Това са думи на Ердоган, произнесени на церемония по връчване на дипломите на военноморския и военновъздушен колеж на Националния университет в Истанбул. Отнасят се като реакция към ЕС и Гърция и то ден след националния празник на Турция на 30 август – Ден на победата. В ден на национална гордост от победата под ръководството на Ататюрк в борбата за независимост и изгонване на гърците от земите на днешна Турция, слова като „ вчера имаше хора, които показваха враждебност към нашата страна и народ чрез марионетките, чиито конци държаха в ръцете си, а и днес са същите и използват същия метод” звучат красноречиво. И без конкретика става ясно. Особено като се казва в прав текст, че „знаем истинските намериния на онези, които се опитват да губят времето и енергията на страната ни използвайки Гърция”. Допълва с ”очакваме отговора на САЩ към Гърция” и то след като е казал, че „на нас не ни пука от ембаргото, наложено от Америка”. Ембаргото е заради вноса на руските С-400 и отказа за доставка на американските самолети F-35, които обаче бяха договорени за покупка от Атина. Особено приповдигнати са думи като „знаем много добре причината, поради която ЕС ни държи пред вратата си,докато в същото време в него членуват страни, които не могат да се сравняват с нас”. НАТО не ни подкрепи в момент, когато заплахите към Турция бяха в разгара си, твърди Ердоган. „Наясно сме с намеренията на онези, които доставят оръжия на терористи по цял свят, особено около границите ни”. Камъните са в градината на Вашингтон и се отнасят несъмнено за доставките на американски оръжия и оборудване на сирийските кюрди в Сирия, които са трън в петата на Анкара.
Невероятно самочувствие демонстрира Ердоган в Деня на победата с „ние сме страшния съд за онези, които са враждебни към нас и то с нашите оръжия”. Турция произвежда 80 % от необходимото й въоръжение сама, а в началото на лидерската кариера на Ердоган е само 20%.”Станахме способни да правим всичко сами”, заявява Ердоган и се хвали с нов безпилотник, който ще се ползва и изнася като прословутите Байрактари. „Не сме държава, която се възхищава от другите по света заради възможностите, които имат”. Струва си човек да се замисли над такива думи, особено у нас. Имали и турците проблеми, ама имали и устойчивостта да ги преодолеят. Отново повод за размисъл. Но когато става въпрос за спирането на турски самолети в Егейско море от радарите на руски С-300, които Гърция е инсталирала на Крит, тонът на Ердоган става метален. Как ще реагират САЩ, че Гърция използва руски С-300, а Турция не може? Нали и двете са членки на НАТО? Още повече, че Вашингтон са изключили от санкции Индия, която също внася руските С-400. За Ердоган „Гърция не е наш политически, икономически или военен партньор” . Всичко това не го интересувало, защото „ние сме Турция, страна с възможности, капацитет и решимост всичко да произвеждаме сами, когато ни се отказва”. Така се говори пред ключови избори-парламентарни и президентски, които между другото турският президент допуска да се случат по-рано от предвиденото за 2023г, но едва след пролетта, когато „се избистри ситуацията”. Различното е, че сега споменава, че зад външната политика на Турция стоят всички политичесдки сили в страната, включитело и 6-те обединили са за изборите опозиционни партии, които са водени от най-голямата опозиционна Народно-републиканска партия, кемалисти, начело с Калъчдароолу. Знаците за приятелство са онези, които се правят по време на нужда от подкрепа. А съюзниците в НАТО не са го подали. Затова „Турция е правила, прави и ще прави това, което й е изгодно”. Няма значение, че се създават военни бази по островите около Турция. Да се замислели тези, които толкова много подкрепят Гърция. Всички знаят за какво иде реч, но нека не се заблуждават. Ердоган по-често е с крачка напред, крачка назад, но винаги с „Турция над всичко”. Затова е позволено на Вашингтон за изгради новото си посолство в Анкара на място, което десетилетия е забрането за строителство и каквато и да било намеса. Свещена земя, свързвана с Ататюрк.
Празникът отмина, а турският външен министър, Чавушоолу, е в Белград на поредния форум „Отворени Балкани”, идея на Сърбия. Следващата седмица там ще гостува Ердоган, който ще посети и Босна и Херцеговина, и Косово Отново последническа роля? Въпреки позиция на президента Макрон, че ЕС трябва да поеме такава функция и да не оставя Турция да се изживява като единствен посредник в отношенията Русия-Украйна. Това във време, когато приблемният напоследк за София премиер на Албания, Еди Рама, казва, че „само Ердоган е спасил Албания и Балканите при кризата с ковид-епидемията”. Не отговаря на истината, но кой днес помни какво е казвано вчера и как се е действало? Сега Чавушоолу заявява, че „ще облекчим производствените и газови нужди на Балканите”. Онези Балкани, които са „били подлагани на много влияния в миналото”. Сякаш Османската империя няма принос в тези „влияния”? Днес обаче, по думите на Чавушоолу в Белград, Анкара е сред големите инвеститори в региона, водената война само е „сигнал за събуждане”. Европа била уязвима, което не е далеч от истината, но предлаганото решение е солидарност. И то с Анкара разбира се. Може да се използва „Отворени Балкани” за мост между ЕС и балканските страни. Къде е София в тази схема? Заедно с ЕС, на който де що има геополитическа сила не се спестяват забивания на пирони в ковчега на обединена Европа? Според Чавушоолу този ЕС се е „обърнал навътре”и не предлага качествени решения. Но и той като Еди Рама задава въпрос защо членството на Албания и РСМакедония се е забавило толкова дълго време. Анкара не е член на ЕС, ама пита и то така, че да не се споменава името на България. Май няма да има призоваване за среща на турския посланик във МВнР в София. Това са само знаци кой кого подкрепя, кой му е на сърце и каква ще бъде стратегическата политика в бъдеще. Москва вече години я изпитва на гърба си, но вече казва, че „Турция потупва по рамото, а после забива нож в гърба”.Ако са прави, има над какво да се размишлява.
