„Продължаваме промяната” беше най-атакуваната партия преди изборите от страна на ГЕРБ, „Възраждане”, „Има такъв народ”, ДПС, „Български възход”, плюс служебното правителство на президента. Към тях бяха враждебни и големите медии.
Така се очертаха своеобразни лагери на тези избори. От една страна „Промяната” – ПП, „Демократична България” и БСП срещу ГЕРБ, от друга – всички останали заедно с ГЕРБ срещу ПП. Това очертава и евентуални коалиции след изборите, между партиите, които ще влязат в парламента.
ПП е набързо съставена партия от хора без опит в политиката, но даде надежди за промяна и показа някои възможности. Двамата лидери спечелиха доверие като служебни министри, чуха се гласове защо служебното правителство не остане за постоянно (което е невъзможно). И така се появи ПП. Макар и за кратко на власт, тази партия най-малкото се опита да разчиства авгиевите обори оставени от ГЕРБ, което става много бавно, особено при четворна коалиция. Цялата вина за несполуки в управлението беше хвърлена върху „Промяната”, макар че това беше сложна коалиция, в която ИТН дърпаше назад и настрани, БСП надолу и наляво, и накрая Слави Трифонов катурна каруцата.
На ПП приписаха „национално предателство” за споразумението с Македония по френското предложение, макар че беше гласувано в парламента от всички партии без ИТН, Възраждане и БСП. А в самата Македония избухнаха бунтове и протести, и там го приеха като национално предателство.
На ПП приписаха спиране на руския газ, макар че го спря „Газпром”, и не само за България. На ПП приписаха инфлацията, макар че я има в цяла Европа, а в страни като Турция е и много по-висока без проблеми с руския газ и без никакви санкции.
Големият политически гаф на ПП беше изгонването на 70 руски дипломати. Но не външнополитически, а вътрешнополитически гаф. Дипломатите на Москва у нас наистина бяха много, и няма съмнение с какво са се занимавали повечето. Но този ход имаше сериозно отражение сред избирателите у нас, романтично русофилски настроени. Създаде впечатление, че изпълняват искане на САЩ, макар че в цяла Европа изгониха руски дипломати. Въпреки това впечатление премиерът и финансовият министър от ПП твърдо поискаха от ЕС да се даде отсрочка на България за санкциите за руския петрол.
Положителни страни от управлението на предишното правителство като компенсации за цена на гориво, на ток, вдигане на пенсии, и др. – въпросът е спорен, някои ги намират за прекалено леви и увеличаващи бюджетния дефицит.
ПП напомня НДСВ в началото, когато спечели изборите, но без цар, с неговия ореол и зависимости. Също като НДСВ не страда от патологичен антикомунизъм, което им позволи да направят коалиция и с БСП, и да имат прагматичен подход, а не да говорят за лустрация, и да надават вой че „комунистите идат“, каквито гласове се чуват от „Демократична България“.
ПП също като НДСВ е набързо направена партия, с хора, за които тогава се чуваха гневни реплики – как може тоя да е министър? Да ама, управлението на НДСВ постигнала безспорни успехи, ако се имат предвид икономическите показатели. Дългът слезе от 90% под 30% от БВП и покри критериите за приемане в ЕС, кредитният рейтинг на страната беше вдигнат последователно 15 пъти. И бизнесът из България за пръв път усети какво е властта да не го рекетира. С НДСВ изгря и звездата на Борисов, който два пъти се яви в листите им на избори и беше лично назначение на царя в МВР, по ходатайства и на хора от БСП, като ген. Бриго Аспарухов. Сега с ПП не изгря подобна „звезда“ от мутренските среди, само неопитни университетски възпитаници с елитно образование. Което раздразни мнозина.
Иначе тезата за лошото управление на НДСВ – как царят излъгал, че ще ни оправи за 800 дни е наивно мърморене сред по-маргинални избиратели. Така или иначе, една политическа сила трябва да се съобразява и с тези избиратели. Репликата на Борисов „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”, трябва да се вземе насериозно. Политици, които не са на нивото на борисовия манталитет и образование, трябва да намерят общ език с тези, които ядат салам върху вестник и гласуват за Бойко. Впрочем, тази историческа реплика Борисов я каза пред миньорите в Родопите и ги излъга – с нищо не можа да им помогне, закриха производства там.
Преднината от 6%, която има ГЕРБ пред ПП в момента според социологическите сондажи, е нещо съвсем измамно. На изборите през ноември същите социолози даваха преднина на ГЕРБ пред ПП с 8%, а Борисов загуби с 3%.
Който и да надделее с малко на тези избори, разделението е пределно ясно. ПП открито нарича ГЕРБ „крадци”, „мафия”, в което са убедени повечето избиратели и на други партии.
От своя страна ГЕРБ изпадна в изолация
На изборите миналата година никоя партия не пожела да прави правителство с ГЕРБ, които на два пъти получаваха мандат за съставяне на правителство – веднъж като победител в изборите (април 2021), веднъж като втора политическа сила (юли 2021). Сега говорителите на ГЕРБ като Тома Биков наричат положението си да са изолирани „политическа криза”. От нея трябвало да се излезе с компромис от партиите. Компромисът, както го разбират в ГЕРБ, е другите партии да приемат отново Бойко Борисов и да заметат следите от неговото управление. Да направят коалиция с него, да не го закачат, да не бъде преследван съдебно, което веднага ще се случи при една смяна на главния прокурор и съдебна реформа.
На практиката политическата криза се нарича Бойко Борисов. Брутални корупционни скандали, които прокуратурата не разследва, за да не засегне лично него или неговото управление въобще. Фасадна демокрация – зад демократичните процедури и избори седи личният избор и воля на Бойко Борисов. Агенции, служби, съдебна власт – всичко се избира и оглавява с личното одобрение на Борисов и изпълнява лично негови поръчки – тоя да се „опраска”, оня да се „смачка”.
Партия и власт построена на принципа на мутренските групировки – един главатар, изпълнители и лейтенанти надолу по пирамидата. Властите по места задушават и рекетират всичко, което мърда.
И този Борисов има желание още да управлява като премиер и лидер на партия. Поне това се разбира от постоянните обяснения в тв студиите на неговите говорители. Лицата на ГЕРБ до един повтарят с по-възпитан тон тезите на Борисов, сякаш смисълът на цялата им партия е да му пази гърба.
Който смята, че ГЕРБ имат хора с опит и експерти, да си спомни, че министри бяха Даниел Кирилов (т. нар. Барни Рабъл), т. нар. Деси (Атанасова), Цецка (Цачева), Теменужка (Петкова), Влади (Горанов), Николина Ангелкова и множество знайни и незнайни калинки по бордове и институции. Всички те са обединени около вожда и основната им задача е да изпълняват поръчките му.
Като допълнение на ГЕРБ е една рудиментарна партия – СДС. Някакъв остатък от насипното дясно, съществуващ само около съдебната регистрация и неколцина маргинални политици като Румен Христов, човек, който сам взе на избори по-малко гласове от Светльо Витков. Като допълнение там се подрежда и пещерният антикомунист Александър Йорданов. Бившият президент Стоянов напоследък не се афишираше като човек на СДС, но се появи тези дни на тяхно предизборно събитие. Останката Филип Димитров няколко пъти и той прави адвокатски изказвания в защита на ГЕРБ.
Е, всеки живял в България последните години сам може да прецени от коя от двете партии – ПП или ГЕРБ ще има повече полза да състави правителство. А има и други партии.
(Следва)
