Всеки, който е гледал избори у нас през последните години, е наясно, че парламентарната демокрация у нас не функционира правилно, а често и изобщо. За това има няколко преки причини, които от своя страна почиват на солидна историческа основа.
Преките причини:
Липса на политическа активност
Този процес е двупосочен. От една страна населението е абдикирало от своите конституционни права. От друга страна, партиите са абдикирали от голямата част от народа. Защо да гласуваме като няма смисъл? Защо да ги агитираме адекватно, като няма да гласуват?
Липса на парламентарни традиции
Петата българска държава (1989 - ) е първата, в която Народното събрание изпълнява функцията на основен политически орган в страната. В самата Конституция от 1991 г. функциите на НС не са достатъчно ясно дефинирани, нито спрямо МС, нито спрямо Президента.
Същевременно много от Парламентите са разпускани без да изкарат пълния си мандат и/или са завършвали мандата си насред тежка политическа криза, поставяща под съмнение самия суверенитет на властта в страната. Същевременно всички партии в България произлизат от една единствена - БКП, без да са скъсали пъпната връв, която свързва лидерите им с различни форми на тоталитарния режим.
Липса на политически идеи
Като катализатор за и следствие от гореизброените фактори, в България е налице пълна липса на ясна политическа идеология у която да е политическа сила.
Понятия като "десен" и "ляв" имат малка стойност в една система, в която по-скоро следва да говорим за либерално и консервативно - т е. функционира само едната от двете оси на политическия диапазон.
Срастване на сивия сектор с политиката (клептокрация)
Тази тенденция, ендемична за цялото пост-съветско пространство, е налице и в България. Тя демотивира изключително населението и руши суверенитета на страната.
Това срастване води след себе си огромни нива на корупция, шуробаджанащина и икономически дефицит.
Историческа основа на дисфункционалността:
Липсата на политическа активност
Корени се в навиците на всички живи българи, родени преди 1980 г. Почива на съзнателната доктрина за изборите на БКП, внимателно подбрана така, че да превръща гласуването в действие, едновременно безсмислено и отблъскващо поради липсата на реален избор в периода 1946-1989 г.
Много по-лесно е "да отидем за гъби", отколкото да направим съзнателен вот пред машините. Тази нагласа е грижливо подхранвана от клептокрацията с цел поддържане на вота на база контролируемо малцинство от зависимо гласоподаватели.
Липса на парламентарни традиции
Проблемът е, че през 99% от своята история България и българите са управлявани от всичко друго, но не и от парламентаризъм. В този смисъл, традициите трябва да бъдат оформени от настоящото поколение избиратели, без реално да има адекватен пример, на който да се опрем.
Това означава, че българите трябва да изградят от нулата чувството за отговорност и идеята за народен суверенитет, без които парламентарните демокрации не биха могли да функционират. Тази задача изисква отговорно общество с висок образователен ценз - общество, което клептокрацията съзнателно се стреми да унищожи с целенасочено деградиране на образователната система и културата.
Резултатът е малограмотно, чалгаризирано общество от безхаберници, отгледано с нарочно насажданите комплекси за историческа малоценност, които раждат псевдопартии като "Атака", "Възраждане", ВМРО, БНО и прочие.
Същевременно, малограмотността се използва за тормоз и капсулация на етническите и религиозните им малцинства с цел удобното им използване като изборни лумпени и социални маргинали, с които да се плаши широката публика и обратно - те самите да се чувстват жертви на обществото.
Пряко свързана с горните проблеми е липсата на политически идеи
Без адекватно образование за хората, клептокрацията не може (и не иска) да еволюира в пълноценни политически формации.
Болшинството от българския народ не би могло нито да разпознае, нито да припознае идеите на автентичните "ляво" и "дясно", тъй като те са напълно незапознати с тях. Това се постига чрез изнасяне на Гражданското образование като учебен предмет в 11 и 12 клас (5-6 клас в Европа) и извеждането на политическата култура от този и без това скромен и непълноценен образователен курс.
По този начин, политическата идеология у нас остава на ниво XIX век, където консерватизма и либерализма доминират политическия диапазон, тясно обвързани преди всичко с интересите на овластените и богатите социални елити. От тази схема интересите на голямата част от долните прослойки остават инконсеквентни.
С оглед спецификата на развитие на обществото и произхода на политическите фракции, консерватизма остава доминиращата политическа категория у нас, като отделните квазипартийни субекти попадат някъде в нюансите на това течение.
Клептокрацията
В периода 1944-1989 г. БКП полага специални грижи да изкорени или асимилира всички форми на социална организация, които не са обвързани с Партията.
Този модел е наложен от Болшевиките след 1922 г. и се реализира окончателно през 1950-1970 г., когато КПСС поставя под свой пълен контрол т. нар. втори - руската предкомунистическа мафия. Следвайки съветския модел, БКП ликвидира или асимилира престъпните групи у нас и към 1970 г. превръща сивия сектор в нерегламентиран източник на безотчетни доходи за партийният елит.
Кризата от 1973 г. разрушава комунистическия "рай" и показва на ЦК, че рухването на системата е въпрос на "кога", а не на "дали". През 1980-те години зад фасадата на комунистическия национализъм партийният елит започва изграждането на силова прослойка на база различни спортни дружества.
От тях в края на 1980-те се раждат т.нар "борци", много от които минали двойна индоктринация през школите на клубове, МВР и партийния младежки апарат. Именно те се превърнаха в сатрапите на сивия сектор през 1990-те. В началото на новия век доведеният с червени пари Симеон легализира чрез МВР чистката на онези "мутри", които си бяха позволили да играят извън симбиозата на клептокрацията.
Това физическо почистване (2001-2007 г.) доведе до появата на настоящата клептократична система, с нейните относително стабилни разпределени сектори и интереси. Понятно е, че подобен модел не може и не иска да допусне плурализация на политическия живот - естествена предпоставка за успешната парламентарна демокрация.
Същевременно клептокрацията е принудена от историческите си връзки и зависимости да обслужва своите пост-съветски кръстници. Това означава, че поддържането на "евроатлантичност" е евтина фасада за прикриване на дълбоката зависимост от Кремъл и руската мафия.
Заключение
Наличието на множество взаимосвързани исторически, социални и политически фактори превръща парламентарната демокрация у нас в дисфункционален модел, подчинен на корупция, частни интереси и външни зависимости.
Липсата на адекватни традиции в народния суверенитет води до ерозия на държавността и неадекватно изпълнение на конституционното право на народа да направлява съдбините си. Добре обмислена стратегия за задушаване на свободното образование и свободния пазар поставят българите в сериозна невъзможност за упражняване на адекватен контрол над политическите субекти.
Окрилени от своята безнаказаност, последните пренебрегват нуждата от развитие на пълноценна политическа система и залагат на полуфункционални модели, които работят на ниво първа половина на XIX век. Всичко това означава, че адекватни реформи и промени у нас в обозримо бъдеще са невъзможни.
Децата и внуците ни все още ще изплащат цената на съвременното ни бездействие, дълго след като всички, които четат тези редове са си заминали оттук - пряко и преносно.
*Текстът е взет от фейсбук страницата на историка д-р Александър Стоянов
