Интервю с професор Боян Дуранкев

- Г-н Дуранкев, честно казано, омръзна ми да слушам политици от целия спектър да ни плашат с апокалиптични картини, ледени зими, счупена държава и фалирал бизнес. Каква е според вас реално картинката през погледа на икономиста. Какво може да ни притеснява най-много?

Понякога, вторачени в отделното дърво, не виждаме цялата гора. Казано по друг начин, сегашното тотално европейско отчаяние по повод на предстоящата (може би) ледена зима, дефицит на съществени стоки и галопиращи цени, ни кара да си затворим очите пред най-голямата опасност – глобалното затопляне. А то е антропогенно, продукт на дейността на човека. По-страшно от него няма, освен една глобална ядрена война, която вече не може да бъде изключена.

Политиката на камилската птица – да си заравя главата в пясъка при всяка опасност, характерна за нашите политици, не отменя факта че месец юли бе в Югозападна Европа най-горещия юли за всички времена. Екстремните температури на смъртоносни горещи вълни заляха цяла Европа, убивайки около 2000 души в Португалия и Испания, и динамизира горските пожари, подхранвани от сушата, в Европа и САЩ. Многобройни проучвания показват, че глобалното затопляне води до по-чести, по-интензивни и по-продължителни горещи вълни в голяма част от света.

Какво правят нашите правителства в този случай? Предлагат да добиваме повече въглища, шистов газ, изсичат горите и обезлесяват планетата. По този начин наливат в огъня още повече бензин. Прогнозите сочат, че – ако не се вземат необходимите мерки – към 2050 година може наистина да настъпи „краят на историята“, но не по Франсис Фукуяма. Може действително отделният човек да е разумен (Homo Sapiens), но за човечеството това не се отнася, поне в този момент. Може смело да перифразираме мадам Помпадур, която твърдеше: „След нас и потоп.“; актуализираната формула вече е: „След нас огън да ги гори!“.

Всъщност, ако се замислим, и глобалното затопляне, и инфлацията, и дефицитите, и т.н., са резултат на калпава политика, която не прогнозира последиците от собствените си идеи и действия. Където и да погледнем, намираме едни неприятни отрицателни ефекти на тази политика: корупция, кронизъм, непотизъм, клиентелизъм, патримониализъм, дълбока държава и т.н. Затова, ако г-жа Урсула фон дер Лайен продължава да твърди, че скоро ще настъпят по-добри времена, не е лошо а я помоли да уточни точната дата!

Да сложа още една щипка сол в раната. Известният изследовател Крис Хеджис твърди упорито, че ние не сме първата цивилизация, която ще се разпадне, но вероятно ще бъдем последната… От Стоунхендж до Перперикон наблюдаваме велики цивилизации, които са изчезнали; от нас може да останат – най-вероятно – само космическите отпадъци, които сме създали, ако не се вземат решителни мерки. Ха сега питайте онези, които са фанатици на пазарната икономика: „Ще реши ли пазарът проблемът с глобалното затопляне или проблемът с глобалното неравенство?“. Не, няма да ги реши!

Необходим ни е друг тип политика, която да обърне системата с хастара наопаки! Донякъде това е идеалният тип бюрокрация, за която говори Макс Вебер – йерархия, в която мъдър персонал обслужва обществени, а не частни интереси. Личните предпочитания или печалби няма да повлияят на вземането на правителствени решения. Имаме ли подобен тип политици? Съмнявам се! Щом една велика цивилизация – като италианската, ще разчита на 95-годишната филмова звезда Джина Лолобриджида, която ще бъде кандидат на политическата формация „Суверенна и народна Италия“, значи нещата не се насочват в правилната посока.

- Данните сочат, че ръстът на доходите изостава от ръста на инфлацията. Каква е рецептата това да не е така?

Ако действително сме страната с най-висок индустриален растеж, който надхвърля динамиката на инфлацията, няма никакъв проблем доходите да изпреварват тази инфлация. Очевидно твърдението, че сме с най-голям растеж, просто не е вярно. Евростат сочи данни, според които Ирландия и Дания имат по-висок индустриален растеж.

Вторият начин, по който ръстът на доходите може да изпреварва ръста на инфлацията, е чрез генерирането на нови дългове и бюджетни дефицити. И понеже гражданите на България не са само граждани, а в голяма степен - електорат за избори, то раздаването на „помощи“ и „добавки“ за бизнеса и гражданите, е традиционен подход за българските политици.

