Очевидно политическата логика е тази, че най-добре (или ако не най-добре, то поне най-спокойно) за всички ще бъде, ако следващото правителство е коалиционно на ГЕРБ и „Промяната“. След като ГЕРБ инициираха и спечелиха вот на недоверие срещу предишното правителство, след като по позорен начин отстраниха „Промяната“ от властта, след като това стана причина рейтингът им да се вдигне и днес да са първа политическа сила, в момента по всичко личи, че след изборите ГЕРБ и „Промяната“ ще управляват в коалиция. Аритметиката сочи така. Социолозите намекват така. Дори на Борисов му се изкриви душата да нарече „Промяната“ „десни“, макар че те публично го отричат.
Всъщност проблемът на лявото у нас (който е много по-тежък от проблема на дясното) е че в момента по света има три вида левици – 1) Класическа, марксистко-болшевишка или произлязла от такава, мъчеща се да се модернизира; 2) Технократско-глобалистична; 3) Зелена. „Промяната“ са от втория вид и дори да не го осъзнават, съдбата им е да се борят за лявото пространство. Когато го признаят открито, ще станат малко по-търпими. Това се отнася и за ДБ. Оттук и проблемите на БСП, не толкова от качеството на лидерството.
Но това е тема на друг разговор. Та, както казахме, политическата логика сочи, че ако искаме да има някакво що-годе стабилно правителство без участието на БСП, то ГЕРБ и „Промяната“ трябва да се съешат. Тази ситуация (поне за някакви откачени хора като мен) има и морални измерения.
Погледнах медиите, за да намеря отговор на въпроса дали ще се коалират ГЕРБ и „Промяната“. Ще се коалират ли предизборно, ще се коалират ли следизборно? Този въпрос много ме интересува, защото ще определи избора ми на 2 октомври. Погледнах медиите и видях следното.
В общи линии и двете страни се замерят с… теменужки. Все още. Докато пиша тези горестни редовце, из мрежата дефилира клип за някоя си Добринка и даже не точно клип, защото продължителността му е три минути и половина, колкото 7 стандартни клипа. Той с чертежи, инфограми и други напредничави визуални средства обяснява на смълчаната аудитория как Бойко Борисов и Томислав Дончев източват европейските фондове.
От другата страна вече са готови с дълъг списък на измамите на „Промяната“ – завода за батериите, електромобилите, които догодина трябваше да са на пазара, скандалите около „Хемус“, лъжата за икономическия растеж при фактическа икономическа криза, изоставената съдебна реформа, лъжата за помощта за Украйна, мистичните танкери, по-загадъчни и от „Летящия холандец“ и прочие, и прочие, и прочие…
От първата страна (ПППП) съжаляват, че не са вкарали Борисов в затвора за по-дълго време и обещават, че ще го вкарат. От втората страна (ГЕРБ) попитаха защо за половин година не са му повдигнали нито едно обвинение и обещаха, че ще търсят отговорност от областния на Пловдив за наводненията в Карловско. И двете страни се плашат с прокуратури и затвори.
Да не говорим междувременно какви мемета и какви карикатури шестват из интернет!
Обаче! Обаче зад цялата тази одиозна дандания, напомняща двете батареи от „Чичовци“, където се хокат жените на Селямсъза и Варлаам Копринарката, прозира нещо съвсем друго. Очевидно и двете страни са приели идеята един ден да се съберат в името на властта. През юни, още преди да падне кабинетът, видяхме това:
Пак през август Томислав Дончев направи знаково изказване: „Ако по волята на народа сме първа политическа сила, ще се опитаме да направим правителство с партиите, с които сме си идеологически близки“. Ама, моля ви се! Кажете къде мога да прочета идеологията на ГЕРБ и къде мога да прочета идеологията на „Промяната“! Всъщност каква е тази обща идеология е ясно и аз мога да я опиша в не повече от пет изречения, но на никого няма да му стане приятно.
Томислав Дончев каза още, че с „Промяната“ коалиция засега не е възможна поради „абсолютната немощ“, която са показали в управлението. Но това можело да се промени, ако се те се променят. „За да е възможно партньорство, е необходима еволюция в управленския потенциал при тях“. Времето обаче ги притиска и е необходима революция, нежели еволюция. А тенденция към революционна промяна у „Промяната“ не се наблюдава.
Ето че дойде и септември. Започна същинската предизборна кампания. Политологът от агенция „Тренд“ Димитър Ганев каза: „Ако лагерът на промяната и лагерът на статуквото искат да съставят правителство след изборите, трябва да започнат да си говорят. Това е въпросът на всички въпроси след вота на 2 октомври. Ако ще има кабинет, може да е само така“. Да разбираме ли, че народът иска тази коалиция даже повече от евентуалните партньори в нея: моля ви се, започнете да си говорите!
Тук виждаме нова терминология – „лагер на статуквото“ и „лагер на промяната“. Първият се състоял от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, а във втория не разбрах дали се включва и БСП покрай всички останали променливи. Кой знае защо, „Възраждане“ са причислени към лагера на статуквото. Какво статукво са те? Та те искат най-драстичните промени, като начало – излизане от НАТО и ЕС. Доколкото ДПС се държат праволинейно откакто ги помним – да, статукво са. Доколкото ГЕРБ управляваха 12 години, те също са статукво. И, да – в статуквото няма нищо лошо, само думата стана мръсна от прекалена злоупотреба с нея. Хайде да не мерим политиците и партиите по кражби – който не е топнал пръстчето, нека пръв хвърли камък! За тези неща си има полиция, прокуратура и съд. Те не са основни аргументи в предизборната политическа борба, не би трябвало да бъдат, защото картината става ужасно грозна.
На един скорошен дебат по bTV Георги Свиленски попита Тома Биков дали Герб ще се коалират с „Промяната“, ако се махнат Кирил Петков и Асен Василев. На което Биков отговори елегантно и обмислено: „България трябва да има проевропейско управление, всеки, който се чувства като част от проевропейска партия, трябва да дойде. Редовно правителство без ГЕРБ няма как да има“. От тези две изречения си правим два извода: 1) Че водещата роля в следващото правителство ще бъде на ГЕРБ и 2) че изискванията към евентуален коалиционен партньор са съвсем либерални – достатъчно е да бъде проевропеец.
Нека направят. Нека направят коалиция ГЕРБ и „Промяната“. Вероятно това е логиката на всичко дотук. Това е и логиката на електоралните нагласи. Обаче аз, който съм се подигравал на коалицията между ДСБ и БСП; аз, който съм критикувал жестоко „Промяната“, виждайки в нея, освен подозрителна групировка, и възход на една нова левица, трудно мога да подкрепя схема, според която те отново ще са на власт. Дори това да е в крещящ унисон със здравия разум и необходимостта от правителство. То какво ли ще е това правителство! Ще се крепи единствено на квоти. На квоти знаем за какво.
Това не ви ли прилича на дерби между „Левски“ и ЦСКА, когато и двата отбора стават шампиони? Не е ли лекичко абсурдно? Но пък всички знаем какво е казал Тертулиан: Credo quia absurdum est (вярвам, защото е абсурдно). Тоест защото не подлежи на логика, критика и доказване. За жалост, логиката, която я няма при футболните отбори, при политическите партии е напълно естествена. Свикнали сме да приемаме, че политическият процес е отвратителен и това вече не ни прави впечатление. Обаче не може дълго да продължи така. Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов
