Преминаха поредните извънредни парламентарни избори в България. Нарастват политическата нестабилност и политическото озлобление. Във властта и към властта са се вкопчили властогонци от всички партии и от всякакви мащаби. Това за десните партии е нещо нормално, но за БСП не би трябвало да бъде така. Не би трябвало, но е така. В годините на прехода от социализъм към див балканско-ориенталски капитализъм БСП се опари жестоко. В нея бе наложен отгоре процесът на социал-демократизиране, а след това и на социал-либерализиране и неолиберализиране под диктовката на САЩ, ЕС, ПЕС и вътрешни властогонци. И този процес протече и тече под маската на социалистическа словесност. В последните години в ръководството се формира, метафорично казано, котерия от властогонци. А сега равносметката е жестока.

 

 

            Началото за Нинова бе успешно. Бе издигната и подкрепена удачна кандидатура за президент. Но след успеха в президентските избори бяха допуснати груби вътрешно-партийни грешки: отстраняването на по-ляво мислещите партийни дейци от всички възможни ръководни органи и позиции в партията и недопускането им за участие като кандидати в следващите парламентарни избори; разработената бе продясна предизборна платформа с ляв социалистически изказ. В пропагандните предизборни срещи и интервюта през 2017 г., а и след това, на първо място бе поставяна непрекъснато позицията на загриженост и за защита на бизнеса. В БСП се започна една самоцелна вътрешнопартийна дейност за установяване пълно господство на десни политици. Променен бе Уставът на БСП и под маската на „разширяване на демокрацията“ бе проведен самоцелен пряк избор на Председател на партията. Всичката пара на партията в отиде в свирката, без двигателната сила за локомотива. И при най-малък намек за несъгласие с провежданата от ръководството на БСП дясна политика следваше отстраняване и дори изключване от партията, водене съдебни дела срещу социалисти за „клевета“. Във възлови организационни места се вкараха послушни хора, които уж нямаха място в БСП (Гуцанов и др.) и др. Освен по-левите социалисти (Миков, Стоилов, Мерджанов, Жаблянов, Божинов, проф. Добрева и т.н.) бяха отстранени ръководните дейци на редица партийни организации като тези в София, Пловдив, Казанлък, Видин, Монтана и т.н. Създадена бе конфронтационна ситуация с известни фигури в БСП и най-вече жени – М. Манолова, Д. Златева, Ел. Йончева, В. Богданова, В. Лечева, В. Дърева, В. Христова, Шаренкова и т.н. Не бяха подминати и мъжете – Анжел Вагенщайн, Станишев, проф. Б. Чуков, Ст. Владимиров, Крум Зарков, К. Паргов и много други. Конфронтационният стил се пренесе и в битката срещу съюзниците на БСП в лявото пространство. Коалицията „БСП лява България“ бе дърводелски ремонтирана и променена на „БСП за България“. Това бе явен знак пред обществото, че ръководството на БСП се отказва от лявата идея.  

 

 

Особено впечатляваща бе „външната“ конфронтация. В Народното събрание в речите на Нинова, и другите дейци на БСП, звучеше безкрайно рефренът за борба срещу ГЕРБ и Борисов. Хората искат да видят и чуят реална лява политика, а не само колко лоши са ГЕРБ и Борисов. И като я няма лявата политика, няма и леви избиратели. Политическото лидерство е не само да се говори конфронтационно, но и да се отстояват интересите на представляваната чрез партията значима обществена група. Говореното е едно, а гласуването е друго нещо. По ключови въпроси в Народното събрание парламентарните групи на ГЕРБ и БСП гласуват заедно: за АЕЦ „Белене“, така че да се провали проекта; за хартиените самолети от САЩ; за избиране кандидатът на ГЕРБ Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ; избора на председател на комисията за регулиране на цените на енергията Иван Иванов? Тази външно-партийна противоречивост (едно говорим, друго правим) бе прикривана чрез битката с външния враг, вътре в БСП. Кой ли от дейците на БСП, неудобен на ръководството, не бе набеждаван за човек на Борисов и обругаван без доказателства? Отличителна черта, която се забелязва от всички в обществото е непоследователността, разминаването между обявени позиции и последващи действия, т.е. прекрачването на т. нар. „червени линии“.

 

 

Разминаването между думи и дела е най-опасното нещо за една политическа партия. Поради това се сринаха СДС, НДСВ, НФСБ, ВМРО, ДБГ, АБВ и др. А сега да припомним анонсираните преди влизането на БСП в правителството на К. Петков на т. .нар. „червени линии“.