Четворната коалиция, която управляваше доскоро, също напусна политиката с ръсенето на обилни парични дарове, които вкарват бюджета в остър дефицит. Ще посоча един факт. Към края на юли общият размер на отчетените приходи в бюджета на ДОО е 5,541 млрд. лв., като те са с 457,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. В същото време общият размер на направените разходи е 9,755 млрд. лв., като те са с 562,1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г.

Затова, например, имаме досега над 4 млрд. лв. дефицит при изплащане на пенсиите; приходите на НОИ са 5,5 млрд. лв., а разходите са 9,7 млрд. лв. Да припомня, че таванът на пенсиите ще достигне 3400 лв. през октомври. Правени са сметки без кръчмаря, разбираме; но пенсионерите отиват до машините за гласуване по-често, отколкото тийнейджърите.

И все пак, нека да бъдем обективни. Във времената на тази криза много компании реализираха свръхпечалби; задължение на интелигентната държава е да промени фискалната си политика, преливайки от свръхпечалбите към доходите на свръхобедняващите. Имаше някакви идеи в тази посока, но те пак бяха свързани със защита на определени олигархични интереси. Затова можем със сигурност да твърдим, че имаме държава, но тя не е достатъчно интелигентна, за да намира правилните решения; всички хора имат глави, но не всички глави са пълни с интелект.

- Ножицата между доходите на най-бедните и най-богатите продължава да се разтваря в полза на богатите. Защо това се случва точно у нас – в най-бедната страна от ЕС?

Не само в България е така. Според данни от Global Consumer Survey на Statista само 6% от възрастните американци, анкетирани през юли, са заявили, че не планират да пестят пари, за да се противопоставят на инфлацията и високите разходи за енергия. Междувременно 2/3 от респондентите са посочили, че ще намалят настоящите скъпи договори и абонаменти, за да спестяват от стоки, които много американци с финансови затруднения преценяват за несъществени. Намаляването на покупките на дрехи, посещенията на барове и ресторанти, пътешествия и туризъм, също е част от плановете на много американци, докато само малка част планират да намалят разходите си за застраховки и образование.

Да се завърнем в България; ниските корпоративни и „плоски“ данъци върху доходите на физическите лица действително обогатяват най-богатите граждани, които са под 2-3% от населението на страната. Обратно, във времената на криза като сегашната, и без това изтънялата средна класа се превръща в по-губеща, а най-нискодоходните слоеве от населението - в още по-бедни и по-мизерстващи. Ето точни данни от Евростат. В ЕС процентът на риск от бедност за хора на възраст под 65 години, живеещи в домакинства с много ниска интензивност на работа (където не всички членове на семейството в трудоспособна възраст работят), е 64,0% през 2020 г. Този процент варира от 48,7% в Дания и 49,9% в Ирландия до повече от 70,0% от населението в девет държави-членки на ЕС. Той достигна връх от 85,4% в Литва, следвана от Румъния (84,2%) и Латвия (80,6%) и България (80%).

И още нещо като гарнитура. Действително, тази година минималната работна заплата в България бе повишена от „най-социалното правителство“ (както самохвално се рекламираше четворната коалиция), но изпреварващият ръст на цените на потребителските стоки изконсумира бързо-бързо увеличението. И сега данните до м. юни: номиналната минимална работна заплата е нараснала с 9,2% (на 363 евро, а в Румъния е вече 516 евро), реалната минимална заплата с отрицателен темп – с -3,9%. След Латвия, Нидерландия и Белгия, България е страната на четвърто място с най-дясна политика по отношение на минималната работна заплата в ЕС! Не ръстът на заплатите генерира инфлация, а този на печалбите! 760 лв. в момента са равни на 650 лв. от миналата година, а МРЗ е 710 лв.

Да го кажем точно и категорично: в България на власт през последните 33 години е десницата (няма значение как се казва управляващата партия). Затова от недостатъчно развита социалистическа страна се превърнахме в достатъчно неразвита капиталистическа страна.

- Ако зависеше от вас, какви мерки бихте предприели в подкрепа на българския бизнес. А в подкрепа на българския потребител?

Вече наблюдаваме „добри практики“ в подкрепа на интелигентния бизнес и преориентацията на потреблението на гражданите. Новият законопроект за борба в инфлацията в САЩ ще въведе 15-процентов минимален корпоративен данък и ще набере пари чрез реформа на преговорите за цените на лекарствата. 369 милиарда долара ще бъдат изразходвани за смекчаване на глобалното затопляне и енергийна сигурност. Останалите пари - 300 милиарда долара - ще отидат за намаляване на дефицита. Но това е половинчат закон. По-старият законопроект също така включваше намаляване на данъците за онези американци, които правят по-малко от 400 000 долара годишно, инвестиции в жилища, обучение за работа и образование, както и по-ниски цени за всички лекарства, отпускани с рецепта. Все пак крачката напред е малка, но все пак е крачка напред.

