„Тук са погребани 200 хиляди наши войници, освобождавали България. Българите много грижливо се отнасят към монументите на Руско-турската и Втората световна война, отбелязваме само единични случаи на вандализъм. И, разбира се, паметта на хората, сложили главата си за освобождението на България, не бива да предаваме – не можем просто да напуснем страната“.
Посланик Митрофанова в интервю за ТАСС (виж тук цитирано по БНР)
В България НЕ са погребани 200 хиляди войници. Няма и как да бъдат толкова, защото цялата руска армия е 185 хиляди души.
Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви* от различни държави и народности.
Жертвите в руската армия: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6824 починали от раните си), 82 636 починали от болести.
Румънски: 7618 убити, ранени, починали и изчезнали
Сръбски: 718 убити, 1534 починали от рани и болести, 2999 ранени
Български: 1347 души от Българското опълчение, значителни загуби сред цивилното население.
Големият брой хора, починали от болести, се дължи на факта, че руските войски не са изграждали военно-полеви болници, в които разболелите се войници да бъдат лекувани.
Снимка във вестник от храма „Св. Ал. Невски“, на надпис, който вече е премахнат.
Впрочем, табела (на снимката) с подобно число – 200 хиляди – дълги години имаше на входа на храм-паметника “Св. Александър Невски”, тя беше премахната без много шум преди 15-ина години.
По време на Втората световна война в България няма загинали в сражения червеноармейци, защото не са водени военни действия. България е окупирана без нито една пушка да гръмне. Няколко войничета умират от злоупотреба с метилов алкохол в Бургас.
България се отнася с много по-голямо уважение към паметта на загиналите войничета от руската армия (сред които немалък брой са били украинци, финландци и т. н.), отколкото в Русия се отнасят към паметта на българите, загинали в съветските концлагери по фалшиви обвинения.
– –
* — Източници: Урланис, Б.. Войны и народонаселение Европы. Людские потери вооруженных сил европейских стран в войнах XVII–XX вв. Москва, Издательство социально-экономичесской литературы, 1960. с. 129. и «Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.» Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886, (виж тук таблицата от книгата).