Първата червена и най-важна социалистическа червена линия е грижа за хората на труда, бедните и онеправданите. Ръководството на БСП публично непрекъснато анонсираше, че се грижи за бедните, но по същество участваше в политиките за подпомагане и защита на интересите на бизнеса. Едно обещаваше, друго правеше. Още в споразумението с десните БСП възприе крайно дясната политика, че данъците на богатите няма да се повишават, а само ще се намаляват и че няма да има необлагаем минимум за бедните. Премълчано бе, че богатите в България плащат най-ниските в Европа корпоративни данъци, в размер колкото плащат и най-бедните сиромаси в страната и как върху огромните доходи на бизнесмените като дивиденти се плащат мизерните 5%. В повечето европейски страни този данък е 15-20%. Средногодишно в България са раздават като дивиденти около 7 млрд. лева и върху тях се начислява около 360 млн. лева данъци. Ако този данък е 10% то това ще са 720 млн. лева, а ако той е 15%, колкото е данъкът на едноличните търговци, то тогава държавната хазна ще получи над 1 млрд. лева. Два конкретни примера. През 2018 г. депутатът Делян Пеевски получава като дивиденти 7 609 002 лева и плаща данък само 380 450.10 лева. Бившият министър Събев за 2021 г. е получил като дивиденти 21.08 млн. леваи е внесъл данък от 1 054 000 лева. Ако този данък бе колкото на работника с минимална работна заплата (10%) той би трябвало да плати два пъти повече, или на Събев му „спестяват“ над 1 млн. лева данък.

 

 

Първата социалистическа ценност бе и е справедливост. Но тя е забравена много добре от властогонците от БСП в Народното събрание. Безобразно ГЕРБ, а и четворната коалиция намаляват данъка ДДС върху някои стоки в полза на бизнеса и в ущърб на бедните. Намалена ставка, но парите отиват не в джоба на масовия беден потребител, а в джоба на богаташа – производител и търговец. Така направиха хората на Алибегов (ресторантьори и др. подобни) – гушнаха парите от намаленото ДДС и приходът на хазната намаля с много стотици милиони лева. Така става и с нулевата ставка ДДС за хляба. Хората на Кукушева (хлебари, брашнари и др.) масово лъжеха, че намаляват цените, а те се повишиха с 30% плюс още 11%, които прилапват от намаления данък. Ето как изчезват парите за здравеопазване, образование, наука и култура.

 

 

Когато десните и левите мислят и действат еднакво, дали левите са десни или десните са леви?

 

 

На 31 август 2022 г. четем в Интернет, че В. Горанов заявил: „не е добра идея да се вдигат данъците“. Същият ден изявление и на Нинова: „няма да позволим вдигане на данъци“. Кой кой е? Пак ли си плюха в устата? Но не само тези двамата, а и Хр. Иванов, генерал Гном, Йордан Цонев, Каримански, Ас. Василев, К.Петков, Лорер и Събев. Всички са десни и са против увеличаване на безбожно ниските данъци на богатите и са за ограбване на бедните чрез безкрайно ниските минимални работни заплати и безбожната спекула на цените. Характерно за социалистическата лява политика е повишаване на данъците на богатите и намаляване на данъците на бедните за да се преодолее огромното неравенство и бедността в българското общество. В повечето европейски страни освен по-високи данъчни ставки за богатите (прогресивен данък) има и висок данък лукс. В България няма. Никой не плаща допълнителен данък за скъпи яхти, самолети, хеликоптери, дворци, диамантени накити и т.н. Не се ли оказаха десните Борисов, Горанов, Хр. Иванов, Й. Цонев, Каримански, Ас. Василев и К. Петков от едната страна и уж левите Нинова и Р. Гечев от другата страна, по същество еднакво десни? Европейска ориентация ли? Ами ако сте европейци въведете поне средните стойности на данъците на страните в ЕС за българския бизнес. Е, няма как с дясна данъчна политика да печелиш леви гласове? Демагогията на левите фрази вече не работи.

 

 

Отстъплението на десните пред ръководството на БСП за помощите за майчинството и безплатните детски градини бе с явна популистка цел, а не с трайно решаване на въпросите на отглеждането на децата и образованието им. Това много добре пролича в предизборната кампания, на която харвардците по повод и без повод твърдяха, че тяхна е заслугата за решаване на тези социални въпроси.

