За една изгубена България в Македония и защо „македонския въпрос“ е важен за НАТО, а не за България
Няколко пъти Родината ни губи възможностите си да употреби историческия шанс за обединяване на българите и българските земи.
Изконните стремежи на нашите предци за обединение на българския етнос не трябва да бъдат забравяни от България днес. Днешните български политически елити е сложно да бъдат наречени както елити, още повече български. Когато позицията на тези, които са поставени в управлението на властта на България, свидетелства повече за желанието им да услужат на презокеанските им господари, продавайки престъпно националния интерес на страната, България отново изпитва вкуса от съжалението за изгубените шансове на българите с българи. Когато така нареченият македонски въпрос излиза на дневен ред, като лакмусова хартийка показва знанието на историята и знанието българщината сред властвзелите. Защото македонски въпрос няма и не е съществувал. Има български въпрос, който касае изгубената териториална цялост, а сега все повече и българската национална идентичност. Дори самият факт, че благодарение на различни модерни членства, и съответно неадекватно управление, преглътнахме преименуването на Вардарска Македония в Северна Македония, свидетелства, че тази чувствителна и болезнена тема за българите ще бъде разигравана като геополитическа карта още дълго време. Само времето ще покаже, ще се роди ли политическа воля, която да отстои забравеното гордо българско име. България влиза във все по-турболентен натиск от страна на европейските и американски партньори ( конкретно писмо от долната камара на САЩ) да се намери приемливо ( за кого обаче) решение на спора с новопокръстената Северна Македония. От България се иска да спре да блокира евроинтеграцията, и излиза, че Македония е нужна повече на САЩ и ЕС, отколкото на България. Докато в управлението има кадри на западните партньори едва ли може да се разчита за българско решение в македонския въпрос. Ако напомним няколко простички неща- че македонския език е зле научен български, че това всъщност е наша земя под прикритие, на която сме позволили да се самоопределя самостоятелно, защо от Европа ни идват неприлични и недопустими предложения? Може би за да се събудим от сладкия евросън, който напоследък става ясно, че не е сладък, а по-скоро кошмар. Нека напомним, как веднъж Еди Рама каза на македонския си колега Ковачевски, че Македония е бъдещата „Западна България“. Черен хумор не намирате ли? Или скоро ще почнем да слушаме за македонска азбука, македонски Кирил и Методий, докато вече някакви чичовци за грантове пишат македонска история за България. Такова обръщане на палачинката се прави в момент когато на някого много му е притрябвало нещо от нас ( България) и знае, че именно така болезнено може да ни ощипе. А ако много спим, даже и да отщипе...
Така че, българи, можем да си дадем сметка, че македонската карта днес от САЩ ни я разиграват, не просто за да напомнят, че Балканите са чувствителна зона на интереси, а че в тези интереси влизаме ние. И ако не слушаме ще решават вместо нас. А това за България е крайне недопустимо. Тук е момента да се напомни, че проектът „Западни Балкани“ с прости думи е проект на Запада.
Председателят на Комисията по външна политика Ангел Георгиев изрази позицията на партия „Възраждане“ във връзка с неприличното френско предложение.
„"Френското предложение е абсолютно недопустимо, защото в него се говори за малцинства, също така се говори за две различни нации и за граждани от други нации, които живеят в рамките на Северна Македония и който документ на практика предвижда България да се съгласи със съществуването на отделен македонски език - нещо, което е абсолютна измислица"
Петко Кирилов, Поглед.инфо
