На обществото му е дошло до гуша да го убеждават и карат да се радва на нейните глупости и безобразия, а то им се подиграва и започва да ги проклина. Властта обаче е изпълнена със собствените си думи и не помръдва от убежденията си. Особено че нейните съюзници отвън ще я бранят винаги и няма да позволят международната политика толкова да се промени, че именно отвън да дойдат сигнали и сили, които да я низвергнат и изпратят в небитието. Станала е за смях и срам, но продължава да твърди, че бялото е черно, а черното – бяло. Защото така й говорят нейните клакьори и копиеносци на пропагандата, които сама си е произвела.
И ето ни сега сред руините на един свят, който допреди малко само бе идеалът на неолиберализма и олицетворение на европейските ценности, демокрацията и материалното благополучие. Сред тези руини единствените смислени и разумни думи са призивите да пестим енергията, да не загряваме много радиаторите и да се къпем по-рядко и с по-хладка вода. Понеже нямало газ за Европа!
А нямало газ, защото Русия била виновна: тя не си изпълнявала договорите, тя използвала газа за постигане на политически цели; тя налагала зависимости и шантажирала света. И нито дума за нашия бабаитлък да налагаме заедно с ЕС санкции на Русия, както и за влошаване на дипломатическите ни отношения с нея. И че било по-добре да няма газ, но да сме независими от Русия. Нищо че ще студуваме и ще бъдем мръсни.
Властта дори не умее да организира и провежда пропагандата си, защото умът й е ленив, няма опит и не разполага с хора, които да владеят словото. А и е сляпа за реалните процеси както в света, така и в държавата ни.
Иначе би видяла очевидното и би проумяла какво се случва в Европа и света и, най-вече, би се замислила за съдбата на България. Защото сме навлезли в друга епоха и други са тези, около които се формира световният ред.
Настъпил е краят на глобализацията.
Краят на глобализацията означава пренареждане на държавите, възвръщане на държавния суверенитет на националните държави, възстановяване зоните на влияние на великите сили и прекратяване хегемонията на САЩ в поставянето и решаването на световните дела. Светът се освобождава от подчинението си на една суперсила и ще бъде по-свободен в избора си на партньори, съюзници и поведение в геополитиката.
Но вече отчетливо се вижда, че капитализмът със своята т. нар. „пазарна икономика“, абсолютизирането на пазара според либералната идеология, е достигнал пределната си точка и от тук нататък ще бъде все по-решително отхвърлян от всички и заменян с нови регулатори и двигатели на икономическата активност. Това много скоро ще доведе до открито обсъждане целесъобразността на досегашните военно-политически и икономически общности, прегрупиране и пренареждане на световната икономика и политическото влияние. Това означава още, че се изключи абсолютизирането на една система, установена в една велика държава, за да бъде използвана като средство за политическо и икономическо затваряне в един модел, за да бъде по-лесно източването на ресурсите на бедния и слабия. А и за всеобщо изравняване, за да стане това източване по-бързо и да е постоянно.
В крайна сметка нали това бе целта и на т. нар. глобализация. Вярно е, че тя улесни глобалните процеси на уеднаквяване на икономиките, пазарните структури, законодателството, финансовата инфраструктура, за да се ускори движението на стоки, услуги и пари и така да се усъвършенства производството и търговията. Но както се казва, „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Нищо от тези „добри намерения“ не бе осъществено, но пък богатите държави станаха още по-богати, а бедните – още по-бедни.
Глобализацията ускори световното икономическо развитие, но и създаде колосални неравенства и диспропорции в икономическото равнище на националните икономики. А някои, като тези от Африка и Латинска Америка (а и българската също), дори разруши безжалостно.
Облагодетелстваните от глобализацията с изумление гледат на рухващата в краката им личната им икономическа империя, която те сами разрушиха със санкциите и ожесточената си война срещу Русия, Китай, Иран, Индия, които не пожелаха да се подчинят на установения от САЩ световен ред. Но сега се вижда, че перспективите са пред тях, а не пред досегашния „господар на света“!
Капитализмът е в тежка, непреодолима и всестранна криза на цялата система. Поради това и водещите държави постоянно допускат множество сериозни грешки, които не могат да бъдат поправени, а последиците от тях са катастрофални. Силата вече не е на тяхна страна, а те не искат да го признаят. Те не само вече нямат право да решават съдбите на света, но и не са способни на това – толкова са изнемощели и са се обезличили, че дори и военната им мощ, а и напредналата им икономика не са в състояние да ги изправят на крака.
Те така и не разбраха и не осмислиха характера и смисъла на специалната военна операция на Русия в Украйна и бързо решиха, че ще бъде лесно отблъсната и ще завърши с поражение на Русия. Но Западът няма кауза в този конфликт, в който е важна страна. Самата „демокрация“ е изгубена кауза, приключил етап в човешката история. Затова и западното пристрастие и участие на страната Украйна само продължава агонията, носи жертви, проливане на кръв и материални затруднения. Системата като цяло търпи загуби и е очевидно, че не може да се противопостави срещу целите на операцията.
Западът вече не е в състояние дори да замаскира провалите и краха си в историята, а нашите свирчовци и еничари се дуят, показват мускули и лъжат, че всичко е наред. Поради своята глупост те са убедени, че са отговорни пред западните си господари, а не пред държавата, народа и общество. И каквото им кажат робовладелците, това правят. Затова май е нужно да им се напомни, че когато господарите бъдат притиснати и изправени пред изпитания, те жертват слугите и крепостните си, за да облекчат съдбата си. А колко му е да пожертваш услужливите пожарникари, юристи, финансисти и лакеи, за да отървеш кожата си.
Но понеже няма да го разберат и осъзнаят, нека сърбат, което са си надробили…
