Разговаряме с известната журналистка Велислава Дърева, която в последните дни стана обект на медийни нападки от страна на живеещия в Лондон бивш служебен министър от 2013 г. Юлиан Попов заради откъс от нейна статия от 2014 г., разпространяван сега из социалните мрежи. Попов атакува Дърева за „фалшиви новини”, но всъщност сам използва такива в твърденията си, а доста български – и не само – медии безкритично и без проверка тиражираха коментарите му.

Едно от най-известните и авторитетни имена в българската журналистика – Велислава Дърева, в последните дни е обект на очерняща медийна кампания, базирана всъщност на манипулативни и неверни твърдения. Техен автор е бившият министър на екологията в служебното правителство от 2013 г., живеещият в Лоднон Юлиан Попов.

Той внезапно се сдоби с бурна медийна слава, след като атакува Дърева със свой коментар във Фейсбук, чието съдържание бе тиражирано безкритично и без проверка на тезите му в доста български медии, като към това се добави и негово специално и разширено с още внушения интервю за „Дойче веле”.

Попов се фокусира върху така наречената от него „статия” на Дърева, която се разпространява напоследък в социалните мрежи под заглавието „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия”. Представя я така, сякаш „статията” е написана сега. И обяснява, че тя се базира на цитирано в нея интервю на несъществуващия според него американски експерт Пол Кристи пред пак несъществуващо англоезично издание, излизащо в Бремен – като отново създава впечатлението, че въпросният „фалшив” източник е направил публикацията си сега. Дава и линк към този лъжлив англоезичен „оригинал” според него – той е с дата 6 март 2022 г., а сайтът, публикувал този „оригинал” е загадъчният darik.news, който няма нищо общо с Дарик радио.

Следва разгромно разобличение с акцент, че всичко това е продукт на заблуждаваща руска пропаганда. А черешката на тортата е надменното мъмрене от страна на автора към българските медии, начело с националните – БНТ, БНР и БТА, които не били проверили и опровергали извадените от него сега „фалшиви новини”. „Подарявам тази история заедно с всичките линкове на всички медии, които имат някакво отношение към нормалната журналистика. Публикувайте, разследвайте, ползвайте. Само свършете малко работа в помитането на собствения ви медиен двор,” поучава Попов. Той доразвива клейменото на „мързеливите” български медии и журналисти и в интервюто си пред „Дойче веле”.

Следвайки тези негови указания, в сайта на СБЖ се заехме наистина да се поразровим в предлаганите от него линкове и в произхода на „разобличаваните” от него публикации.

И ето какво установихме:

Първо, „статия” на Велислава Дърева, озаглавена „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия”, не съществува. Съдържанието, което сега се разпространява незнайно от кого из социалните мрежи, е само ОТКЪС от една голяма публикация в четири части на Дърева ОТПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, от август 2014 г., излязла тогава във в. „Дума” под общото заглавие „САЩ: Похищението на Европа”. Любезно предоставяме на Юлиан Попов и почитателите на неговите творения линк към първата част от тази публикация: https://duma.bg/sasht-pohishtenieto-na-evropa-n83321 и към втората ѝ част: https://duma.bg/pohishtenieto-na-evropa-n83426 - откъдето е изваден откъсът, представян сега за „статия”. Лесно ще си намерят и останалите две части.

Второ, представяната от Юлиан Попов като „оригинал” на англоезичния източник с изявленията на въпросния Пол Кристи публикация в darik.news с дата 6 март 2022 г. всъщност е превод на английски на излязла същия ден, 6 март 2022 г., публикация в българския вестник „Труд”. Линкът към нея е тук. Още във встъпителната си бележка „Труд” е посочил, че е взел текста от руския сайт Ruposters.ru. А в друга бележка след края на препечатката, вестникът посочва следното: „*Този текст е публикуван през лятото на 2014 година в наши информационни агенции. Сериозно проучване на „Труд” не намери категорично доказателство за личността и длъжността на посочения за негов автор. Въпреки това го публикуваме поради удивително точно описания политико-икономически сценарий, по който се развива военният конфликт в Украйна. Очевидно още преди 8 години планът за днешните събития е старателно обмислен и развиван, за да се стигне до кървавия финал днес.” Ето от тази бележка на „Труд” в превода на английски, появил се в мистериозния darik.news, идва изразът „наши информационни агенции”, така възбудил Юлиан Попов и накарал го да изгради конспиративна теория, как въпросните „наши информационни агенции” са цяла руска пропагандна мрежа. А е очевидно, че „Труд” има предвид български информационни агенции.

