Кирил Петков и Асен Василев така и не разбраха защо се провалиха. Нямаха капацитет да осъзнаят простата истина, че управлението е форма на доверие от народа, която трябва да се защитава всеки миг с откритост и работа, а не народът да е алиби за зулумите им срещу него и държавата. И точно това им каза президентът Румен Радев при връщането на мандата: „…благодаря на онези от вас, които работиха с мисъл за Родината, за които това понятие стои над всички други ценности“. Имаше предвид, че им бяха други ценностите.
Убеден съм, че не са го разбрали.
Петков забрави за интересите на хората и държавата още в първия си премиерски ден и хукна да играе по свирката на западняците. Хлапакът, който месеци преди това обещаваше пълна готовност да се посвети за добруването на народа и държавата, за градивни реформи, борба с корупцията и мафията и заради което спечели доверието на хората, изведнъж се събуди с други намерения. Помня как печелеше симпатиите на българите с включвания по Фейсбук. Показа една бутилка от Кока Кола сложена да мери нивото на водата и обясни за потъналите половин милиард лева за ремонт на язовири. Сигурно тая бутилка Кока Кола си седи още там на „Пазар дере“, а обещаните ремонти си останаха в клипчето във Фейсбук. Пак по онова време ухиления Петков ни каза, че ще строим завод за електромобили. Даже не се сещаме вече за каква марка ставаше дума. Той и Кирил Петков не помни сигурно. С тези мурафети подлъга българите.
И после се почна с лъжите.
Най-напред с гражданството. Сетне взе да се чува, че почнал да назначава сульо и пульо без каквито и да е качества на най-високи позиции в държавата. После се появи Лена, нещо като Луна, ама близка до Киро, която управляваше държавата в техен интерес тук, докато той я предаваше отвън. Когато Киро охлади отношенията си с президента, почнахме да осъзнаваме, че не е предал само нас, ами и този, който му преля авторитет с доверието си. И се сетихме за народната мъдрост – Човек, на когото е простено предателство един път, ще те предава цял живот. Накрая поизкупи и себеподобните си от две парламентарни групи, но не му стигнаха предателите, за да доразруши държавата.
Да се върна на темата за зулумите му. Един ден разбрахме, че спрял газа. Каза, че всички в Европа така правели заради Путин. Само дето единствено поляците го последваха, ама те си купуват и днес газ от германците. И настана чудо на чудесата. Разбра се за два танкера с газ от Америка, дето щели да са в пъти по-евтини от руския, след тях други хиляди кораби да доплават – кордон през Атлантика за България. Едва дочакахме двата, дето се оказаха бутикови и скъпи. Хилядите си останаха в Америка, при шефовете на Кирчо. Цените излетяха в космоса. После започна алъш-вериш с ветото за Македония. Не се спря да се договаря с посланици и западни премиери. Понаселфи се с акулите от Запада, той се радваше, те му се смееха. За капак на всичко скъса дипломатическите ни отношения с Русия и най-лошото - презря ни, че не искаме да мразим руснаците и това си е. Всъщност Кирил Петков през цялото време използва войната в Украйна за алиби, за да прикрие всичките си предателства. През това време го подкрепяше онзи гелосан умнокрасивитет от жълтите павета, роден в центъра на София, Лозенец, части от Белите брези и два-три блока в Пловдив. За бащата даже няма да отварям дума. За мен е особена аномалия.
Две основни грешки допусна Асен Василев. Първата, че си мълча за безобразията на Петков, което го прави съучастник. В някакъв смисъл му прави чест, че поне не е предател като другия. И второ, по време на дебатите по вота на недоверие не спря да ни обяснява какъв невиждан икономически ръст сме достигнали, ама хладилниците ни са пълни само с обещанията на Кирчо. Е, и поистеризира театрално от парламентарната трибуна, че било криза и затова трябвало непременно да управляват, ама дума не обели, че те ни натопиха в същата тази криза, в която дълго ще киснем.
Славно дойдоха, безславно си заминават.
Та се връщам на думите на президента Румен Радев, дето им каза онова, що не разбраха двамата и превъзбудените им клакьори до днес, че управлението е работа с мисъл за Родината.