Малкият народ е една драма, неутешимо страдание, постоянен страх и усилия запазване и оцеляване. Цялата му енергия, духовна сила, работата на ума отиват в търсенето на изход и спасение; но и за обяснение защо е така и кого трябва да корим и обвиняваме за неговата участ.
Малкият народ трудно и рядко признава, че е малък. За него в това „малък“ се съдържа унижение, слабост, неспособност за съучастие в световните дела. Защото на малките гледат със снизхождение и не ги допускат до официалната трапеза, а им дават място някъде наоколо, другаде и далеч от големите, за да не ги дразнят, а и да не правят бели. Затова и малкият народ се мъчи да се изкара голям и значим, равен на великите. И крие комплексите за малоценност в заклинания, че от него зависи всичко – поне тук, в региона. Или че е лоялен съюзник на изглеждащия най-силен и най-могъщ от големите.
Ето от къде произлизат големите и малки трудности, нещастия и беди за малкия народ. На него му е предопределено да бъде зависим и да живее вечно с тази зависимост. Но ако не е в състояние да я отхвърли, му е дадено като характеристика на националното му достойнство да я понася спокойно и да търси начини да я преодолее и се възползва от благоволението на великите сили, от тяхното търпение и снизходителност.
Малкият народ, но само когато е управляван от умни хора и интелигенцията му е жива и будна, знае кой е и какво е мястото му в света. Той знае още какъв е цивилизационният му избор, направен в далечното време, и с кого е родствен по кръв и дух. Защото иначе ще се лута от един покровител на друг, от един съюз в друг и винаги ще бъде губещ и нещастен. И никога няма да има своя стратегия, стратегически интереси и цели, стратегическо мислене и планиране. Защото на такъв малък народ съдбата е да се лута и да търси покровители, а когато те се сменят, да начертаеш някаква линия, по която да се движи, и да има цел, към която да се стреми. За да не се изгуби в сляпо угодничество и унижение.
Когато малкият народ е постоянен, ще е винаги до един и същ спътник; ще съдейства на един и същ повелител и ще знае какво следва в съдбата му. Самият той сам за себе си ще е предвидим и няма да чака да го изберат или да бърза да се докопа до новия покровител и да заеме свободното място до него. Но от тук насетне ще му се налага повторно да се ориентира, за да се пригоди към стратегията на господаря си.
За малкия народ е трудно, а дори трябва да се каже, невъзможно да бъде твърд и последователен в своята цивилизационна принадлежност и винаги да се ръководи от нея при избора на геополитическото си положение. Но ако ръководителите му са умни и мъдри, съвестни и морални, всеки нов геополитически, военно-политически и какъвто и друг да е избор извън вече направения цивилизационен трябва да се приема като тактически, а не е стратегически. Ситуациите се променят; великите сили губят или придобиват военна, икономическа и политическа мощ. Често става необходимо да се промени по конюнктурни съображения и за избягване на моменти опасности привързаността към държавата, която е изконният покровител, щом той е слаб и неспособен да помогне. Международният живот е динамичен, постоянно променящ се и се случва да се наруши и равновесието между великите сили. А от там се променя рязко и положението на малките народи. Но и тогава трябва да се мисли много и да се отчитат всички възможни положителни и отрицателни последствия от едно или друго решение.
Малкият народ е особен геополитически субект. По международното право в модерната епоха той е равностоен и равноправен на всички останали народи, които участват в геополитиката чрез своите държави. Но като начин на мислене, народо - психологически особености, поведение в света, отношение към политиката, реакции той е различен от големия народ и сам на себе си е слабо познат. Малките народи сами себе си не познават. Те смятат, че е достатъчно да знаят историята си и да абсолютизират своето древно минало, за да имат правото да се самовъзхваляват и самовъздигат. И непременно да бъдат уважавани от цялото човечество.
Но геополитическата йерархия (а такава, без съмнение, съществува!) се изгражда и подрежда по други принципи и критерии. Те не се влияят много - много от древността на историята, а отчитат състоянието на икономиката, войската, политическата система, съюзниците и способността да се отстояват политически и геополитически принципи. Изхождайки от тях, във въпросната йерархия ние се намираме доста надолу, макар че сме измислили кирилицата, а във Варна е намерено най-старото обработено злато и в мечтанията си някои смятат, че там се е зародила първата цивилизация.
Причината за това ни състояние е угодничеството на българските управници и политици, но и с примиренчеството и бездействието на интелигенцията, които в своята продажност гледат да ни настанят там, където на тях им е удобно и изопачават истинското цивилизационно място на народа и държавата ни. И дори с учудваща злоба и омраза говорят и действат срещу братята по кръв и дух, отричат славянския ни произход и в неграмотността си ни бутат в някаква измислена и несъществуваща цивилизация, наречена „европейска“ с нейните имагинерни „ценности“. Но полза никаква. Дори и за тях самите тя е обидно малка, за да има смисъл да поддържат неверните тези и да правят нещастния български избор.
Когато една държава познава произхода и цивилизационната принадлежност на народа, когото е организирала, представлява и опазва, тя се държи с достойнство и съблюдава правилата на цивилизацията, към която е. Тактическите отстъпления не се представят като стратегически, и любовта към новия съюзник и опекун не се декларират като изконни и „от векове и за векове“.
Но нищо не е в ръцете им. Колкото има в главите им, толкова е в ръцете им. Те само пречупват националния ум и характер, опошляват националните чувства, разрушават общественото съзнание и деморализират обществото. Тази игра на геополитически избор, представян и като цивилизационен, напълно съсипва нравствената устойчивост на нацията, профанира националния дух и смазва всичките национални идеали. Защото сметкаджийството и угодничество не са нравствени ценности и не мобилизират националните сили за съзидание и духовно развитие.
Ние днес живеем в резултата от кълченията и предателствата на българските държавници. И ще живеем в него още дълго.
Може да сме малък народ и от нас нищо да не зависи в света, но ние сме длъжни да пазим нравствената същност на човечеството, като не позволяваме поне българската политиката и геополитика да се изпълват с цинизъм. А няма да позволяваме, ако се държим достойно и се съобразяваме умно и разумно с реалностите.
Ако се преобразим и придобием това достойнство, може да се окаже, че и от малкия народ нещо зависи и че поведението му може да бъде открито и честно.
А иначе какъв е смисълът и какво е предназначението на такъв народ и защо съществува в безнравственост и морална безпомощност.
