Последната останала българска кауза, която оцеля през последните 100 години и единствена обединяваше българите, днес стигна до „айде стига с тази Македония”. Този фраза безспорно е верую на управленците ни в оставка, както и на целокупното атлантическо войнство у нас , което предвожда т.н. жълтопаветници. Както се казва, всеки с мнението си. Само дето протестиращите от дни в Повардарието заедно с антибългарски лозунги и с отричане на т.н. френско предложение открито заявяват, че няма да се съгласят под ултиматум да се вземе решение за започване на присъединителния им процес към ЕС. Пишат „Не на ултиматумите!”. Без значение кой и как ги налага /в случая Париж/ и дали това ще блокира пътя им към Брюксел. Сърце македонско не трае, когато някой отвън му налага волята си и то скоропостижно. Отнасяме го ние българите, които сме охулвани и заклеймявани най-малкото като злодеи и фашисти. Тази почва е торена десетилетия, а нашата примиренческа политика през това време сама е допринесла за попарата, която днес сърбаме. Схемата е като в София. Управниците ни с новите си ПР-консултанти прехвърлиха темата за т.н. българско вето над РСМ върху НС и така се „отърваха” от преки обвинения в „попкръстьовщина”. Прякото участие на посланичката на Франция при внасянето в последния възможен момент на френското предложение направо във външната комисия в парламента даде възможност за придвижване на документа към пленарна зала без дебати, без яснота и анализи дали са взети предвид всички условия, които България постави с гласуваната от всички резолюция в НС / подкрепена от голямата част от българското общество/ и така ветото падна. При този състав на НС за Париж не беше трудно да постигне поставена цел за приобщаване без отлагане на Западните Балкани към ЕС, което съответно позволява прилагане на механизми за влияние и намеса при взимане на решения във външен план. Известно е, че при членството в ЕС се губи суверенитет, но размерът зависи от нивото и националната отговорност на управляващите в отделните държави-членки. Нима не прави впечатление, че в Скопие се прилага същият сценарий – внасяне на подобрено френско предложение направо в Собранието, без становище на правителството, както е по закон. Нима е без значение, че президентът на РСМ, Пендаровски, признава в интервю, че е имал разговор с Макрон, който го попитал „как да се отговори на исканията на РСМ без да се налага френското предложение да влиза отново в НС на България”? В София гробовно мълчание. От македонските медии се разбира, че всъщност има втори вариант на т.н. френско предложение, където са приети някои от исканията на Скопие, които влизат в противоречие с лансираните пред българското общество наши искания за вдигане на т.н. вето. Първият вариант е предвиждал І-вата междуправителствана конференция, но не и реалният старт на преговорите, да се състои след извършени промени в конституцията на РСМ и вписване в нея на македонските българи като държавнотворен народ.Пендаровски е предложил на Макрон вторият вариант, при който ще се извърши промяна в конституцията след започване на преговорния процес и то без поставяне на други условия от страна на България. Това да се счита за старт на преговорите за присъединяване. Няма и слово за език, исторически изисквания на София, промяна на учебници, език на омраза, признаване на насилията върху определящите се за българи граждани на Повардарието след ІІ световна война, лишаването от живот на десетки хиляди от тях и т.н. Не е ясно и кога и дали ще се подписват двустранните протоколи, които са неразделна част от рамката за преговори. София ги била предоставила в Скопие, ама там от коментари как желанието било да се българизира Повардарието, няма място за сериозен анализ и достоверна информация.

