Този въпрос трябва да има отговор. Отговорът може да бъде да или не. Ако запитате сънародниците ни дали този кошмар е възможен след 1340 години те отговарят по три различни начина. Някои категорично заявяват, че изчезването на една нация е невъзможно. Други вдигат рамене примиренчески и заявяват, че нищо не можем да направим срещу катастрофалния демографски срив. Трети признават, че вървим неотклонно към пропастта, но са готови да предложат решения, които да спрат катастрофата.

Интересно ще бъде да разгледаме тези три виждания. Що се отнася до отговора дали е възможно да изчезне една нация, многобройни исторически факти потвърждават окончателната ликвидация на народностни образувания, на отделни държави дори на цели империи. Човекът като вид HomoSapiens е социално същество и природата, подобно на други животински видове, е гарантирала съществуването му само в по-големи или по-малки групови образувания. Независимо от качествата на отделния индивид, той не би могъл да просъществува, ако няма връзка с общността. В същото време последното хилядолетие изобилства с примери удостоверяващи появата на нови държави. Когато някои представители на общността са загубили интерес към продължаване на рода и афинитета си към груповата принадлежност, те се самообричат на изолация, която постепенно започва да ерозира общността. Затова отделни народи или държави са изчезнали, поради появили се най-различни вътрешни или външни причини. И ако броят на представителите, готови да се борят докрай за съхранение на собствения им социум е твърде малък, тогава съответния народ е обречен да остане някъде в миналото.

И така, човекът като животински вид, макар и най-висш е под управлението на биологичните закони, които важат за всички живи организми, появили са на планетата Земя. Един биологичен принцип определя съществуването, нарастването или изчезването на дадена животинска популация. Три фактора определят състоянието на популацията в околната среда – раждаемост, смъртност и миграция. Ако смъртността и миграцията значително превишават раждаемостта в дадена околна среда, тогава съответната популация, по- бавно или по-бързо е обречена да изчезне от дадения регион. Обратно, ако раждаемостта сериозно надвишава смъртността при ниска степен на миграция, популацията може да разчита на продължително съществуване. От какво се определя високата раждаемост? Най-общо тя зависи от относително добрите условия на живот в екосистемата даваща подслон на популацията. Например, повишения брой хранителни източници, малкия брой хищници и подходящи климатични условия, могат да бъдат показатели за повишение на раждаемостта и разгръщане на популацията. При човека важат същите биологични правила определящи неговата популация, но факторите влияещи на раждаемост, смъртност и миграция, са много повече и в по-сложни взаимодействия. В случая раждаемостта зависи от жилищните условия, от достъпната и евтина храна, осигурена работа, ниво на образованост, достъпна и гарантирана здравна система, ниво на криминална престъпност, гарантирани закони и още много други показатели. Не винаги високото ниво на образование осигурява висока раждаемост. Обратно, ниският образователен ценз или липса на такъв може да повиши раждаемостта, но това може да бъде съпроводено с повишена смъртност. В особена степен ниската или високата миграция са особено важни за стабилността на човешката популация, в частност за отделните народи, особено в последните тридесет години.

Какво се случи с българския народ през последните три десетилетия? Отговорът трябва да бъде ясен и неопровержм. Една страна може да изпадне в икономически упадък, може да премине през тежка епидемия, може да преживее война и въпреки тежките премеждия, силния дух на един народ да преодолее загубите. Всичко това има финансово изражение, но никакви парични загуби не могат да се сравняват със стойността на човешкия потенциал. Ако някакъв народ загуби духа си и драстично започва да намалява броя си, той може да се смята за обречен.

След 1991 година до настоящия момент от България са емигрирали около 2,5 милиона сънародници. По-голяма част от тях са се разпределили в страните от западна Европа, друга част в континентална северна Америка, още по-малка група в Австралия и някои екзотични страни. При население почти 9 милиона през 1990 година, само от емиграция, България е загубила приблизително 28 процента от човешкия си потенциал. Това е емигрантски поток, който е един от най-високите в света. По отношение на образователното си ниво това са хора с основно, средно и висше образование. Следователно нашата страна е загубила огромен брой работещи индивиди от различните сфери на живота. В същото време е загубила шанса да увеличи населението си или поне да го поддържа на едно ниво, тъй като през тези емигрантски години, голяма част от децата са родени извън територията на България. Какво се е случило с другите два популационни показателя- раждаемост и смъртност? В началото на така наречения преход, годишно са се раждали около 150000 деца, за да достигнат днес около 50000, а за настоящата 2022 година могат да паднат под това число. Тоест раждаемостта в нашага родина трикратно се е понижила. Третият показател смъртност също бележи рекорди. След 1990 година смъртността постепенно се е покачвала за да достигне абсолютен световен рекорд през настоящата 2022 година 15,584 на 1000. Това означава, че през 2022 година в България са починали около 109000 души, като в това число не са включени тези отишли си от пандемията Covid 19. Днес страната ни има по-малко население отколкото през 1950 година и заедно с Латвия е световен шампион по стопяване на населението. Понастоящем според всички световни демографски сайтове населението на България наброява приблизително 6730000( шест милиона седемстотин и тридесет хиляди души ). Този брой дори и според Националния статистически институт/ НСИ / не е сигурен, защото преброяването беше направено прз 2021 година в разгара на пандемията и липсваше необходимата прецизност. Раждаемостта у нас е 8,05 на 1000 и според този показател сме на 216-то място в света от 237 съществуващи държави. Също тъжен факт. Няма да се спирам на статистиката на всички сериозни заболявания засягащи българските граждани, но ще отбележа че по затлъстяване на населението вече заемаме 4-то място в Европа, а по затлъстяване при деца под 5 годишна възраст сме на почетното 2-ро място в Европа. Затлъстяването е функция на ниска култура, бедност, некачествена храна и е свързано с намаляване продължителността на живота, с появата на диабет, с усложняване на белодробната механика, компрометиране на имунната система и много други сериозни последствия. Няма да изброявам причините водещи до масово затлъстяване, но те са следствие на промените настъпили в нашия живот през последните тридесет години. По данни на НСИ годишната емиграция в България е около 30000 души. В една от пиковите години, 2018, броят на емигриралите българи е 33225, а през 2022 година- 26775. Съвсем естествено със застаряване на населението емиграцията намалява, но се увеличава смъртността. Когато от броя на починалите извадим броя на новородените и към това число прибавим емигриралите от страната се получава краен резултат от 90000, с който ние се стопяваме годишно. Ако тези тенденции се запазят в следващите пет години, някъде около 2027 година населението на България ще бъде в границите между 5,9 и 6,1 милиона, като имаме предвид показателите миграция, смъртност и раждаемост.