 

 

Втората червена линия, широко анонсирана от председателят на БСП, бе за неотстъпна позиция за приемането на Северна Македония в ЕС. И какво стана? Всички вкупом запяха песничката „полегнала е Тодора“ пред самовлюбения Макрон и нозете на Урсула. Антибългарската същност на повечето „народни избраници“ от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, ДПС, „Продължаваме подмяната“, на Б. Борисов, Плевнелиев, А. Доган и К. Петков е нещо присъщо. БСП вместо да заеме прокламираната твърда позиция се огъна, вместо да напусне правителството започна да ругае ИТН. Защо 22 депутати от БСП начело с майдановеца не гласуваха против антибългарското решение? Само четирима депутати от БСП проявиха мъжество и достойнство.

 

 

Третата червена линия, отчитана като някакъв си невероятен успех на БСП, е повишаването на пенсиите и социалните плащания. А хората, пенсионерите (над 2.1 млн. души) са недоволни. Вместо актуализация на база 2020 или 2021 година и увеличаване на коефициента за отработена година до 1.5 се използва остарялото „швейцарско правило“. И какво стана? Почти всеобщо недоволство. Обявеното 10% увеличение средно от 1 юли 2022 г. бе крайно мизерно. В същото време официалната инфлация нарасна над 17% и до 30% за хранителните продукти и лекарствата. В резултат най-значимо увеличение на пенсиите имат богатите пенсионери от типа на Иван Костов, Левон Хампарацумян, Кр. Каракачанов и няколко хиляди други бивши и настоящи политици и депутати, бивши министри и зам. министри, бивши банкери и т.н. И с колко им се увеличиха пенсиите – от 1400 на 3400 лева. Който може, да включи процентомера.

 

 

Увеличението бе изчислено чрез пренебрегване на трудовия стаж и съвременното равнище на доходите. Увеличаваха се пенсиите на най-богатите и на тези без трудов стаж. Гьоков бе забравил, че е социалист и първата основна ценност на социалистите и социалдемократите е справедливостта. И той се гънеше и през ден баламосваше обществеността с всякакви нови по-високи размери на пенсиите. Обещаваше и не изпълняваше. Бе му достатъчно само да види единият харвардец и да изпълнява послушно всичките нареждания на десния финансист. И това ли било червена линия от БСП? Нещо повече всички депутати бягаха от повишаване на тавана за заплащане на осигурителните вноски. Той бе повишен незначително. В полза на високоплатените бизнесмени, чиновници, депутати, министри и зам. министри останаха милиони левове, а бе ощетена пенсионната осигурителна система. Гьоков бе забравил, че основният принцип на нашата пенсионна система е солидарността, бе забравил, че солидарността е основна социалистическа ценност. Той защитаваше не солидарния принцип, а личният егоистичен интерес на депутати и министри. И всички депутати от БСП гласуваха в полза на богатите и най-вече в своя лична финансова изгода.

 

 

Идеята за актуализация на пенсиите чрез осъвременяване на база 2020 г. бе много добра. През 2021 г. тя бе провалена в Народното събрание от буквоедското, антипенсионерско отношение на тогавашната председателка на Народното събрание Митева (ИТН), на д-р Адемов (ДПС), и от десните градски буржоа от „Демократична България“. След това ръководството на БСП заемаше една объркана непрекъснато меняща се позиция в зависимост от капризите на харвардците. Ръководството на БСП се отказа от правилната и справедлива идея в интерес на заемането на четири министерски кресла. От 1 октомври 2022 г. само един от трима пенсионери ще получи мизерно увеличение на пенсията, т.е. само 715 000 души.    

 

 

Четвъртата червена линия на БСП – никакви санкции срещу Русия, бе прегазена безцеремонно от олигархическата триада на ПП „Продължаваме подмяната“ с активното участие на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и протурските русофоби от ДПС. Канадецът сам призна в Народното събрание, че Министерският съвет е обсъждал въпроса за отказа да се открие втора сметка в рубли в Газпром и България да продължи да получава евтин руски газ и всички са се съгласили да не се открива такава сметка. И никой от министрите на БСП не изрази публичен протест. А на това заседание нарочно не е воден протокол за да се скрие политическата отговорност на партиите и министрите. Инфлацията в България рязко скочи (до 49% в промишлеността), народът масово обедня. Ако това бе действителна червена линия, би следвало четиримата министри на БСП да напуснат моментално правителството. След началото на военната операция на Русия в Украйна, уж нямаше да изнасяме оръжие за Украйна. Пак „да, ама не“ (по П. Бочаров). Изнасяме го за Полша или други страни, но то стреля в Украйна. Законово търговията с оръжие може и да е изрядна, но морално – едва ли? 

