След 9 септември 1944 г. имало десетки хиляди екзекуции, в затворите и лагерите били хвърляни борците против комунистическия режим. (От невинни по-невинни). Това го пишат днес под път и над път. Не се и споменава обаче, че тоне се дължи на митичната комунистическа кръвожадност и на „рускитe щикове”, че поне някои от „жертвите на комунизма“ сами са предизвикали своята трагична съдба с опита си да пожертват съдбата на родината заради чужди на нея интереси. За събитията в историята винаги има причина и следствие.Както го е рекъл народът: „Който нож вади, от нож умира.”
Защо днешните медии дори не споменават дознанието, проведено в Чирпан, на командира на 8 жандармерийска дружина капитан Мишкетов, в което той доста подробно разказва за старателно готвения на 10 септември 1944 г.… контрапреврат на жандармерийските дружини? Сигналът за началото му трябвало да се подаде по радио София. Защо никой не се сеща за трагичната съдба на разкаялия се и опростен диверсант отец Димитър Господинов Киров, отвлечен през 1949 г. в Гърция от горяните, които връщат отрязаната му глава и я слагат за назидание върху Михал чешма край Ивайловград? Нещо да ви напомня това? Много, много още „въпросчета”, свързани с убийства, диверсии и саботажи може да са зададат на „горяните от Ню Йорк” https://duma.bg/goryanite-ot-nyu-york-n216253 . Последната престрелка на падащите си по нацизма родни „борци за свобода“, спихва на 19 септември в с. Горно Прахово. Кръвопролитни сражения след Девети се водят в цялата страна, в някои от тях, например в Шумен, се включват и съветски картечари. И един велик поет на България – Иван Пейчев - участва в тях.
Стиснати в менгемето на Гърция, Турция, и – забележете - на социалистическа Югославия, сме били на косъм от войната. Война, в зловещата сянка на която са се скатавали янките, нашите нови „братушки” (поне за днешните ни властници), които тогава снабдяват горяните преобилно с всичко необходимо за диверсионната им дейност. Стига се дотам, че се обсъжда изпращане на съветски специални части, които да защитят границите ни. И друго се прави – на това е посветена днешната ни публикация – създават се изтребителни батальони. Заради реалната заплаха войските на комшиите да нахлуят в отечеството ни. Предлагам ви и два документа за предисторията на конфликта. А той стига своя връх в началото на 50-те години, когато се строи с пълна пара новата, силна икономически и по-справедлива България. Въпреки грешките, въпреки съпротивата, изостаналата във всяко отношение наша родина остава в миналото, за да възкръсне, за жалост, пак на същия хал, след 1989 г.
„Политическа история на съвременна България”, Сборник документи, том II (1948 – 1953), изд. Държавна агенция „Архиви”, 2018 г.
Доклад на подполковник В. Райков, началник на отдел ХII на ДС, до министъра на вътрешните работи Г. Цанков за „главните удари, които Държавна сигурност е нанесла на врага по линия на бандитизма от 9 септември 1944 г. до 15 август 1951 г.”
София, 20 август 1951 г.
(Строго поверително)
Първите прояви на бандитизма в нашата страна започват със създаването на народната власт на 9.IХ.1944 год.
Още през месец октомври 1944 год. Гестапо прехвърли в Пиринския край диверсантска група от седем души, начело с белогвардееца Черкаски, снабдена с радиопредавател, със задача да разрушава тила на нашата армия.
В 1945 год. по внушение на Гемето бе създадена бандитска група в Кюстендилско, която извърши убийства на младежи в местния лагер „Септемврийче”.
През 1947 год. в Неврокопския край действаше бандата на Давков, съставена от михайловистки главорези и направлявана от гръцкото разузнаване.
През 1948 год. американското разузнаване направи опит да създаде вътре в страната крупни бандитски групи, изграждайки за целта нелегални комитети и организации в помощ на същите. Така в Асеновградско просъществува известно време банда от около 30 човека. Същата година в Санданско съществуваше и действаше банда от 40 човека и в Пловдивско – 25 човека…
Наред с укрепването и успехите на народната власт растеше и се увеличаваше отпорът сред вражеските елементи, чиято борба все по-често вземаше формата на бандитизъм. Това наложи създаването на специално поделение към ДС за борба с бандитизма, което през 1950 год., по решение на Политбюро на ЦК, се оформи в отдел при ДС.