В Европейският съюз и около него „добрите практики“ са най-вече препоръки да купуваме свещи, да се запасяваме с въглища за зимата и да се къпем „споделено“ с по-малко топла вода. Да не забравяме, че ЕС означава 27 конкуриращи се страни, а не обща европейска система за сигурност. Затова ЕС не трябва да се промени с „нови дрехи“, а с ново съдържание – това е различно!

- Улисани във всекидневната битка за оцеляване, като че ли забравихме за някои важни неща, които ни предстоят – например какво става с приемането на еврото, а с Шенген? Или например с кандидатстването ни за членки в ОИСР?

България остава непълноценен член на Европейския съюз, понеже не е приела нито еврото, нито пък е член на Шенген. Приличаме на преждевременно родено дете, която ЕС държи в кувьоз, за да израснем при особени грижи. Не е тайна, че в Европейския съюз всяка страна дърпа чергата към себе си, като някои от страните свенливо заплашват с напускане на съюза, въпреки че не го мислят.

Най-вероятно скоро ще отговорят положително на кандидатстването ни за членки в ОИСР; по-големият въпрос е че ЕС не се замисля сериозно да проведе едновременна монетарна и фискална реформа. Само със заклинания против лошият Путин и възхвала на демократа Зеленски няма как да се решат проблемите!

- Как стои в момента България на европейската икономическа и социална карта?

Като добри граждани на Европейския съюз поддържаме твърдо първото място. Отзад напред.

Да погледнем с малка доза оптимизъм напред: България е нашата родина, Евразия е нашето бъдеще.

- Заплашва ли ни стагфлация и какво означава това?

Според науката, стагфлация е налице когато две поредни тримесечия (в някои страни – отчитат четиримесечия) има и инфлация, и икономически спад.

Като членове на ЕС да надникнем зад общата „здравна“ картина на съюза. Последните индикатори сочат следното: БВП нараства с под 1%, цените нарастват с над 1%, безработицата в Еврозоната е над 6,6%, търговията спада с над 1%. Това още не са сигурни признаци за стагфлация, но са предвестници на влошена имунна система на икономиката.

Що се отнася до България, то и тук икономическото здраве не е цветущо, но е устойчиво кризисно.

- Сега всички са специалисти по цените на газа, на бензина и дизела, на тока, на храните? За техния ръст безусловно има привнесени отвън причини. Но има и вътрешни причини. Можем ли да говорим за спекула и как да бъде ограничена тя?

Ако заложим на структурния икономически анализ, причините за сегашната инфлация започват да се разкриват една по една.

От една страна, винаги обективна причина за повишение на цените са прекъсванията на веригите на доставките, които са водели до ръст на цените на продуктите, обект на тези доставки. След началото на кризата с Ковид-19, „световната фабрика“ Китай реши да запази хората за сметка на прекъсвания на производството, което накъса много вериги на доставки за цял свят, включително и за страните от ЕС. Но че от 2020 г. до този момент прекъсванията на веригите на доставки нарастват, особено след „операцията“ на Русия в Украйна, това е обективен фактор, който произвежда инфлация.

От друга страна, след 2021 г. икономиките в света взеха да се връщат постепенно към нормалното си състояние на растеж, което съществено повиши търсенето на суровини, материали, техника и хора (работна сила). И когато търсенето става все по-високо от предлагането, „пазарът“ изпраща сигнали към производителите чрез повишаване на цените на дефицитните стоки. И това е обективен фактор, който не може да се укроти чрез въвеждането (освен за много кратък срок) на „пределни цени“ или „субсидии за бизнеса и гражданите“!

От трета страна, структурният анализ, който се прави особено професионално в САЩ, разкри един също спекулативният фактор за инфлацията. А именно: нарастването на дела на печалбите в добавената стойност в големите транснационални корпорации. Внимание: през 2021-2022 г. това се оказа основен фактор за растеж на цените! Така например, Big Oil продължава да трупа гигантски печалби — и лесно може да намали цените на горивото, ако иска, но не иска. Друг пример, Proctor & Gamble отчете още едно тримесечие на нарастващи печалби въпреки увеличаващите се разходи за суровини и транспорт. Как се прави такъв херкулесов подвиг ли? Като се вдигнат цените на продукцията! Същото е и с хранителните продукти; в месната индустрия на САЩ само четири големи конгломерата контролират тези пазари и те координират своите увеличения на цените, за да постигнат още по-големи печалби - тук отново използват „инфлацията“ като извинение за свръхпечалбите. Малко продължение: военно-промишленият комплекс, фармацевтичните компании, финансовият сектор и т.н. са в небивал възход: отново, не толкова чрез увеличение на „реалното производство“, колкото чрез галопиращите печалби в своята продукция! Корпорациите използват инфлацията като прикритие и оправдание да увеличават печалбите си. Ако някой си въобразява, че в България е по-различно, нека си помисли още един път, или да погледне печалбите на банковия сектор, на (субсидирания!) туризъм, на платеното здравеопазване и т.н.!

