Вчера Велиана Христова написа в Поглед.инфо гневен коментар - „Цензурираха президента”. Праведен гняв! Защото нито една медия не благоволи да публикува забележителното слово на Румен Радев за Никола Вапцаров. Слово, произнесено на Гарнизонното стрелбище, на лобното място на Поета 80 години след неговия разстрел. Нито една медия не си направи труда да препечата тези 20-30 реда!
В същото време в клоаката, наречена фейсбук, изригна гноен гейзер и блъвна всичката отрова срещу Вапцаров и, разбира се – срещу президента. Истерясаха!
Истерясаха дежурните деконструктори на българската история, които 30 години ни разправят до премала, че в България е нямало фашизъм, а щом е нямало фашизъм, значи няма антифашисти, а някаква банда терористи, шайка престъпници, неграмотни цървули, каскети и заблудени интелигенти, които заслужават да бъдат разстреляни, обесени, посечени, изорени живи, захвърлени в канавката на историята…
Вапцаров е специален обект на разтерзаване. Хоноруваните подлеци го обявиха за държавен изменник, национален предател, клетвопрестъпник, пияница, македонист, фашист, хладнокръвен палач, фалшив герой, измислен антифашист, автор на просташко-плакатно поръчкова поезия, лозунгаджия, развратител на младите, разединител на нацията, ретроградно оръжие срещу демокрацията…
Аз няма да повтарям тази мерзост. Тя е неизбродима.
Но!
В същото това време според официалния сайт на БСП президентът изобщо не е бил на някакво си Гарнизонно стрелбище, не е гъкнал, камо ли реч да държи! Според вестник „Дума” – също! Какъв президент? Какви гвардейци? Какви стотици хора, дошли да почетат Вапцаров? Само Свиленски, Вигенин и тук-таме някой слънчасал социалист на преклонна възраст…
Който не вярва, да погледне днешния брой на „Дума”, стр.2 или да влезе в официалния сайт на БСП
(https://bsp.bg/news/view/22733-bsp _za_ bylgariya_pochete_80tata_ godishnina_ot_razstrela_na_golemiya_bylgarski_poet_nikola_vaptsarov.html?fbclid=IwAR3XLn-f7_Rj_nDWCc1KBZlyLrx2-I8qfnbo F16VjzIULYKM7rWNLpOFX6o).
Нали никой не живее с илюзията, че без знанието и благоволението, без изричното разпореждане на Нинова и една запетайка не може да излезе нито в „Дума”, нито в официалния сайт на БСП?
Сайта не коментирам. Но „Дума”! Някога ДУМА беше ВЕСТНИК. Гласът на лявата идея. Свободната територия на българския печат. Нинова и корнелианците от последния ден убиха Продевата ДУМА, нашата ДУМА убиха. И я превърнаха в обслужващ персонал, в прислуга, в салфетка, в изтривалка, в агиттабло, в куче-пазач на една одиозна персона, натресена на БСП преди шест години заради личните, егоистични интереси на едни персонажи, добруващи в сенките!
Нинова и нейните приближени са тъй захласнати по властта, тъй завихрени от собствените си щения и страсти, тъй овъртолени в своите илюзии, самоизмами и комплекси, тъй фиксирани в търсенето на врагове и предатели, че на бърза ръка цензурираха и президента, и Никола Вапцаров, и цялата антифашистка съпротива.
И се подредиха до хоноруваните подлеци, които оправдават, оневиняват и реабилитират фашизма. Които обругаха Вапцаров, и го похулиха, и вече 30 години го разстрелват с наслада и упоение. И ще продължат да го разстрелват! Заради своята патологична омраза. Заради своя страх. Страх от Истината и от Историята. Страх от безсмъртието на Поета. Тяхната война с безсмъртието е истерична, защото е обречена. Те го знаят и затова пищят периодично.
Борбата срещу Истината „е безмилостно жестока”.
И отново – словото на президента Румен Радев:
„Поетът надживя всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия поетичен талант. Затова и стиховете му не остаряват, докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест. Антифашистът Вапцаров е мъченик на една кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история. Затова са вандалските посегателства срещу антифашистките паметници. Когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата с фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост. Жертви на тази борба дори паднаха жени и деца и хиляди хора с достойнство. Никола Вапцаров е най-яркия пример на трагедията как убиваме таланта и преследваме дори и паметта.
Виждате, че почти век стиховете на Никола Вапцаров не остаряват, а паметта за него и неговият ярък талант надживяха всички опити на посредствеността на политическата конюнктура. Трябва да е ясно, че антифашизмът е важна част от святото минало на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Затова да пазим паметта за загиналите в борбата срещу фашизма през 1925 г., за хилядите, загинали на фронта в последната фаза на Втората световна война, за саможертвата на всички тези хора - това е наш граждански и човешки дълг. В тази битка на терора срещу идеала, на посредствеността срещу идеала, неизменно побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред невинните жертви и праведните борци срещу фашизма!”
