Една думичка от три букви, частицата за превъзходна степен в българския език изчерпва аргументите и емоциите на привържениците и отрицателите на датата 9 септември 1944 г .
Най!
Най-хубав и най-лош е този ден според двата непримирими и досега лагера в нашето общество. Много са малко тези, които го определят със съединителната частица хем. Хем хубав, хем лош! И тази година пак ще са малко.
А аз ще се опитам сега да ви представя една друга гледна точка – тази на голичките неподправени факти. Е, неудобни, са меко казано, то голотата не винаги е хубаво нещо. А дали са добри или лоши - нека всеки сам да си ги определя.
Често наричат правителството след Девети септември комунистическо. Дали е така? Факт е, че в кабинета на Кимон Георгиев, след 9 септември, трудно може да се открие министър, който да не е, или да не е бил свързан по един или друг начин с чуждо разузнаване, включая и самия министър-председател. Служили са предимно на сръбското разузнаване, на английското и на съветското, Антон Югов например. Ето още няколко имена – Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Никола Петков, Димо Казасов, Борис Бумбаров и кой ли още не от министрите кръговете около тях. Друга многобройна група е свързаната с Деветоюнския преврат през 1923 г., който се определя от мнозина историци като фашистки, и с априлските събития, както и с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Отново може да се изредят и разширят горепосочените имена. (За повече виж "Британското разузнаване в България 1939-1945", Аврора Котева, Николай Котев, Военно издателство, 2003 г. и "Разузнаванията на кралска Югославия срещу България и ВМРО (1920-1941)", Кирил Тодоров, изд. "Ирин-Пирин", 2021 г.)
Същото е положението и в регентството – една трета „цар“ е комунистът Тодор Павлов, съветска разведка. Другата една трета е свързаният, меко казано, с английската легация Венелин Ганев, поддръжник на Сговора през 1923–1925 г., а последната една трета „цар“ е Цвятко Бобошевски, също англофил. Освен това, той е една от най-ярките фигури в кървавото правителство на Александър Цанков. Като министър на правосъдието подготвя и внася през 1925 г. в Народното събрание допълненията към Закона за защита на държавата и ги отстоява самоотвержено. Не се притеснява дори, че по време на гръмките му изяви в дискусията, на двеста метра от парламента, пред Военния клуб, пада поредният прострелян депутат - Хараламби Стоянов. (Апропо, кой и защо премахна плочата от мястото на екзекуцията му?) Не е отразено в стенографския протокол, но предполагам, че Бобошевски се е усмихнал снизходително, когато социалдемократът Г. Пенчев предлага от дискутирания закон да се изхвърли думичката смърт. Той пресича от трибуната този мерак, като опонира, че ако се приеме такова нещо, то ще бъде аномалия. Не реагира, дори когато народният представител Крум Славов поисква да се добави в закона, че със смърт се наказват не само тия, които искат да съборят властта, но и „които искат да задържат насилствено със същите средства властта в свои ръце”? Неприятно предложение за властта, нали!
На Цвятко Бобошевски и участието му в тази дискусия сме посветили днешната страница, от която всеки може сам да си направи изводите.. Вече публикувахме подобна страница и за Кимон Георгиев. https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=155951.
Но да се върнем към отечествено-фронтовското правителство. Как ли в него Никола Петков е съжителствал и се е разбирал с „началниците” на убийците на брат му Петко Д. Петков. Шегувал ли се е и сядал ли е на маса на по чашка с тях? Обсъждали ли са и те след втората ракия какви трябва да бъдат присъдите на Народния съд над довчерашните им авери, които не успяват като тях да се промъкнат някак извън него?
Нека само припомня - говоря за времето преди края на 1944 г., когато участниците в кабинета са единодушни почти във всичко, което предприемат – не се различават в позициите си и за Народния съд, и за разплатата с фашистките управници и с техните кървави маши, и в оценката си за великото дело на Девети септември. Възторжено есе за този ден пише не само Никола Петков, но и агентът на сръбското, английското и американското разузнавания Г. М. Димитров, в чест на което днес името му носят столичен булевард и метростанция. (Есетата също можете да прочетете: https://duma.bg/deloto-na-9-septemvri-e-narodno-delo-n152125).
Защо ли ми се струва, че така съставеният през септември 1944 г. министерски съвет може да се определи като фашистко-комунистически с превес на фашагите и сърбоманите?
За това мое усещане май ще ми се разлютят не само отдясно, но и отляво. Но нищо, няма да е за първи път.
Тримата регенти (от ляво надясно): Цвятко Бобошевски, проф. Венелин Ганев и Тодор Павлов
57. заседаниена Народното събрание
Петък, 6 март 1925 година
(Открито от подпредседателя д-р Б. Вазов, в 16 ч.)
Председателстващ д-р Б. Вазов, в 16 ч. (Звъни) Отварям заседанието.
…Пристъпваме към точка трета от дневния ред второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за защита на държавата…
Председателстващ д-р Б. Вазов: Има думата г. министърът на правосъдието.