Трето, базисният факт, че и „САЩ: Похищението на Европа” на Дърева, и интервюто на Пол Кристи, са публикувани още ПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ, през 2014 г., кой знае защо артистично е пропуснат от Попов във всичките му коментари и изявления. Макар че с неговите умения да вади оригинали и линкове не би срещнал никакви затруднения да попадне и на публикация на български все на същото въпросно интервю на Пол Кристи, излязла още на 30 юни 2014 г. в българската информационна агенция Cross.bg. Източник като Cross.bg, в който е упоменат и руският сайт, откъдето е взето интервюто – все същия Ruposters.ru, цитиран и в „Труд”, няма как да хвърля в параноя за „фалшивост” българската „мързелива” журналистическа колегия, добре е да знае лондончанинът Попов.

Четвърто, запознавайки се с ефекта от бомбастичните му „разкрития”, тиражирани сега из доста български медии, в сайта на СБЖ установихме, че само едно издание – „168 часа” – се е обърнало за мнение и към обекта на нападките Велислава Дърева, както повеляват фундаменталните принципи на коректната журналистика. Нещо повече, колегите в „168 часа” са се разровили също и са открили, че противно на твърденията на Юлиан Попов американски университетски експерт на име Пол Кристи все пак съществува и е член на факултетния съвет в Колумбийския южен университет. „168 часа” уточнява, че ще продължи проверките си, за да установи дали става дума за едно и също лице, поради разминаване в една буква при изписване на името му. Пак „168 часа” сочи още оригинални източници на публикацията с Пол Кристи от 2014 г., като пише следното: „Проверка на „168 часа” установи, че интервю с Пол Кристи се появява в руския сайт на английски topwar.ru. Статията е качена и в isij.eu, като там е посочено къде е публикувана - Economic Bulletin, Professional Public Conversation by the European, Bremen, Lower Saxony, Germany (2014). Статията е и в сайта за научни статии it4sec.org. Интересното е, че час по-късно тези два линка не се отваряха.”

На фона на всичко това сайтът на СБЖ счете за необходимо да даде думата на Велислава Дърева, за да се чуе и нейното мнение. А също така и за да се заостри вниманието към тревожния и ширещ се маниер да се хвърлят манипулативни нападки към българската журналистика, която, въпреки всичките си проблеми и недостатъци, заслужава достойно отношение. Голословното клеймене не може да се отмине само с презрение, защото ако не му се даде аргументиран отпор, утре всеки „непослушен” журналист може да се окаже мишена на очерняне.

Ето разговора ни с Велислава Дърева.

- Велислава, в последните дни живеещият в Лондон бивш служебен министър Юлиан Попов натрупа доста медийна слава, атакувайки те за „статия”, уж разпространяваща „фалшиви новини”. Но всъщност проверката на фактите, към която самият Попов призова българските журналисти с един доста високомерен и направо обиден тон, показва, че той е този, който манипулира и подменя истината. Би ли изразила и твоята позиция?

- Това е помийна история. И брутална фалшификация. Ненавиждам  паразити като въпросния господин, които трупат слава за чужда сметка. Халал да му е измамната слава!

Публикацията му, която беше препечатана от много български медии – като само „168 часа” потърси и мен – започва с въпрос към читателите: „Попадала ли ви е статията на Велислава Дърева „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия”?” Линкът, който дава към „статията”, кой знае защо, е от сайта на „Евроком”. 

Няма такава статия! Това е откъс от много голям мой анализ в 4 части, излязъл през август 2014 г. в 4 броя на вестник „Дума” под заглавието „САЩ: Похищението на Европа”. Анализът беше препечатан в сайта „Поглед-инфо”, а сигурно и някъде другаде. Лайтмотивът на анализа е „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа”…

А откъсът се върти във Фейсбук. И всеки път отбелязвам под подобни споделяния, че това не е отделна статия, а е извадка от мой анализ от 2014-а! Но човек не може да излезе на глава с Фейсбук.

Юлиан Попов прилага тройна манипулацията. Първо – внушава, че  има такава „статия” с такова заглавие. Второ – че „статията” е писана сега. Трето – че и източникът на цитираните коментари на Пол Кристи също е от сега, а не отпреди осем години! И, разбира се, никъде не споменава, че разговорът с Кристи е публикуван на български още на 30 юни 2014 г. от българската информационна агенция Cross.bg.

Големият въпрос, върху който Попов гради тезите си, е съществува ли Пол Кристи, или не. Но!  Хора като него и подобни вилнеят като пълчища тролове и изобщо не се интересуват съществува ли Пол Кристи или не. Другаде ги стяга чепикът. А именно: всичко, което е казал „несъществуващият” човек, цитиран от Cross.bg през 2014 г., описва много конкретно цялостната тактика и стратегия на САЩ към Русия и Европа. Днес резултатите от практическата реализация на тази тактика и стратегия се виждат от целия свят.

