"Изборите в България засягат цяла Европа", пише швейцарският сайт SRF. "Путин не иска България да излезе от ЕС и НАТО, за него е важно тя да е слаба", пише DLF. Ето още коментари от чуждите медии за изборите в България:

"Изборите в България засягат цяла Европа", пише сайтът на Швейцарското радио и телевизия SRF. Авторката на статията Сара Новотни обяснява защо този вот има значение далеч извън границите на източноевропейската страна: "Защото този вот представлява и избор между Русия и Запада". България е член на ЕС, но почти в никоя друга европейска страна хората нямат толкова малко съчувствие към Украйна както в България, подчертава Новотни. Тя разяснява на читателите, че симпатиите на българите към Русия от една страна имат исторически корени. "България вижда Русия като освободител от турците", пише тя и продължава: "От друга страна езиците си приличат, азбуката им е еднаква. Но още по-логично е това обяснение: фактът, че в България има много руски пари (...) Изглежда правдоподобно и допускането, че Русия може да подкупва български политици."

Според очакванията няма да може да бъде сформирано ново правителство и така сегашното служебно правителство, което е смятано за проруско, ще остане по-дълго на власт. Но какво означава това за ЕС, пита Сара Новотни. "Редом до Унгария така България може да стане втората страна членка на ЕС, която да не принадлежи към стабилния фронт срещу Русия. Унгария продължава да купува руски газ и е против санкциите срещу Москва. В това отношение България е по-тиха, но в дългосрочен план позволява на Русия да задържи своя крак в ЕС", обяснява авторката.

"Може да има най-вече един победител - Русия"

И германските медии обръщат внимание на изборите в България. Зилке Хане пише за обществено-правната телевизия АРД, както и за сайта на радио Дойчландфунк (DLF) следното: "При вота на 2 октомври в България става дума и за бъдещите отношения с Русия. В последното правителство се скараха по темата. Отношението към Русия поляризира българското общество".

По-нататък авторката посочва, че политическият застой в България носи тревоги на българите: много от тях се питат как ще се справят през зимата на фона на високите цени на газа. Но и корупцията и шуробаджанащината си остават важни теми около изборите.

"Както изглежда от тези избори може да има най-вече един победител: И това е Русия", казва пред германската журналистка политоложката Геновева Петрова. "Целта на Путин не е България да напусне ЕС и НАТО и да се ориентира на Изток. На него му е важно друго: България, а и Унгария - цяла Централна и Източна Европа - да са членове на ЕС и НАТО. Но да са слаби членове. Това е най-добре за Путин. И според мен точно това правят и т.нар. проруски агенти в България. А най-висшестоящият от тях е президентът", казва политоложката пред DLF.

И "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) обръща внимание на изборите в България. В обширна статия под заглавие ""Газпром" ли ще спечели този път?" четем: "При тези четвърти поред избори за по-малко от две години се говори, че става дума и за това дали България се приближава до Путин, или се отдалечава от него". Авторът Михаел Мартенс продължава: "И някои посочват, че има и една партия, която всъщност участва в изборите, но името ѝ не е посочено в бюлетините. И това е "Газпром". Този прочит е преувеличен, защото в България няма мнозинство за напускане на ЕС или НАТО. Но в България - с нейните исторически, религиозни и езикови връзки с Русия - е силно оспорвано колко силно страната да се отдалечи от Москва.

"Радев упражнява повече власт, отколкото трябва"

Повечето партии осъдиха ясно нападението на Русия над Украйна. Но не всички се застъпват за това за Русия да има последици и не всички искат да се разграничат толкова ясно от Русия, както бившият премиер Кирил Петков, посочва още Михаел Мартенс.

"Ако след този вот в България не бъде сформирано правителство, в началото на 2023 в страната ще трябва да се проведат петите избори в рамките на само две години. А действителният победител от такова развитие би бил един мъж, който вече от дълго време упражнява в България повече власт, отколкото предвижда Конституцията за неговата служба: става дума за президента Румен Радев, бивш боен пилот от българската армия. Ако регулярното сформиране на правителство се провали, той има правото да сформира служебен кабинет, който да управлява до новите избори. В момента на власт е третото служебно правителство на Радев. Президентът назначава в служебните кабинети систематично свои последователи. И Кирил Петков, абсолвент на Харвард, влезе в политиката чрез Радев. Само че след това се еманципира от своя откривател", посочва Мартенс на страниците на ФАЦ.

DW