Министър Ц. Бобошевски: Г.г. народни представители!... Текстът е изричен и не търпи никакво двусмислие и никаква неясност; касае се за една забрана на онези действия или пък проповеди към такива действия, които целят чрез физическо насилие трансформацията на държавния, на обществения строй или завземане на властта… Никому не е дръзнало на ум да забрани осветеното в чл. 82 от Конституцията право на българските граждани свободно и мирно, без оръжие, да се събират и обсъждат обществените въпроси. Но ако се организират митинги, не за да се прояви общественото мнение спрямо властта, но от рода на онези, които станаха през дружбашко време, на цвеклопроизводителите и на дървопроизводителите, те няма да бъдат позволени. Вие знаете на какви изстъпления се отдадоха цвеклопроизводителите в Търново, където конституционният блок отиваше, въоръжен с правото, дадено му от Конституцията, да прояви своето недоволство против дружбашкия режим. Вие знаете това което стана в Роман и се стовари на главите на широките социалисти и на Г. Пастухова, които трябваше да бягат и да се крият в миши дупки, защото и там банди, въоръжени с пушки и бомби, не им позволиха да направят своя митинг. Естествено, такава проява на обществено мнение няма да бъде толерирана, а ще бъде забранена…
С този закон няма да бъдат потъпкани осветените от конституцията права на българските граждани…
В чл. 1 ние не сме прокарали нищо друго, освен принципите на общия наказателен закон… Те са формулирани много ясно в общия наказателен закон. Във втората алинея на чл. 99 се казва: онзи, който иска да измени насилствено държавния строй, а в чл. 102, потвърдено и в чл. 105, се казва: който съзаклятничи за една такава промяна на държавния строй. Усилването на санкциите… не е противоконституционно. Въпросът за размера на наказанието е въпрос на целесъобразност и на наказателна политика, което няма нищо общо с конституцията…
Тъй че, г-да, аз мисля, че няма никакво отегчаване на положението, никакви идеи не се преследват…
Председателстващ д-р Б. Вазов: Има думата народният представител г. Крум Славов
К. Славов (с.д.): Г. г. народни представители!
…Но имаме две конспиративни организации, които – факт е – взаимно се самоунищожават днес и леят по улиците кръвта на големи или малки български държавници; има убийства от едната конспиративна организация и от другата конспиративна организация, но за едната конспиративна организация, макар да действа със същите средства, ще кажете: „Не, тя има привилегия, тя ще попадне под общия наказателен закон, по него ще я съдите, но другата, която има за цел да преустрои обществото, ще попадне под този специален закон”.
Защо е тая двойственост в един и същи закон? Ако искате да бъдете последователни на себе си, не би трябвало да правите това разделение, това разграничение. И аз бих искал, и г. Фаденхехт, и други наши видни юристи да обяснят кога те разсъждаваха правилно като управници: в миналата сесия ли, когато говореше тяхното правно чувство, чувството на обществена справедливост и на равенство пред българските закони, или в сегашната… Е добре, ако вие искате да имате основание да казвате това пред обществото, че сте добросъвестни, когато внасяте този законопроект, защо не добавите тогава в чл. 1 още „или които искат да задържат насилствено със същите средства властта в свои ръце”?
…Не. При наличността на българските политически нрави, при тази партизанска стръв, когато даже частните интереси, материалните спорове между отделни личности се решават на политическа база, когато дойдете да прилагате този закон, вие ще запалите цялата страна…
Но в такъв случай ще трябва да построите още отсега бесилки в цялата страна, в паланки, селца и градове, и да обърнете цялата страна в една арена на междуособици, на избивания, на кланета и избесвания от една и другата страна.
Председателстващ д-р Б. Вазов: Успокойте се, г. Славов...
Има думата народният представител г. Христо Баев.
Х. Баев: (з): (От трибуната)
…Ако г. г. народни представители, ние сме убедени, че този законопроект действително ще изпълни туй си назначение, земеделската парламентарна група е готова с две ръце да го гласува. Но тогаз, когато ние виждаме, че в момента, когато този законопроект се разглежда на второ четене, трупът на Хараламби Стоянов може би още е топъл, в конвулсии, при Военния клуб, ние не можем да разберем да разберем какво се цели и какво може да се постигне в края на краищата с този законопроект. Хараламби Стоянов в този момент е труп вече пред Военния клуб. Виждаме следователно колко се достига посочената цел. Въпреки, че имаме и сега в действие закона за защита на държавата, обаче туй положение съвсем не е гарантирало българските общественици, българските държавници…
Хараламби Стоянов е наш другар, преди пет минути беше тук на банката си. И сега иде хабер, че той е вече мъртъв. В подробности по тая работа няма да влизам, защото това не е предмет на нашите разисквания, но исках да констатирам факта, че не са законите и не са драконовските мерки, с които може да се достигне успокоението на страната. Другаде трябва да се търси болката, другаде трябва да се пипа…
Х. Пунев с.д.: Г.г. народни представители! Ние съобщихме на полицията, че сме съгласни да отидем в съд и, ако има пасажи, които обиждат или клеветят властите, готови сме да понесем съответните санкции, но полицията на г. министър Русев няма никакво право да призовава нашите редактори в Обществената безопасност и там да им казва какво трябва да пишат. По този закон вие спирате вестниците „Наши дни”, „Народно знаме” и „Ек” на г. Хербст. Защо вие правите г. Хербст, против когото има много нещо да се каже, прочут, защото го правите мъченик?