Под ръководството на задграничните контрареволюционни централи през 1949 год. през нашата граница бяха прехвърлени редица бандитски групи и отделни бандити.
Първите сериозни опити в това отношение бяха направени от бандитските групи на бившия майор Мутафчиев в Хасковски и Старозагорски окръзи и михайловистките банди, начело с Андон п. Николов и Борислав Иванов в Пиринския край, които банди бяха разгромени, като една част от бандитите бяха заловени и убити, а другите успяха да избягат зад граница.
Същата 1949 год. от Югославия УДБ започна систематически да прехвърля по цялото протежение на западната граница малки бандитски групи или отделни бандити.
През 1950 год., във връзка с класовото разслоение на селото и разрастването на ТКЗС, врагът се опита да създаде по-големи бандитски групи във вътрешността на страната, като тези в Сливенско и Пазарджишко, изхождащи и ръководени от средите на нелегалните николапетковистки комитети. И двете банди бяха ликвидирани без остатък. Характерно е, че за разлика от миналите години, през 1951 г. проявите на бандитизма взеха още по-сериозен и масов характер. Бяха създадени крупни бандитски групи в Сливенския балкан – 72, в Русенско – около 30 души, в Пловдивски окръг – над 30. Освен това зачестиха прехвърлянията на бандитски групи в Хасковски и Благоевградски окръзи от Гърция, снабдени с радиостанции, големи парични суми и злато. Освен това от Югославия също така се прехвърлят бандитски групи със задачи да вършат терор, активен шпионаж и вербовка на агентура. Така например през месец април т.г. с. Кладоруб, Белоградчишко беше нападнато от бандитска група от 10 души, идваща от Югославия, която успя да нападне селсъвета и извърши убийства. Последната разбита бандитска група, прехвърлена в наша територия от Гърция в Пирин планина, беше изпратена с мощна радиостанция, която беше заловена.
При така създалата се обстановка отдел ХII-ти, заедно със своите поделения в окръзите, регистрира немалко успехи. Бяха ликвидирани Сливенската и Русенската, почти напълно, банди и предстои окончателното ликвидиране на бандитите от Пловдивски окръг. Заловени бяха редица бандити, прехвърлени през граница на наша територия, в резултат на което бяха разкрити както техните ятаци, така и агенти на чуждото разузнаване.
От началото на годината до 15 август т.г. бяха заловени и ликвидирани над 350 бандити и нелегални лица, докато от 9.9. 1944 год. до началото на 1951 год. са ликвидирани и заловени по непълни данни до около 500 бандити и нелегални лица. Този факт говори, че в резултат на изострената класова борба у нас врагът определено се е ориентирал към най-острите форми на класова борба с цел създаване бандитско движение у нас.
Наред с тези успехи в своята работа отделът е допуснал и сериозни слабости и недостатъци. Така все още не може да се каже определено колко и кои бандити се прехвърлят през границата, все още не разполагаме със солидна агентура в задграничните централи и пр., разработките на действащите в страната бандитски групи и отделни бандити не всякога се водят с необходимия темп, което довежда до тяхното бързо разрастване (Сливенско, Русенско и Пловдивско).
Най-важните задачи, стоящи пред отдела, са:
Да се ликвидира съществуващата стихийност в работата на отдела.
Да бъдат ликвидирани без остатък всички бандитски групи, действащи в страната.
Да се обезпечат с качествена агентура най-важните разработки в граничните райони, водени на прехвърлящи се през границата бандити.
Да продължи отделът да създава и изпраща агентура зад граница с цел внедряването им в контрареволюционните централи, които формират и препращат бандитски групи в нашата страна.
Изпълнението на горните задачи ще обезпечи отделът да бъде в състояние да взема мерки за ликвидиране на всякакви бандитски прояви в техния зародиш.
Началник отдел ХII
(подполковник В. Райков)
АМВР, ф. 13, оп.3, а.е.879, л. 1-3. Копие. Машинопис.
Заповед № 11617 на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков за формиране на изтребителни батальони в страната
София, 10 юли 1951 г.