 

 

Петата червена линия бе за премахване на търговския статут на болниците. Това бе една много добра идея, но по същество нищо не се направи. А българското здравеопазване е в трагично състояние. И това се отразява в най-високата в България смъртност в света. Само от Ковид пандемията в България починаха 37 711 (към 29.09. 2022). Огромно е доплащането на болните за лечение, макар че в Конституцията пише друго – безплатно здравеопазване. Вероятно средностатистически България е страната в света с най-много частни болници, които безогледно изпомпват ограничените финанси на Здравната каса. Да не говорим за цените на лекарствата и направленията за специалист.

 

 

В т. нар. „червени линии“ липсваха множество важни неща. Първото и най-определящото за качеството на образованието е отмяна на финансирането на училищата на принципа „парите следват ученика“, въведен от МОН под егидата на проф. Д. В. Това води до: закриване на стотици училища и оставане на малките населени места без училища; влошаване на качеството на обучението. От няколко стотици училища абитуриентите явили се на матура по български език през 2022 г. са постигнали успех под 3.00. Това се дължи на факта, че учителите не пишат слаби оценки и пускат в по-горен клас всеки ученик, понеже ще се загуби финансовата субсидия и ще намалят учителските заплати.

 

 

Защо бяха прекрачени предварително обявените червени линии?

 

 

Главната причина е властолюбието, обхванало почти цялото ръководство на БСП. Не интересите на хората на труда, не интересите на социално слабите и болните, не интересите на бедните, а личните властови интереси. Власт не за народа, а власт за лична употреба. Влизането в правителството бе груба политическа грешка. България се нуждаеше от редовно правителство. И нищо не пречеше БСП да подкрепи правителство на първата политическа сила, без да участва в него, а чрез гласуванията да принуждава това правителство да спазва обявените червени линии и приоритети в социалната политика. Участието на лява партия в десни митинги, участието в дясна и крайно дясна политика, колаборацията с крайно десни формации нанесе идейни, политически, социални и електорални щети на БСП, особено през последните две години.

 

 

Лявата колаборация с крайно десните стана под мотото на фиктивния лозунг: „Да запазим евроатлантическата ориентация“ и да спасим бизнеса и икономиката в условията множество кризи.

 

 

Е, как да повярват избирателите, че БСП е лява партия, когато нейните министри са ортаци с десните, участват пряко в провеждането на дясна политика. Ако в ръководството на БСП е останала някаква, макар и  незначителен частица от ляво социалистическо мислене и обикновено човешко достойнство, моментално трябва да си подадат вкупом оставките, а не да си играят на ромската улична игра „тука има –тука нема“, т.е. подавам-оттеглям оставката си.

 

 

Чрез политиката на последните правителства на България, както и на четворното коалиционно, се извършава масово преливане на пари от джоба на бедните в сметките на богатите. От 2020 г. насам на частните фирми, на богаташите бяха наляти безвъзмездно множество милиарди левове от държавния бюджет. Бърка се в кацата с пари на държавния бюджет и се раздава безогледно. Ама за да дадеш на някого пари, трябва някой преди това да ги внесъл в касата. И от внесените ок. 75% са от ДДС, акцизи, мита и такси, т.е. от потребление. Бедните харчат почти всичките си пари за потребление, за най-належащите нужди. От потребителите на топлоенергия в крайната цена включват още и т.нар. на екологичен данък в размер на 37% от цената. По такъв начин общо около 3/4 от приходите в хазната се събират от бедните 90% българии значителна част от тях се дават на богатите бизнесмени, т.е. беден богат храни.

 

 

Нещо повече бизнесът е хранен и чрез унищожаване на възможната държавна конкуренция. В последните си дни четворното правителство закри държавната петролна кампания. Тя бе създадена за да може чрез множество държавни бензиностанции с по-ниски цени на продаваните горива да принудят частните бензиджии да свалят поне малко цените. Оставени без държавна конкуренция частниците се развихриха и покачиха до небесата цената на горивата. И инфлацията скочи допълнително. По подобен начин стои въпросът и с идеята да се създаде търговска държавна аптечна мрежа, която да снабдява с лекарства на по-ниски цени болници, медицински центрове и аптеки, включително и да се открият денонощни аптеки във всички по-големи градове. По същество продажбата на лекарства не е търговия, а е същностна социална грижа.