… Министър Цв. Бобошевски: Г-да! Двама от ораторите – този от земеделската група и този от широко-социалистическата група – съобщиха на Народното събрание печалната вест за убийството на народния представител Хараламби Стоянов... Искам да заявя от името на правителството, че както във всички случаи, така и в настоящия, ние дълбоко се възмущаваме от тези злодеяния… Невъзможно е полицията колкото и да е съвършена и образцова, за изпълни тази своя задача. Би трябвало тогаз на всеки един гражданин да се поставят по няколко телохранителя, за да могат да се предотвратят такива злодеяния... Не сме ние, които ще покровителстваме тия никому ненужни убийства… Но полицията е извършила втория най-важен и съществен свой дълг, като със самотвержение е преследвала убиеца…
…Докладчик Ц. Пупешков д.сг: чете & 10. Чл. 8 става чл. 11 и се изменя така:.
Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, държавни, обществени или частни сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси наказва се със смърт или доживотен строг тъмничен затвор…
Със същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут или терор.
Г. Пенчев с.д.: Аз няма да кажа никакви аргументи. В този член аз искам да се изхвърлят думите: „смърт или”. Аз съм от хората, които не обичат смъртта. Още от малък навремето четох книгата „Един осъден на смърт” от Виктор Юго и, като гледам какви хора се осъждат – между тях има много добри хора – аз ви моля да направим едно: само да изолираме, да обезвредим в затвора човека, който е пакостен и в последствие, ако се поправи, да го пуснем. Правя предложение да се изхвърлят думите: „смърт или”.
Председателствуващ д-р Б. Вазов:… има думата г„ министърът на правосъдието.
Министър Ц. Бобошевски: Същото постановление го има в чл. 391 от наказателния закон; вмъкнато е тук, за да бъде в хармония този закон с наказателния закон. Ще бъде аномалия, ако се съгласим с предложението на г. Пенчев.
Председателстващия д-р Б. Вазов: Които приемат &11, моля да вдигнат ръка. Болшинство. Събранието приема.
Докладчик Ц. Пупешков д. сг: чете:
„& 12. Прибавя се нов чл. 13.
Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавната или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, живота на длъжностни или частни лица, наказва се със смърт.
„Със същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна, или набавят други средства на членовете на подобни чети.
„Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на някои членове, спомогнат за тяхното залавяне…”
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Които приемат & 12, моля да вдигнат ръка. Болшинство, Събранието приема.
А. Господинов с.д: … Няма съмнение, че ние сме против смъртното наказание изобщо, и в този случай особено, защото самото влизане и зачисляване в чета, преди да имаме едно престъпление, може да го считаме да престъпление, но то не може да бъде въведено като такова престъпление, което трябва да бъде наказвано със смърт… Предвиждате смъртно наказание. Каква по-голяма градация имате за същинските престъпления?... Има случаи, когато някое лице укрива и дава храна на четници не един-два дена, а пет-десет дена, без да заслужава не смъртно наказание, но каквото и да е наказание изобщо, по простата причина, че самото то е нещастна жертва на една систематична, ежедневно, ежечасно упражнявана пресия, насилие и заплашване с отнемане на живота.
Аз ви моля, обърнете внимание на това. Тази санкция малко е да се каже тежка, малко е да се каже драконовска – тя е просто отрицание на всякаква наказателна наука и на всякаква наказателна политика. Моля ви да я замените с едно по-леко наказание…
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Които приемат &12, моля да вдигнат ръка. Болшинство, Събранието приема.
Докладчик Ц. Пупешков д. сг: чете
„&13. Чл. 10 става чл. 14 и се изменя така:
„Който влиза във връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените… престъпни дейния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се със строг тъмничен затвор не по-малко от пет години…”
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Които приемат &14, моля да вдигнат ръка. Болшинство, Събранието приема.
Докладчик Ц. Пупешков д. сг: чете
&18. Прибавя се нов чл. 19.
Който по предвидения в чл. 6 от тоя закон начин проповядва, оправдава, одобрява или възхвалява създаването на споменати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на някои от посочените… дейния, се наказва със строг тъмничен затвор от три до десет години…
Председателствуващ д-р Б. Вазов: Които приемат & 18, моля да вдигнат ръка. Болшинство, Събранието приема.
К. Кънчев д. сг: Г.г. народни представители! Аз ще предложа едно допълнение. Сигурно е изпусната изпредвид при редактирането на законопроекта една категория – училищните настоятели. Когато ние по принцип считам за вредно да заемат обществени служби като народен представител, общински съветник и окръжен съветник, лица, които изповядват противодържавни идеи и са усвоили средствата за борба, които се инкриминират в този законопроект, не можем да изпуснем изпредвид, че има и в училищните настоятелства тоже членове на конспиративни организации или нелегални партии. Поради това ние ще трябва да направим допълнение и за тях…
Министър Ц. Бобошевски: Съгласен съм.
* Черно на бяло