Лично, строго поверително от особена важност
Съгласно решението на Политбюро на ЦК на БКП от 2 февруари 1951 г., със започване на война нашата Народна република трябва да има във всеки окръг и всяка околия изтребителни батальони (ИБ), формирането на които трябва да бъде подготвено цялостно в мирно време.
Формирането и ръководството на ИБ е възложено на МВР. ИБ се подчиняват териториално на началниците на окръжните и околийските управления на МВР. Броят на ИБ по окръзи и околия трябва да съответства на местните условия и възможностите за набиране на кадри за попълване щата на същите.
На ИБ се определят следните задачи:
1.Изпълнение на задачи по осигуряване на държавната безопасност и реда на територията непосредствено до тила на действащите армии и фронтове.
2.Борба с парашутните групи на противника.
3.Борба с диверсионните групи.
4.Охрана на важните държавни и особено важни обекти (съоръжения, шосейни възли, складове, учреждения и др. такива).
5.Съпровождане и конвоиране.
6. Борба с дезертьорите.
7. При усложняване обстановката на отделни участъци от франта – борба с редовните противникови части, реорганизация в партизански отряди и в тила на врага.
За изпълнение на поставените задачи
З А П О В Я Д В А М
Началниците на окръжните и околийските управления на БВР да пристъпят незабавно и лично – повтарям – лично, при съгласуване и контакт на необходимите въпроси с първите секретари на окръжните и околийските комитети на партията, към 5 август 1951 г. да изпълнят следната подготвителна работа по формирането на ИБ:
1.Да се проведе подбор на личния състав на ИБ от комунистите , членовете на ДСНМ, служещите и работниците в учреждения, предприятия, държавни, обществени и др. организации и отделни граждани, проверени и предани на Родината, народа и комунистическата партия… способни да владеят и действат с оръжие и да се бият с врага.
2.Личният състав се в частите на ИБ да се проверява щателно по оперативния отчет на местните органи на МВР.
Класово чужди, вражески и политически неблагонадеждни елементи да не включват в състава на ИБ…
На целия личен състав при ИБ да се обезпечи предвиденото по щата оръжие и един комплект боеприпаси…
16.Началниците на окръжните управления на МВР да ми донасят за хода на подготовката по формирането на ИБ към 1 число на всеки месец. Първото съобщение да изпратят на 1.VIII. т.г.
Към 10 септември 1951 г. след завършване работата по подготовката за формирането на ИБ и изпълнението на настоящата директива, да ми се предостави подробна докладна записка.
17. Получаването на настоящата заповед да се потвърди писмено…
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Генерал-лейтенант Г. Цанев…
АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 2182, л. 1-4. Препис. Машинопис
Доклад от Държавна сигурност за разкритите вражески организации и групи в страната за времето от 1 юли 1951 г. до 1 август 1952 г.
София [след] 1 август 1952 г.
За периода от една година в страната бяха разкрити и обезвредени от органите на Държавна сигурност 599 организации и групи с общо 3789 лица, на които се проведе следствие.
От тях по линия на шпионажа са разкрити 74 организации и групи с общо 635 шпиони. Дейността на шпионските организации и групи се е изразила в събиране и предаване на чуждите капиталистически разузнавания сведения за охраната и укрепленията на нашата държавна граница, за състоянието на войската, за военни обекти, за придвижване на войскови части, за стопански обекти от национално значение, за изкопаеми руди, дали в страната има съветски войски, за състоянието на ТКЗС, за числения състав на партийните организации и ръководния партиен и държавен актив.
Най-голяма активност са проявили югославското и гръцкото разузнавания. По линия на югославското разузнаване са разкрити 33 групи с 291 шпиони, а по линия на гръцкото – 13 групи със 116 шпиони. Югославското разузнаване е работило предимно във Врачански, Софийски и Благоевградски окръзи, а гръцкото разузнаване – предимно в Благоевградски, Пловдивски и Хасковски окръзи.
Но групите, свързани с югославското разузнаване, още със самото им създаване се поставят задачи за провеждане саботажи, диверсионни и терористични действия, особено по големите национални обекти – ТЕЦ „Република”, ЛВЗ „Георги Димитров” – София, транспорта, жп строителство, линията – Велинград – Септември и др.
По следствено дело „Удбаши” се установи, че по указание на УДБ-а са били запалени сгради на ТКЗС – Кула и хвърлени бомби в домовете на председателя на ГНС (Градски народен съвет) и председателя на ТКЗС – Кула.
