"Нека припомня, че служебното правителство няма да участва в изборите, поради което е логично партиите и коалициите да потърсят опоненти другаде."
Думите на служебния премиер Гълъб Донев към участващите в предсрочните парламентарни избори формации са едно добро напомняне за това, че кампанията за вота може поне веднъж да бъде направена чисто и по правилата.
Въпросът е, че това напомняне трябва да дойде колкото за партиите и коалициите, толкова и за самия служебен кабинет, а и за човека, който го е назначил - президента Румен Радев. Защото макар правителството на Донев да не участва във вота, то в никакъв случай не може да каже, че не води своя кампания, която със сигурност засяга електоралните нагласи.
Още от първия си ден на власт новият Министерски съвет, назначен от държавния глава, влезе в режим на промени, преназначения и биене на голямата аларма за ситуацията с доставките на газ за България.
По последната тема нещата стигнаха до прословутото изказване на служебния енергиен министър Росен Христов, че преговорите с "Газпром" са неизбежни към този момент, тъй като в противен случай ни очаква арбитраж, който страната ни обезателно щяла да загуби. И това малко след като правителството беше анулирало договорките за доставки на 7 танкера с американски газ.
С това служебният кабинет си навлече протести на граждани, които се обявиха срещу въвличането на страната ни отново в отношения с руската газова компания.
Междувременно Донев и министрите му продължават да критикуват предишното правителство и да го обвиняват, че след себе си е оставило хаос и кризи за потушаване.
За капак на всичко някои от кадровите решения на президента Румен Радев за участници в кабинета включиха вътре ключови лица от БСП, които са открито настроени опозиционно срещу партийния лидер Корнелия Нинова.
Всичко това вкара Гълъб Донев и хората му в открит конфликт с партиите от предишния кабинет (без "Има такъв народ", които така или иначе още в мандата на предишния парламент се разграничиха от правителството).
Нещо повече, в момента служебният кабинет е тази сила, която диктува налагането на основните теми в обществото и целенасоченото акцентиране върху сложната ситуация с доставките на газ и раздуването ѝ до положение на криза с епични пропорции.
По този начин, противно на думите на премиера Донев, служебното правителство влиза активно в кампанията - то определя кои са актуалните теми за дебат, но също така удря и по част от основните участници.
В тази си роля попада логично под ударите на някои партии. Особено предвид факта, че се взимат спорни решения и се правят кадрови промени, сякаш тези министри не са служебни, а са сложени с идеята, че ще останат дълго време на постовете си.
Видя се вече, че и другите играчи се ориентират бързо според създалата се обстановка. ГЕРБ например използват умело ситуацията, като потвърждават някои от тезите, лансирани от хората на президента, и допълват други, за да дискредитират максимално управлението на Кирил Петков.
Междувременно, на фона на тези критики, и "Продължаваме промяната", и "Демократична България" логично влизат в режим на конфликт със служебния кабинет, опровергавайки част от твърденията на министрите в правителството на Донев и отправяйки собствени атаки срещу тях.
За съжаление в момента политическата сред у нас е такава, че ще минат много години, преди мненията и лансираните опорни точки да се уталожат и да се види кой каква истина е казвал всъщност. Насищането на противопоставяне, политическо напрежение и множеството собствени прочити на ситуацията прави към момента невъзможно това да се случи.
Проблемът е, че с поведението си служебния кабинет допринася за това положение.
Министрите, чиято основна задача е да организират предстоящите избори и да управляват до идването на ново правителство, спомагат за насищането на напрежение като изсипват масло в огъня на междупартийните борби, засилват дадени опорни точки, противопоставят се на други и цялостно не влизат в ролята на безпристрастни администратори.
Така че когато Гълъб Донев говори назидателно към партиите за това да не вкарват кабинета му в предизборните си кампании, той сам трябва да ги стегне, за да не влизат те сами в битката между партиите, обостряйки я допълнително.