Припомням! Към момента на публикацията от 2014 г. дълговете на САЩ са 17 трилиона долара. Днес вече са 32 трилиона. И за да се справят Щатите с тези дългове, казва въпросният Кристи, трябва да се организира катаклизъм, който да няма разрушителни последици за САЩ. Идеята е проблемът с американските дългове да се реши с цената на световна касапница, но самите САЩ да не изгорят в нея.

И ето какви стъпки изброява Кристи: да се предизвика непреодолим разрив между Европа и Русия, да се създаде управляем хаос в Украйна, да бъдат спрени доставките на енергоносители от Русия, Европа да кипне от възмущение и да кипи, докато узрее за решението сама да скъса отношенията си с Русия... Това са цитати. Нататък продължава, как Европа трябва да бъде принудена да се преориентира към енергодоставки от САЩ. „Тогава ние с нашия шистов газ отново ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на своеобразна енергийна вълшебна пръчица”, казва Кристи, продължавайки как това ще доведе до гигански американски печалби.

Тук искам да добавя нещо важно – най-големите находища на шистов газ в Украйна са в Донбас – край Луганск и Славянск. И апетитите към тях са огромни.

А що се отнася до Европа, нейният стокооборот с Русия към онзи момент е 500 млрд. долара. Целта на Вашингтон е той да се обърне към САЩ.

В публикацията от 2014-та питат Кристи какво ще стане с Украйна, а той отговаря, че тя е само средство, чрез което да се решат проблемите на Щатите, че ѝ е отредена ролята на свлачище, което да прекъсне сътрудничеството Европа-Русия. Точно това виждаме днес.

И това е истинският проблем на персонажи като бившия служебен министър. Няма Пол Кристи, САЩ не водят от години война и срещу Русия, и срещу интересите Европа, а Европа не съучаства самоубийствено в тази война срещу Русия и срещу самата себе си… И всичко е чудесно…

- Войната, разбира се, е и огромна трагедия, освен, че е геополитически сблъсък...

- От самото начало е ясно, че това е прокси война. Това го признава Леон Панета бивш шеф на кабинета на Бил Клинтън и министър на отбраната, а после и директор на ЦРУ при Барак Обама. Ето какво казва той през март т. г. „Това е прокси война на САЩ с Русия, независимо дали го признаваме или не”. Оставям на Попов и сие сами да решат дали и Леон Панета съществува или не. Някога Украйна е била „прокси” на Третия райх, днес – на САЩ; тогава – начело с Бандера, днес – начело с политическите потомци на Бандера… И така – 80 години… 

Има един голям и много тежък въпрос към Европа и целия „цивилизован” Запад с всичките им организации и институции. Какво правеха те 8 години, докато в Донбас неонацистите избиваха руснаци и рускоговорящи граждани на Украйна?

Осем години издевателства, насилие, репресии, етническо прочистване, геноцид, избити деца, масови гробове, безследно изчезнали... Техният живот, техните страдания, тяхната гибел нямат никакво значение за „цивилизования” Запад. Както нямат значение и днешните жертви. Те са само повод за лицемерие.   

Всеки, който пита, знае, говори, пише, припомня тези 8 години под черното слънце на неонацизма, е гад, войнолюбец, путинист… Въпросът „къде бяхте 8 години” е строго забранен под заплаха от яростен остракизъм. Тези, които побесняват от въпроса „къде бяхте 8 години”, не написаха и половин дума 8 години. Половин дума на съпричастие към жертвите. И сега делят жертвите на „наши” и „ваши”. Няма „наши” и „ваши” жертви! Жертвите СА жертви.

От 2014 г. в Донбас жертвите са над 15 000 по официални данни, а ранените са над 30 000. Да не би Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и ОССЕ да не са знаели за това? Нищо подобно! От 2015 г. досега 5588 жалби от жители на Донбас са внесени в ЕСПЧ. Никой не им е обърнал внимание на тези жалби. Какво прави Европейският парламент през тези осем години? Приема резолюции срещу Русия. Какво прави Европейската комисия? Приема санкции срещу Русия.

А това виртуално дефиле на Зеленски от парламент на парламент... Как реагираха депутатите из тези законодателни органи? Ставаха на крака и скандираха „Слава Украине! Героям слава!”. Та това е девизът на бандеровците, на фашистите, на СС дивизията „Галичина”! Грам историческа памет ли нямат тези хора, които го повтарят?! Нямат ли политическа култура? Или много добре знаят какво крещят?