Свидетели сме наистина на безпрецедентни събития в РСМ. Протестите на гражданите от Повардарието са в невиждани размери и с участието на партийни лидери от опозицията, кмета на Скопие, служители на МВнР, общественици и нахъсани с негативизъм към България хиляди люде. Не приемат т.н. френско предложение и го определят за „побългаряване на Македония”. Тъжно е да се гледат лицата на хора, за които казваме, че са ни най-близки и си ги обичаме като братя. Тъжно е да се констатира, че наследниците на големите македонски фамилии у нас, чиито предци са отдали целия си живот в борби за независима Македония и приобщаването й към Отечеството, днес мълчат с едва стаен гняв. Защото за тях целите на ЕС, взимането на решения с ултиматуми и без възможности да се гарантират на дело интересите ни в съзвучие с историческата кауза са причина да не се ангажират с открита подкрепа на взети под натиск решения. Грешките от миналото на управниците ни, които и да са били, са оставили горчив отпечатък върху съдбите на тези родове от Вардарска и Егейска Македония, които са намерили пристан и подкрепа от сънародниците за нормален живот в Отечеството. Едва ли има по-предани европейци от тях, но не и практики, които навяват спомени за други времена. Не се забравя какво е казал Стамболийски на гарата в Белград при среща с висши сръбски представители, когато влакът му спрял за почивка. Връщал се от подписването на Ньойския договор,който е рана в сърцата и до днес за всички българи. Думи като „взимайте си я тая Македония, на нас не ни трябва” звучат точно като „айде стига с тая Македония”. Не се разбира, че не им е било по силите, тогава и днес, да отстояват идеи и каузи, да обединяват българите. Просто са далеч от посланията на предците ни, от щенията на народа ни, от мечти, които изглеждат с днешна дата нецелесъобразни. Предлага се поглед в бъдещето, което е свързано с „всички ще сме в ЕС”. Значи пак ще сме си заедно, но не като един народ в две държави. Това е отживелица. Само дето Пендаровски открито заявява, че „ЕС не е същия от 90-те години и никой не знае какъв ще е след 10 години”. Допълва, че е по-добре с „нека останем проформа на европейски релси с това френско предложение, а след година ще имаме избори и който ги спечели, той ще придвижва процеса”. Явно и онзи с промяната на конституцията. Тогава защо се бърза? Защо точно сега трябва да се приема нещо, което не само раздели обществото у нас и в Скопие, но и създаде негативни настроения срещу управниците, които не са нищо друго освен прости изпълнители на чужди интереси. У нас е мълчание, но в Павардарието емоците избиват. Независимо, че Пендаровски успокоява, че „ няма от какво да се плашиме, никой не може насила да те направи бугарин”.Няма как, съветва, че Македония ще остане на европейския път с това френско предложение Ами ще остане. Ще се приеме, макар и с отлагане с дни, за да стихнат протестите, блокадите по магистралите /имат ги!/ от и до Скопие и докато се намери подходящия начин да се съберет 2/3 т.е. 80 депутати, за да се промени конституцията и се изпълни единственото условие, което според Скопие остава. Там се акцентира, че първият вариант на френското предложение не допускал отваряне на преговорите и скрининг , но модифицираният вече предвижда отваряне и не се занимава с идентичност, език и история.. Впрочем това им обеща и Шарл Мишел, когато преди дни бе в Скопие, за да подкрепи правителството и т.н. френско предложение. Подкрепа има и от ЕК, посланик Дейвид Гир и американската посланичка в Скопие Кейт Брнз. Тя уверява, че изборът е суверенно право на нацията, решението е тежко, но се налага да се напправи първата крачка, за да се отива по-нататък в преговорния процес . Нещо доста объркано за нас изглеждат слова като „на преговорната маса страната може да направи различни избори, когато ще прецени дали нейните забележки не се взимат предвид”. Разбира се, че се подчертава, че това е исторически момент за РСМ с нейното дълго пътуване към ЕС Дълго, ама не толкова колкото чака от Гърция, за да получи заветното „да” първо за членство в НАТО, а после за ЕС. Като даже смени името на държавата си. А сега протестира срещу остатъците от скромните български условия, които са такива като от кумова срама за пред обществото ни. Въпреки мнения в Скопие, че „поведението на България е като на зле научена гръцка лекция”. Да, имаме комплекси заради Преспанското споразумение, защото гърците защитиха пълноценно националните си интереси, а управниците в Скопие дори твърдят, че с него са разрешили и въпроса с езика и идентичността на македонците. С гърците за наша сметка.

Протестите в РСМ продължават. Не е смешно. Минали сме по този път, но вече нямаме такава енергия в нашето общество, за да отстояваме свои виждания. Прави, грешни, но наши. Членството в ЕС потвърди, че срещу ръжен не се рита. Има механизми, има зависимости, има лица за влияния на високи позиции. Има медии за разясняване на правилната позиция с евроатлантическа ориентация. Има призиви, че членството в Алианса и ЕС задължава. Ще мине време и братята в Повардарието ще го проумеят и няма да се хабят с хилядни протести с предизвестен край. Пак ще си пием заедно ракията и с техните домати, ако ги оставят да се произвеждат. Ние сме само наблюдатели. И ще продължим да ги обичаме като братя.Дори и правителството им да падне като нашето. Е, не сме ли едни и същи?

Зорница Илиева, Поглед.инфо