Време е да се върнем на основния въпрос, а именно: кои са доказаните най-добрите методи за лечение на последиците от инфлацията. Понеже инфлацията по аксиома удря най-силно доходите на най-бедните (тези а минимална заплата, родители с малки деца, пенсионери и др.), естественото решение е чрез фискалната политика на държавата и вътрешната корпоративна социална отговорност (там, където я има!) темпът на нарастване на минималните доходи да изпреварва ръста на инфлацията.

Какво обаче прави и ще прави ЕЦБ? Ще вдига лихвените проценти, които ще оскъпят кредитите, но няма да водят до привличане на нови депозити, понеже повечето банки се „скъпят“ да плащат за тях. По-скъпите кредити са предпоставка за стагфлация, която в САЩ вече е налице (реалният брутен вътрешен продукт спада две четиримесечия подред). Има малка логика, но наистина много малка, само по повод на държавните и частните дългове. Единственият инструмент на ЕЦБ за увеличаване на лихвените проценти удря малкият бизнес и наемните работници, а не корпорациите, отговорни за повечето увеличения на цените (над нарастващите разходи за глобалните доставки).

Владимир Путин може и да губи войната на терен в Украйна (така ни убеждават „демократичните“ ни медии), но той печели войната на енергийните пазари. Въпреки санкциите, Русия няма проблеми с изпомпването и продажбата на своя газ и петрол.

Междувременно Западът е изправен пред сурова зима на енергиен недостиг, която ще постави на изпитание търпението му да подкрепя Украйна. От октомври таксата за газ ще бъде 2,419 цента за киловатчас газ от октомври в Германия. Това означава допълнителни разходи за клиентите на газ. Все още не е ясно дали към таксата ще се добави и ДДС. Допълнителната такса има за цел да подпомогне доставчиците на газ, които сега трябва да купуват газ от другаде на значително по-високи цени поради силно ограничените доставки на газ от Русия. По този начин трябва да се избегнат фалити на доставчиците, но може да се очакват фалити на хиляди семейства.

- През последната година изборите у нас зачестиха. Навлизаме ли в спирала от непрекъснати вотове и кога бихме могли да имаме стабилно управление?

Шарл дьо Гол навремето беше сподели, че трудно се управлява страна, в която има 65 видове сирене. Да побългарим казаното: трудно се прави избор, когато в страната има над 300 политически партии, повечето от които – еднолични или роднински. И при избори: клан клан избива!

Каква е сега политическата „ситуация“ („ситуация“ е странна дума в зависимост от това, кой клан провежда социологическите проучвания).

Бойко Борисов не е Серена Уилямс, за да се пенсионира.. Той вероятно споделя идеята на Маргарет Тачър, която твърдеше: „Ще остана на поста си до тогава, докато не се изморя. А докато Великобритания се нуждае от мен, никога няма да се изморя!“. ПП ПП има много желание, но ако слезе на второто стъпало (след ГЕРБ), то ще изглежда като последното. ДПС е константа. БСП се нуждае от победа над Румен Радев (sic!) и от безгранична власт от четвърта позиция в коалиция. И т.н.

- В тази връзка – от какво управление имаме нужда – ляво, дясно, центристко, коалиционно?

Хумористът Габриел Лауб се шегуваше, че всяка власт произтича от народа и никога не се връща при него. Така е и в България.

Ще допълня горния афоризъм за България: „Всяко богатство изтича от народа и никога не се процежда обратно до народа“. Повечето новобогаташи се замогнаха чрез приватизация и еврофондове (данъци от по-бедните), като укриха печалбите си в офшорки.

За да бъда по-точен: когато народът управлява, то общонародната собствено не се приватизира, а нараства и се обогатява. Затова категорично е нужно ляво управление!

- Винаги ви питам накрая – оптимист или песимист сте, професоре?

Оптимистът в България все се надява, че бъдещето е неопределено. За съжаление, бъдещето ни е определено, но не в София, а във Вашингтон и Брюксел. А пешките отпред (Президент и НС) ни убеждават, че сме независими. Генерал или депутат лесно може да се превърне в пешка; но пешката трудно ще стане генерал.