- Войната се води и на прогандния фронт...

- Така е, дивизиите на пропагандата вилнеят и това пряко засяга нас, журналистите. Ние трябва да познаваме цялостната картина на процесите и събитията. Още повече, че много от фактите са широко известни още от 2014-та.

От 2014-а западните страни въоръжават Украйна. От 2014-а за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и за Националната гвардия работят над 50 чуждестранни съветници и над 600 инструктори. Можем да си представим колко са станали сега. От 2014-а САЩ предоставят на Украйна разузнавателна информация – и това е по данни на „Уолстрийт джърнъл”. Не е тайна изявлението по същата тема на Уилям Бърнс, шеф на ЦРУ, от 8 март 2022 г. пред Комитета по разузнаването в Камарата на представителите. Прочее, съществува ли Уилям Бърнс?

Още отпреди 2014-та започна русофобската пропаганда. А след 24 февруари 2022 г. – макар че войната всъщност започна осем години по-рано, с преврата в Киев на 22 февруари 2014 г. – тази пропаганда придоби истерични, кръвожадни измерения, превърна се в бомбен килим от дезинформация и манипулация, в отровна мрежа, която задушава световната журналистика.

- Но нали се твърди, че всъщност така действа руската пропаганда...

Е къде е тя, къде действа, как? Нали спряха достъпа до един куп руски медии? Нека някой ми покаже откъде точно се промъква. Чува ли я, вижда ли я някой в онова, което се лее от нашите телевизии, примерно?

Истината е  друга – пропагандата идва от цяла армия политически стратези, лобисти, тролове, предимно американски и британски, над 250 пиар компании плюс най-популярните социални мрежи, неизброимо количество медии, влиятелни мозъчни тръстове, институти и институции за „международна помощ и развитие”, свързани с официален Вашингтон и Лондон, НПО-та и т. н. Много от тях са с богат опит в организиране на „цветни революции”. Само 4-5 от най големите сред споменатите 250 пиар компании, например, разполагат с над 52 000 пиар специалисти и имат стотици офиси из цял свят.

Мога да изброя поименно, ако някой се интересува, много компании и организации, посветили се на заливащата ни отвсякъде пропаганда. Но си имам две „любими” структури, които под предлога, че се борят с „фалшивите новини”, всъщност ги произвеждат и тиражират. Това са „Стоп-фейк” и „Факт-чек”.

„Факт-чек” има клон и в България. Оттам преди време ми звъня един любезен глас да ме пита пак за Пол Кристи. Обясних същото, което вече казах и тук. Заради тях се сетих и за едно видео, което бях гледала през 2014-та с този Пол Кристи. Потърсих го пак, но се появи черен екран с надпис, че това видео вече е недостъпно.

Що се отнася до „Факт-чек”-България, това е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти-България, както е пояснено на сайта. Прокламирано е, че мисията е да се прочиства медийната среда от неверни твърдения. Там пише и как се финансира тази дейност. Ето източниците ѝ на средства: Посолството на САЩ в България по програмата за малки грантове, НАТО по програмата „Публична дипломация”, Европейският парламент, Фонд „Активни граждани” с донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм Европейското икономическо пространство. А всичко това е администрирано от Институт „Отворено общество”.

Реших да проверя що за „фалшиви новини” изобличава този „Факт-чек” и как. Видях, че са проверявали онова ужасяващо престъпление в Одеса на 2 май 2014 г., когато нацисти изгориха живи 50 души в Профсъюзния дом. В публикацията по темата основният акцент е, че няма загинал българин. А за фактите около зловещите събития „Факт-чек”-България се позовава на изводите, направени от сродна „Факт-чек” група в Украйна, назовала се „2 май”. Според нея 50-те жертви сами са си виновни, сами са се подпалили, а оцелелите сами са се доубили с железни пръти… Фактчекингът е като фракинга – унищожава всичко истинско…

Удивлявам се – толкова ли са малки „малките грантове” на Посолството на САЩ, та „Факт-чек”-България не може да изпрати в Одеса свой разследващ екип?...

- Разбирам иронията ти, но всички сме свидетели на рязката поляризация както у нас, така и по света покрай войната в Украйна, а пропагандата наистина губи всякакви разумни рамки, реално убивайки нормалната журналистика.

- Една гигантска пропагандна паяжина е оплела целия свят и държи журналистите навсякъде в страх, че ако излязат от нея, или пък – леле мале! – се опитат да я разкъсат, ще им се случи нещо такова, каквото се случва на разобличителя на американски военни престъпления от „Уикилийкс” Джулиан Асандж. Разправата с него е абсолютно показна и цели именно всяване на страх и парализране на нормалната журналистика.