 

 

Подпомагането на частния бизнес от държавата доведе до появяването всеки ден по време кризата на поне трима нови български милионери. Подкрепяни бяха всички, които искаха, независимо че почти всички те не увеличиха заплатите на работниците си. Държавата, и най-вече Нинова, достигнаха до нови високи в ограбването на държавната собственост. Някога се възмущавахме, че „постната пица“ на Дянков водеше до изземване на 80% от печалбата на държавните предприятия и по такъв начин те бяха декапитализирани. Депесарът Орешарски (седесар по рождение) малко се засрами и намали изземването от 80% на 75%. А сега Нинова като министър на икономиката постави рекорда – иззема се 100% от печалбата на държавните предприятия и чрез помощта за частните бизнеси държавата (т.н. народът) подхранваше частния бизнес. И това, когато десните продължават да твърдят, че държавната собственост била губеща! Губеща, ама храни частния бизнес!? А какъв е българският частен бизнес, който ние отглеждаме? Той плаща най-ниските в Европа трудови възнаграждения. Неговите фирми са най-енергоемките и най-изостанали в технологично отношение, с най-ниска обществена производителност на труда. В същото време подхранваните бизнесмени купуват лични скъпи имоти в чужбина, самолети, мерцедеси, строят палати и дворци за семействата, крият парите си в офшорни фирми, не плащат застраховките на работниците и т.н.

Това е положението. Каквато и предизборна програма да напишат сегашните ръководни дейци на БСП, вече почти никой извън партийните редици, не им вярва. А и не си прави труда да я прочете.

 

 

Загубеното обществено доверие не се връща с използване на социалистическа реторика.

 

 

Дори леви присъщи за социалистическа партия намерения се приемат с недоверие поради практиката почти винаги това партийно ръководство да преминава поставените от самото него червени линии. Обявеното и насаждано в предизборната кампания самодоволство в участието в управлението се оказа фалшиво. На 2 септември Нинова твърди “Свършихме добра работа“ и заканата, че „политиката, която вършихме досега да продължи“, т.е. продължаваме да следваме десният курс. Няколко дни по-късно депутат от БСП твърди: „Показахме, че когато влезем във властта изпълняваме поръченията си“!!!, както и безсмислието изречено от бивш министър от БСП (5.09. 2022 г.): „показахме, че каквото предлагаме като опозиция, го реализираме в управлението“. Да, когато бяхте в опозиция твърдяхте, че на власт ще въведете необлагаем минимум на трудовите възнаграждения, ще се въведе прогресивен данък на физическите лица, че ще се премахне търговския принцип в здравеопазването и т.н. „Добрата работа“ я свършихте като кучето на нивата. И хората разбраха това. И това го потвърди социологическото изследване на Сова-Харис, чиито резултати (16.09.2022 г.) показаха, че две трети от анкетираните считат, че четворната коалиция неуспешно се е справила с управлението на страната. И един друг елемент, който отблъсна редица избиратели от БСП, бе внушението, че БСП ще продължи сътрудничеството с десните партии, че досега БСП е била сигурен стълб в стабилността на държавното управление на крайната десница. Ръководните дейци на БСП забравиха максимата, че „когато те хвалят десните, знай че не си ляв“.

 

 

Предварителните резултати от изборите нагледно показват и още нещо. В предизборната борба главните участници в битката за повече депутати в Народното събрание водеха своите кампании, насочени срещу главните си опоненти (или врагове): ГЕРБ-СДС срещу „Продължаваме подмяната“, прекратиха атаките срещу президента и само отвреме-навреме се заяждаха с БСП и мълчаха напълно за ДПС; ПП „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България“ не атакува лявата БСП, а насочиха удари си върху ИТН и ГЕРБ-СДС и срещу служебното правителство. БСП в кампанията не критикуваше крайно десните „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България, намали тембъра на критика към ГЕРБ, но съсредоточи цялата си политическа мъст срещу президента и служебното правителство, като че ли им предстояха не парламентарни, а президентски избори. Разбираема е злобата на седесара Калоян Методиев и на Свиленски срещу президента Радев, но е неразбираема позицията на ръководството на БСП, да обругава българския президент, за който са гласували над 90% от членовете на БСП и огромната част от лявомислещите хора в България.

 

 

За БСП предстои най-трудното – коренна промяна и връщане съм истинските социалистически идеи и ценности, към традиционната политика на изразяване и защитаване на интересите на хората на труда срещу посегателствата на капитала. А това може да стане само чрез коренна програмна, уставна, организационна и кадрова промяна, пълно обновяване на ръководните и координационни органи на национално и областно равнище, формиране на единен фронт на истинските леви сили с цел преодоляване на демографската и социално-икономическата катастрофа на България.

 

 

Сега дилемата е, след като БСП достигна дъното на политическото блато, в което я потопиха, да продължи да копае това дъно или мощно да се оттласне от него чрез силна лява социалистическа политика и нови истински социалистически (не социал-либерални и и/или неолиберални) ръководни кадри, така мощно да се оттласне от дъното, че да излети от блатото на чист нов простор на действие.

 

 

 

Автор: Анко Иванов – д-р по философия,  Източник: Политкомент