Ако някой ден се наложи Радев да потърси хероят, който окончателно ще превърна България в пустош, нека има предвид и Кирчо.

Неуморният Кеворк Кеворкян ще зарадва почитателите си с нова книга - този път посветена Кирил Петков, когото той нарича "Великият случайник".

В нея той е събрал всички свои публикации за бившия премиер и настоящ съпредседаател на "Продължаваме промяната".

„ВЕЛИКИЯТ СЛУЧАЙНИК“ е четвъртата книга от поредицата на
Кеворк Кеворкян „В МЪТИЛКАТА НА ПРЕХОДА“ –
след „ПЛЕВНЕЛИЕВ – ПРЕЗИДЕНТЪТ НАТРАПНИК“, „ИСТОРИИ ЗА ЛИЧНОСТИ И БУБОЛЕЧКИ“, „СУВЕНИРИ ОТ 10 НОЕМВРИ“.

В годините на Побъркания Преход ни налазиха всевъзможни одиозни типове. Кирил Петков, наречен от своите хора Просто Киро, обаче е нещо извънредно. Той наистина е Великият Случайник, пише Кеворкян.

Но не беше наврян случайно във Властта.
В българската политика и публичност се появи един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Киро.

И този човек управляваше държавата – и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите ѝ краища.

Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика – и тя много трудно ще си възвърне някакво относително приличие след неговото краткотрайно пребиваване в нея.
Онзи, който инсталира Просто Киро във властта, очевидно много е мразел България…, е безпощадната оценка на Кеворкян.

В предговора на "Великият случайник" четем:

Сигурно ще се попитате – какво, по дяволите е това „сри“ в заглавието?
„Сри“ е думица от неговия специален език. Тя е един от неговите словесни шедьоври. Отговарял на някакъв въпрос и заключил: „Икономиката се сри в първото тримесечие“. Тръгнал да казва „срина“ – но нещо го разсеяло, нахапал клетата дума и я изплюл.

Кирил Петков/ПростоКиро, поне в езика си, сякаш живее на подскоци.

Само в едно е гладко-стремителен – в лъжите. Толкова са арогантни, че започваш да се питаш, какво е обичайното състояние на създателя им.

Понеже самият той бе измислен набързо за политик/държавник, производството на измислици като че ли е неговото основно задължение. Ако му забранят да замерва с тях българите, които той очевидно смята за слабоумни, това със сигурност ще има катастрофални последици за него.

Отиваше си вече, но продължаваше да лъже – инфантилно и без всякакво въображение, сякаш е сам в някаква пустош.

Ако някой ден се наложи Радев да потърси хероят, който окончателно ще превърна България в пустош, нека има предвид и Кирчо.