У нас също много колеги просто се страхуват да казват истината, макар да я знаят. Защото ще им лепнат веднага клеймо, както на мен. Нали знаеш – аз съм „четрихилядник”, „пета колона”, „агент на КГБ”... Ето затова от всичките многобройни медии, които тиражираха твърденията на Попов, посмяха да ми се обадят колеги само от „168 часа”.

Има и пълчища „коментатори” във Фейсбук, при които реакцията е същата, каквато навремето е била на обсъждането в Съюза на писателите и заклеймяването на Солженицин заради „Архипелаг ГУЛАГ”: „Не съм го чел, но осъждам този пасквил!” . Та така и при мен, и при други колеги, които не се вписват в статуквото на страха – виждала съм доста коментари от сорта: „Аз тия гадове не ги чета!”…

Качвала съм неколкократно на моя Фейкбук профил линка към публикацията в Cross.bg от 2014 г. с интервюто с Пол Кристи. Качих и сега, след нападките на Попов. Но никой не смее да коментира отдолу... Нито един от много активните иначе тролове, които под всяка моя публикация на секундата ми пускат линк към тиражираните твърдения на Попов и ме обявяват за каква ли не – а това си е онлайн тормоз! – изобщо не реагират под линка към Cross.bg… Абе, тоя Попов съществува ли, че нещо ме съмнява?!...

- Не мислиш ли, че атаката срещу теб е проба и демонстрация – удря се известно име в журналистиката, признат авторитет, за да се види обществената реакция, а и да се покаже на останалата част от журналистическата колегия какво може да се случи на всеки, излязъл от официалния пропаганден коловоз?

- Твърде възможно, уви. Това е много опасен сигнал за очертаваща се тенденция. Ето защо е толкова важно, че си говорим сега за сайта на Съюза на българските журналисти. Нека колегията бъде нащрек. Не става въпрос за мен като личност, а за всички нас, за същността и достойнството на честната и истински свободна журналистика. Става въпрос за жестока цензура и страхов рекет, притиснали като железобетонна плоча цялата наша и световна журналистика. Макар че на много места по света, включително в САЩ, достойни журналисти не спират да надигат глас за истината.

Искам да отправя един апел към всички колеги, дори и към онези, които предпочитат снишаването и мълчанието. Въпрос на личен избор е как да се реализират и да си пазят хляба сред житейските и геополитически бури, но нека поне спазват един основен принцип в нашата професия. Колеги, четете! Има много какво да се прочете, океанът от информация е огромен. Опитвайте се да вниквате в същността на нещата. Търсете сериозни анализатори.

Ще изброя тук неколцина такива – и сред тях няма нито едно руско име, защото, нали, сега не е политкоректно да се вярва на руски източници. Ето други, достойни за доверие и уважение: Крис Хеджис, Дан Коен, Алън Маклауд, Майкъл Трейси,

Кейтлин Джонстън, Скот Ритър, Джон Пилджър. Лесно е да се намерят статиите им, достатъчно е да си любознателен. Ама те май не съществуват! Както не съществуват филмите на Марк Бартелмай и Оливър Стоун, разследванията на френската ТВ1, анализите на Джордж Фридман и проф. Джон Миършаймър…   

А що се отнася до манипулациите и фалшивите внушения на Юлиан Попов по мой адрес, повтарям: Четете, колеги, преди да натискате „копи-пейст”! Всички, тиражирали твърденията на Попов, бяха длъжни, първо - да проверят линковете, които той привежда, второ - да установят, че „статията” не съществува, а е откъс от по-голям анализ от 2014-а, трето - да забележат, че става дума за публикации отпреди 8 години, които оттогава са в широк достъп.

За финал искам да припомня нещо, което сме учили във Факултета по журналистика – за т. нар. „змийски фондове”, въведени от Бисмарк през 1866 г. Става дума за едни държавни пари, предназначени за купуване на журналисти и медии. Стамболов, когото някои наричат „Българският Бисмарк”, е онзи, който ги въвежда и у нас. Тези „змийски фондове” развращават журналистите, превръщат ги в слуги, в роби. 

Днес в ролята на „змийски фондове” влизат всичките онези „малки грантове” (и по-големшки!) и благосклонни към определени медии и журналисти европейски програми и чуждоземни фондации. Тези „змийски фондове” финансират цял змиярник, който трови обществото. Е, колеги, всички го знаете, колцина ще се престрашат да го и изрекат на висок глас?...

* Интервю на Къдринка Къдринова за сайта на СБЖ