAPonomarenko, @KyivIndependent и други, които проверяват информацията. Естествено, каналите на Труха и NextaTV също. За съжаление, Live Universal Awareness Map изостава, защото искат всичко да е проверено и чак тогава го постват. Камил Галеев @kamilkazani има изключителни политико-културологични анализи на този сблъсък и неговите корени. Той и Арестович бяха едни от малкото, които няколко дни след началото на войната заявиха публично, че Украйна ще спечели.

От руските акаунти следя такива, които са против войната от самото ѝ начало. Някои от тях вече емигрираха. Най-известният е Невзоров. Него го следя още от 2014-а. Това е човек, който от анексията на Крим водеше ютюб канала си в Русия на фона на огромен надпис "Слава на Украйна". Тези хора не водят дискусия със Z-населението. Каква дискусия може да има между човешко и античовешко? Срам, гняв и изпепеляващият сарказъм на Невзоров е това, което стои между тези две неравностойни части от руския народ. Интересен е акаунтът на @JuliaDavisNews - родена в Украйна американска журналистка, която се жертва да гледа по цял ден путинска телевизия и да поства и превежда части от безумните разговори в студиата на путинските гьобелси. От нея разбирам колко потресаваща и човеконенавистна е пропагандата на Русия. Невероятна е фашизоидността на тези медии и хората в тях.

Смятат Ви за важен инфлуенсър в Туитър. Какви са наблюденията Ви за българските социални мрежи и войната?

П. Иванов: Това за инфлуенсърството не го разбирам. Казах в магазина, че имам много лайкове, но не успях да си купя нищо. Туитър е отдушник, място да получа светкавична информация, да дам воля на гнева и омерзението си, да споделям. Подкрепям доброволци като @svetlozara_, която дарява и пари и време, за да помага на украинските бежанци. Благодарение на нейната туитър кампания, в която се включих и аз, купихме малък дрон за украинската армия. 

А какви са според Вас нагласите на българското общество като цяло към тази война?

П. Иванов: Не знам, избягвам да общувам със Z-хората от това общество. Предпочитам си балона. Понякога имам чувството, че с този президент и част от политическите партии Путин може спокойно да поиска политическо убежище у нас. 

Дали тази война нанася лични травми на хората в България? А на Вас самия?

П. Иванов: Дотук развали или замрази няколко дългогодишни приятелства. Те са пренебрежимо малко в сравнение с препотвърдените връзки с хора, с които вярваме в едни и същи ценности. След седем месеца война, екзекуции и масови гробове, думи като "аз съм против войната" и "всичко трябва да се реши с преговори" са ясен белег, че си за Zлото, но се опитваш да го прикриеш, защото това, което светът иска, е победа над това Zло. Като цяло всички тревоги, безсъние, страх и гняв се изпаряват от вдъхновението и силата, които човек получава от този велик, невероятен украински народ, който е на път да освободи не само себе си.

*Като човек с ярко изразено визуално мислене събеседникът настоява за тези няколко изписвания със Z – бел. ред.