От нашия избор в неделя зависи много. Изобщо не е нужно да променяме всичко отведнъж, защото това винаги води до социални катаклизми. Даниел Смилов за това какво можем и какво не можем да променим с вота си.

България е изправена пред реален избор, а добрата новина е, че в него няма обреченост. Мнозина правят политическа кариера на базата на оплаквания, че гласуването нищо не променя. Затова те предлагат все по-екстравагантни идеи – да сменим конституцията, да станем президентска република, да напуснем НАТО и ЕС, да се присъединим към Евразийския съюз, а защо не и към марсианците… Всъщност действителните алтернативи са съвсем различни и концентрирането върху тях е това, от което има нужда.

Какво не може да се промени

Преди да стигнем до тези алтернативи, обаче, първо трябва да се каже какво ще остане непроменено след изборите, за да няма лъжливи очаквания:

България няма да излезе от ЕС и НАТО. Колкото и да нараснат пропутинските гласове, голямото мнозинство от българските граждани ще бъде представлявано от евроатлантически партии. Антиевропейска заплаха има, но тя предизборно се и преекспонира, за да се легитимира евентуално връщане във властта на ГЕРБ и ДПС като спасители от „Възраждане“. Това е изтъркана полит-технология у нас по модела на “скачените съдове” Атака-ДПС;

Цените няма да паднат заради това, че една или друга партия е дошла на власт. Цените се движат основно от два фактора – политиката на ЕЦБ и независимостта на ЕС от руски енергоносители. Инфлацията ще намалее с покачването на лихвите във Франкфурт, а цените – с намирането на дългосрочни алтернативи на руския газ в Европа. И двата процеса вече са задействани и дават първите си резултати;

„Газпром“ няма да пусне газ за България, какъвто и да е резултатът от изборите. Още по-малко пък руснаците ще свалят цената на газа заради угодническото поведение на президент, служебен премиер или някой пишман евроатлантик. Всъщност Русия най-вероятно ще спре и газа по "Турски поток", за да окаже максимален натиск върху европейските правителства. (Да се надяваме само да не взривят и подводната част на съоръжението);

Политиката за енергийни компенсации към гражданите и фирмите ще бъде продължена в рамките на разумното. Големи отклонения от досегашната политика едва ли ще има.

Всяко правителство ще се стреми да спази Маастрихтските критерии за влизане на България в еврозоната. Партиите, които са против еврото – „Възраждане“, БСП, „Български възход“ и т.н. – няма да са в състояние да наложат своята политика. Т.е. курсът към влизане в еврозоната ще бъде продължен – при различна скорост в зависимост от изборния резултат.

Какво може да се промени

С вота си хората могат да променят много неща и затова е важно те да осмислят тежестта на всяка една алтернатива:

1. България може да се избави от „трагичния избор " между две големи злини

Не е нужно да се избира между някой, за когото има сериозни съмнения за корупция, и друг, който е скрит или открит путинист. При по-внимателно вглеждане в партиите могат да се открият такива, които не са нито с багаж от корупционери, нито са на вълните на радио Москва. Хората, разбира се, могат да предпочетат да си запазят „трагичния избор“ и след това да се тюхкат, че трябва да правят компромис в една или друга посока. Но ако го направят, те ще са отговорните за ситуацията, а не съдбата.

2. България може да се раздели с лицемерието

Отец Паисий в „История славянобългарска“ използва думата „политика“ като синоним на „лицемерие“ или изкуството да говориш едно, а да правиш друго. Тази употреба на думата като че ли ни преследва и до днес, но хубавото е, че на изборите в неделя има и нелицемерни възможности за гласуване. Например може да се гласува за партии, които не говорят, че уж подкрепят Украйна, а не ѝ помагат с оръжие. Които не твърдят, че не изпращаме оръжие за украинците, докато военните ни заводи работят под пълна пара и изнасят военна продукция за нападнатата страна. Които не приказват за енергийна диверсификация, а същевременно увеличават зависимостта ни от „Газпром“, като строят скоростно неговите геостратегически тръбопроводи и забавят с години техните алтернативи. Които не твърдят, че са за приемане на еврото, а саботират подготовката на страната за него. Българите имат възможност да гласуват за политици, които не говорят едни неща у дома, а други в Брюксел. И да не гласуват за такива, които като кажат „национален интерес“, разбират най-вече руски интерес.

3. България може да се раздели с клиентелизма

Колкото и да не ни се вярва, магистрали и пътища могат да се строят и без да се раздават пари на клиентелни фирми предварително и без гаранции за свършена и качествена работа. Всъщност на много места по света и навсякъде в ЕС строителството става според правилата на обществените поръчки и при съдебен и административен надзор. И пътищата там са по-добри от нашите – дори сръбските.

Не е задължително и контролът по границите да е даден на частни фирми, руската рафинерия да се ползва с монополни позиции по отношение на складове и достъп до стратегически пристанища и т.н. Това са неща, които може да ни изглеждат неизбежни, но това е така, защото през последните десетилетия определени политико-икономически интереси са наложили своите схеми в тях. Хората на изборите могат да решат да продължат тези схеми или да ги прекратят. Това е тяхно решение, а не е просто управленската съдба.

4. България може да се модернизира

Увеличените ни бюджети заедно с европейските пари от „Фонда за възстановяване и устойчивост" могат да се инвестират умно, така че да създават голяма добавена стойност. Алтернативно могат да се раздадат през съществуващите схеми за усвояване на публични средства. В нергийна криза сме и е време за иновации – имаме ресурси за обновяване на икономиката, а въпросът е дали ще ги употребим по предназначение.

5. България може да догони Румъния и Централна Европа

Румънският БВП е вече над 70% от средното за ЕС. Ние сме на малко над 50%. Не е някаква българска съдба да изоставаме. Но е ясно, че ако правим същото, каквото сме правили през последните 10-15 години, изоставането ни от Румъния и Централна Европа само ще се задълбочи. А само преди петнайсет години бяхме наравно с румънците. Същото се отнася и по отношение на неравенството в България – за последните десетина години то нарасна драматично, докато в ЕС се запази на същите нива, а някъде дори и спадна. В Чехия и Словакия то и днес е на нивата от комунистическия период – т.е. и неравенството е избор, а не съдба.

Лодката на демокрацията се нуждае от ремонт

Изборът в неделя е смислен и от него зависи много. Не бива да променяме всичко отведнъж – това винаги води до социални катаклизми. Но лодката на българската демокрация има нужда от поправка в открито море. И важното тук е поправката да се прави дъска по дъска, като се запазва корпусът достатъчно непромокаем. Затова не трябва да се променя всичко, а само това, което може. И което трябва.