По следствено дело „Лешояди” – Благоевград се установи, че УДБ-а е дала указания чрез изменниците на родината на създадената от последните организация да се въоръжават, да отвлекат в Югославия органи на ДС и партийни деятели.
Гръцкото разузнаване е давало директиви на създадените от него групи за въоръжаване на същите, при опасност – минаване в нелегалност, разширяване на шпионската им мрежа и даване убежище на техните агенти-вербовчици – изменници на Родината.
Следствието в Благоевград срещу групата на гръцкото разузнаване установи, че последното е създало широка шпионска мрежа, обслужваща от изменници на Родината, прехвърляни периодически през границата. Мрежата е стигнала чак до София…
Разкритите шпионски организации и групи се разстановяват така:
Югославско разузнаване – 33 групи с 291 шпиони
Гръцко разузнаване – 13 групи със 116 шпиони
Английско разузнаване – 9 групи с 81 шпиони
Френско разузнаване – 3 групи със 72[ма] шпиони
Американско разузнаване – 11 групи с 52[ма] шпиони
Турско разузнаване – 4 групи с 20 шпиони
Италианско разузнаване - 1 група с 3[ма] шпиони
ОБЩО: 74 групи с 635 шпиони.
По линия на нелегалните контрареволюционни организации и групи са разкрити и обезвредени 218 такива с общо 1830 участници.
Най-голяма и активна дейност са разкрили николапетковистите, следвани от фашистки организации.
Разкрити са 163 николапетковистки организации и групи с 1539 участници, а фашистките такива – 32 със 188 участници.
По линия на нелегалните контрареволюционни организации и групи са разкрити и обезвредени 218 такива с общо 1830 в тях…
По линия на саботажа, вредителството и диверсиите са разкрити 42 групи с общо 146 участници. За вредителските и саботажни действия са използвани от чуждото разузнаване предимно стари специалисти, завършили на Запад в капиталистически страни…
Нелегалната група на Илия Коцев, изградена в Завода за съоръжения и инсталации, ръководена чрез изменник на Родината от УДБ, е подготвила план за вдигане във въздуха на завода „Г. Димитров” – София.
Групата от гара Димитрово е подготвяла план за хвърляне във въздуха на ТЕЦ „Република”.
Групата на Крум Иванов в София – Държавния каучуков завод „Г. Димитров” се е снабдила с тротил с цел да запалят бензиновите цистерни в ЛВЗ „Г. Димитров” и са повредили една от машините на завода.
Групата на Йордан Симеонов Тодоров в рудник „Меричлери” повреждат на няколко пъти електрическата инсталация на рудника, с което са спрели производството, изгарят електрическия мотор, за да лишат рудника от електричество и спънат вършитбата на ТКЗС с. Меричлери. Съборили са три електрически стълба от далекопровода с високо напрежение.
Групата на Пенко Илиев Вълчев в Плевенско е запалила фуража на ДЗС „Н. Доровски”.
По линия на бандитизма и терора са разкрити и обезвредени 60 групи с общо 482 участници в тях…
По политическа принадлежност арестуваните 3789 са разстановяват така:
николапетковисти – 1215
безпартийни – 1460
анархисти – 41
буржоазни партии – 87
фашистки организации – 234
БЗНС – ОФ 199
изключени от БКП – 118
членове на БКП – 126
членове на ДНСМ – 269
ВМРО (Ив Михайлов) – 19
членове на ЮКП – 11
…От всички арестувани 3789, осъдени са 2168, от които 187 на смърт, а останалите – лишаване от свобода от 5 до 20 години. Изпратени в ТВО – 433, не са гледани процесите и чакат за ТВО – 389. Освободени по недоказаност са 274 или 7.2 % от арестуваните. Останалите са освободени по обществено-политически и оперативни съображения…
Следствията по разкритите организации и групи са продължавали средно до 4 месеца за втората половина на 1951 г., а до три месеца за 1952 г., като редица следствия се завършват и в законния двумесечен срок. В това отношение следствените органи имат успех, но същевременно и сериозни пропуски.
АМВР, ф. 1, оп. 1, а.е. 2470, л. 1 – 8. Копие. Машинопис.
* Черно на бяло
Христо Георгиев, Пглед.инфо