През 2005 година започнах серия от лекцци по биология със студентите, като предварително извадих от сайта на ООН няколко демографски пирамиди на различни държави, свързани с човешките популации. В същото време в този демографски раздел открих прогнозни графики за всички налични държави по това време на нашата планета, отнасящи се за 2025 година. Прогнозните данни за България сочеха, че населението на нашата страна, двадесет години по късно, ще бъде около 5,9 милиона. Тогава не повярвах на тези изчисления и си казах, че някакви хора са се забавлявали със статистика. Днес съм изненадан колко точно съвпадат тези числа предвидени преди седемнадесет години и съм смутен от тогавашната си недалновидност. Впрочем, не е нужно да преглеждаш много статистически резултати. Достатъчно е да попътуваш из България за да видиш стотици мъртви села( такива без нито един жител ) или такива с десетократно намалено население. Села, в които са се раждали деца преди 33 години, имало е действащо училище, хората са отглеждали стотици овце и крави и са обичали родния си край. Можеш да минеш през градове с трикратно понижено население, където единственото ти забавление е да се срещнеш с авери в местното кафене. Причините за това катастрофално днешно състояние са много и някои са много тъжни, тъй като са свързани с нашия манталитет, но това трябва да бъде тема на отделен материал. За да се изяснят числата от тези световни демографски сайтове е необходимо да се уточни още нещо. При население от 5,9 милиона, някъде около три милиона от него ще бъдат пенсионери. От остатъка от 1,9 милиона трябва да се извадят приблизително 650000 деца на възраст между една и осемнадесет години, без да се броят студентите и евентуалните безработни, колкото и малко да бъдат. И тогава какво се получава? Един работещ индивид ще трябва да осигурява 3,7 пенсионери и деца. Според биологичните закони, когато една популация е с повече от 60 процента невъзпроизводимо население, тя е обречена. Веднага искам да отбележа, че непосредствено след Освобождението от турско робство, българското население в Княжество България е било според преброяването от 1880 година почти 2,3милиона. Забележителното обаче е това, че половината от населението се е падало на деца под осемнадесет години. Така е съществувала гаранция, че населението ще започне да нараства. Днес българската раждаемост е 8,05/ на 1000 души и по този показател сме на 216 място от 237 държави. Тук е мястото изрично да подчертая, че всички данни представени в този материал не са съчинени, а са извадени от световни авторитетни сайтове, някои от които са изписани в края.

Защо се случи всичко това? С едно кратко изречение- за някакви си тридесет години беше убит духа на българите. Започнаха да унищожават традициите ни, да манипулират историята и да ни внушават колко сме примитивни. Възцари се безнаказаност, хаос и несправедливост. Брюкселските васали и техният ментор оттатък океана ликвидираха поминъка в страната за да пренасочат милиони сънародници към „свободния демократичен свят“, където да работят за най-ниската часова ставка. А онези високо квалифицирани специалисти завършили тук, можеха да работят там, без съответната държава да е похарчила и един цент за тяхното образование. За всичките тези години ни предоставиха една егоистична и корумпирана здравна система, злоупотребяваща със здравето и живота на хората. А образованието започна да понася удар след удар. За да не бъда голословен ще спомена, че според европейската статистика, показателят PISA за функционална грамотност на учениците, ни отрежда последно място в ЕС.

С мъка ще кажа, че ако не се случи някакво чудо, преди средата на 21-то столетие Българската Нация ще изчезне от картата на света. Това не е фантазия. Това е напълно възможно. Тя ще бъде първата страна на нашата планета, която ще престане да съществува в началото на третото хилядолетие. Това обаче няма да се случи, ако възвърнем традициите свързани с възпитанието на децата си и изхвърлим апатията от душите си. Все пак съществува надежда. Има още малко време. Спасението на най-старата държава в Европа е в ръцете и умовете на Българите. Не трябва да забравяме, че живеем в най-красивата в природно отношение страна в Европа( същото казва и един от най-големите природозащитници в България, нидерландецът Патрик Смитьойс) и че стъпваме по най-плодородната земя(по данни от научни изследвания ).

Българи, задръжте България и я запазете за следващите столетия! Тя ще ви се отплати!

United Nations, World Population Prospects

Nation Master. com

Eurostat

The World Factbook, CIA

НСИ