Започна поредната предизборна кампания, няма как да не отбележим този факт. Ситуацията е напрегната, защото продължава да тегне заплахата да се въртим до припадък в безумния кръг на все нови и нови предсрочни избори. Неслучайно големия въпрос, който поставят всички в началото на кампанията, е какво искаме – стабилно правителство на всяка цена или безкрайни опити в преследване на несъществуващ идеал.

Вземете само това: ние по инерция продължаваме да мислим, че ядрото на лявото е БСП, а то вече не е така. БСП се е свила до мащабите на Демократична България, следователно левицата вече е някаква друга – не класическа, а постмодерна, глобалистична, маркузеанска, левица не на гладния, а на преситения пролетариат. Тази левица у нас все още не се е осъзнала докрай като такава и се лута, обърквайки умовете на всички, които инстинктивно искат да я следват. Или пък да ѝ се противопоставят. Но нека не се отдаваме на обобщения, а да разгледаме един конкретен и може би наглед страничен случай, защото дава свеж критерий при избора бъдещи управляващи.

На страницата на млад свещеник попаднах на факсимиле от училищно помагало, което обяснява ни повече, ни по-малко сътворението на човека. После го видях и на много други места, включително и при сериозни журналисти и интелектуалци. Навсякъде беше съпроводено от възмущение. Всъщност в помагалото текстът не е във вида, в който го разпространяват из социалните мрежи, а изглежда така (текстът не е целият):

То е одобрено от Министерство на образованието и науката и може да бъде изтеглено от сайта на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, който е най-голямата ромска организация у нас. Според текста Бог решил да създаде Своя образ и подобие под формата на нещо като курабийки от кал. Сътворил първата партида, но понеже бил все още неопитен (ах, този несръчен Бог!), ги прегорил и те станали черни. Така се появили негрите. За да не повтори грешката си, този нескопосан Бог недопекъл втората партида и курабийките останали бели. Така се появили европейците. След тези два провала Бог вече се опраксал и създал съвършените кални курабийки – „Тогава Господ сложил отново да се пекат хора в огъня. Този път ги опекъл много добре. Хората станали кафяви като шоколад. Това били ромите. Затова Господ много ги обича“.

Това даже не е и фолклор, защото има посочен автор – Теодора Крумова – сътрудник в  „Маргиналия“, където е представена като „ромски активист, който работи по проблемите на образователната интеграция на ромските деца и младежи, постигането на равнопоставеност“. Тоест това не е автентична приказка, циганите нямат такава митологическа памет, това не е част от тяхното културно наследство. Ако беше фолклор, да речеш, че е интересно, че е ценно да изучиш по какви криволици се е движила човешката мисъл в стари езически времена. Но какъв е смисълът на такъв вид авторско произведение? Каква е неговата цел, защо е сътворено и предложено на децата и то под формата на традиционен светоглед, наследен от дедите?

Само по себе си произведението не е с нищо забележително. Занимаваме се с него, защото в момента е актуално, съвпада по време с други нравствено-философски вълнения и предизвика изненадващо бурна обществена дискусия, така че дори няколко медии я подеха. И тук въобще не става дума за цигани, а за един „модерен либерален“ подход, който няма нищо общо с ценностите на тези хора. Напротив, сякаш някой чрез грантове и проекти се опитва да ги направи такива, каквито никога не са били, но каквито са удобни на новите глобални възгледи и на новата ценностна система. В нашия случай, говорейки за предизборната кампания, ни интересува единствено ситуацията, но не и действащите лица в нея.

Истинската политика винаги е била битка не за икономически растеж и социални придобивки, не за международен престиж, а за умовете и сърцата на хората. А истинската далновидна политика се интересува на първо място от децата. Защото от децата растат възрастни индивиди, които трябва да превърнат в практика теориите, създадени от умниците с набъбнали от мисли чела. Ако няма хора, които да следват правилата и законите, да изпълняват плановете и политиките, то от никаква теоретична дейност няма смисъл. Чайковски може и да напише „Лебедово езеро“, но ако няма балерини, които да го изтанцуват, все едно не е направил нищо. Докато се строят интерконектори и нови мостове над Дунав, докато се мерят сили с хаоса и се обещава социална държава, има хора, които тихо и настъпателно завладяват душите на децата. В помагалата, за които говорим, се представят с по няколко думи всички религии, като християнството е само една от тях, а православието е не повече от един от трите вида християнство. Целта е да се постави Истината в един пъстър хор от неистини и гласът ѝ да се слее с техните. На децата се казва: ако искате да си губите времето и да вярвате в измишльотини като Бог (които безспорно са свежи и любопитни фолклорни сюжети), то пред себе си имате много варианти и в крайна сметка е все едно кой от тях ще изберете – изборът на вяра е нещо като избор на цвят за маратонките, не повече. Зависи само от вас.

Ортодоксалната антропология е стройна система, която обобщава всичко, свързано с произхода, съдбата и историческата цел на човека. Обидно е това да се замества с глупости за това как Бог е сътворил Своя образ не лично вдъхвайки му (единствено на него от всички твари) безсмъртна душа с повелята на Осмия ден да се богоуподоби, да слее свободната си воля с Божията воля и да наследи вечността, а замесвайки курабийки от кал, които даже Сам Той е некадърен да опече. Да оставим настрана мотива за превъзходството на една или друга раса в очите на Бог. И не е просто обидно, а вредно, даже пагубно.

С такава агресивна диверсия може да се справи единствено Църквата, но не и сама. Държавата трябва да ѝ отвори път. А държавата слабо я интересува. Политическите партии, които се редуват да управляват държавата, слабо се интересуват от бъдещите поколения, защото те са далеч отвъд дребните им краткосрочни сметчици. А поколенията трябва да ги интересуват преди всичко, ако настояват да наричат заниманията и далаверите си „политика“.

Още в късната античност християнската Римска империя е открила, че най-добрата формула на властта е симфонията между църквата и държавата, между религията и политиката, между небесното и земното. Дали в момента България разполага с жив политик, който да мисли така? Ще се развикате: няма, няма! Не е така, има. Лично познавам неколцина, а подозирам и за други. И търпеливо чакам момента, в който ще имат достатъчно власт да реализират убежденията си.

Всички помним фундаменталната формула на митрополит Климент Търновски (когото децата в училище изучават като Васил Друмев) – между другото, тежък консерватор, дами и господа, щом стана дума за партии и избори: „…има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот…“.

Политиката в образованието е симптоматична и страшното е, че по нея има пълен консенсус между партии, които иначе ще си издерат очите за глупости – образованието първо е оставено на самотек и в училище предметите се изучават по начин, по който са се изучавали 50-те и 60-те години на миналия век, включително и естествените науки и, второ, в него са допуснати всевъзможни субекти да прокарват влияния, за които никой не се е съгласявал да се допускат до децата. Но точно за това на политиците като цяло не им дреме или поне така изглежда като краен резултат.

Страхувам се, че разказаното по-горе би се случило при всяко едно управление, при всеки един от тези кандидати, които сега пъстро са се ширнали пред нас и с детинска надежда гледат дали пък няма да се излъжем да гласуваме за тях. Страх ме е, че всеки бъдещ министър на културата, все едно от коя от наличните партии ще бъде излъчен, ще подпише издаването на такива помагала. Че и на други, по-зловещи. Ако някой от претендентите за властта по време на тази кампания успее да ме убеди, че няма да го направи, че ще реабилитира по достойнство християнството в училище, може и да гласувам. Иначе няма да си сложа този грях на душата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.