Ако погледнем към българското висше образование от дистанция, може да се каже, че за неговото развитие има една добра и една лоша новина. Лошата е, че от година на година студентите прогресивно намаляват, което превърна кандидатстването в лимбо танц в обществена тоалетна, където всеки е добре дошъл.
Добрата новина е, че макар и малко, бъдещите български студенти продължават да се целят към звездите, тоест - към най-престижните и авторитетно звучащи университетски специалности.
"Като ще е гарга, да е рошава. А като ще е висше образование, то поне да дава имидж на баровец".
Друго обяснение за последния списък от най-желани специалности на Софийския университет е трудно да се намери.
И тази година желаещите да учат след гимназията се ориентират към "Право" и "Психология", без да е сигурно как са избрали точно тези направления, ще успеят ли да завършат и ще се реализират ли на пазара на труда.
Това, което се случва и не се случва на територията на родното образование, обаче избистря картината.
Като се започне от това, че на национално ниво МОН все още не се провеждат срещи за професионална ориентация, може да се предположи, че масовата част от кандидат-студентите се стичат към висшите училища на сляпо.
Естествено, ако разгледате гимназиите под лупа, може и да намерите някои безкористен учител, който провежда консултации с бъдещите студенти, но в държавно отношение ориентацията на младите е оставена в ръцете на родителите, които, както Фройд отдавана в доказал, са субективни спрямо уменията и интересите на децата си.
Не помага и фактът, че матурата се превърна в последното мерило за капацитета на учениците да учат "Право" и да работят като юристи, или за качествата им да следват "Психология" и след това цял живот да се занимават с чуждите проблеми.
Тази порция горчива истина е оставена за после. За след бала, след матурата и най-вече, след като семестриалната такса на съответния университет бъде платена. След един или два семестъра е ясно колко от записаните имат потенциал да продължат напред, а след завършването - и колко от тях могат да работят това, за което са учили пет години.
Ако съществуваше постоянна програма за професионална ориентация у нас, на новата генерация студенти щеше още от училище да им е ясно, че "Право" и "Психология" може да звучат "тежко" при ново запознанство, но търпението, което трябва да намерят в себе си до завършване, напълно покрива авторитетното име на специалността.
На първо място, за разлика от останалите висшисти, правистите и психолозите не започват работа веднага след като вземат диплома. Рядко се намират лаици, които ще наемат юрист без опит или ще си запишат час при терапевт, който до вчера е седял на катедрата и е преписвал лекции.
Завършилите "Право" полагат допълнителни адвокатски изпити, а завършилите "Психология" задължително трябва да преминат през школа за психотерапия, където под погледа на по-възрастен колега да навъртят километража с професионалния опит.
Иначе казано, до получаването на задоволителна заплата минава време, защото, макар и с диплома за висше, на завършилите още дълго ще се гледа като на студенти.
Отделно от това, има защо да сме скептични, че учениците, преминали през съкратен вариант на матурата по български език и литература (какъвто беше изтегленият вариант през 2022 г.), ще се справят с обема от материал, очакващ ги в специалностите, където дебелите учебници не са само метафора.
А дори и да са нахъсани за знания, под въпрос е каква част от записаните в "престижните" специалности имат заложби за адвокати, прокурори, съдии, терапевти, психиатри. И дали първоначалният интерес няма да изгасне някъде между семестрите.
Открития от този род досега са ставали, и изглежда, че ще продължават да стават за сметка на държавата.
По-конкретно - сметка на бюджета на МОН, който през последната година предложи промени в рейтинговата система на висшите училища, предложи окрупняване на университетите, но все още не се сетил как да спре един от най-големите си течове в системата - субсидията за студенти, които отпадат в някакъв етап на висшето образование.
На МОН все още не им е хрумвало, че чувството за непълноценност кара студентите да напуснат университетите с лекотата, с която са влезли. А от този вече традиционен механизъм не само лайф коучовете са вдигнали ръце.
През 2019 г. от Българската стопанска камара публикуваха анализ, който показа, че интересът към "Правото" и "Психологията" у нас става за сметка на техническите специалности, което поставя много бизнеси, развиващи се в сферата на електротехниката, енергетиката и автоматиката, в неизгодно положение.
Анализът посочва, че същата година Техническият университет в София е обявил допълнителен, четвърти прием за специалности, които не звучат толкова примамливо за току-що завършилите училище. Резултатът е, че докато в един бранш изпитват глад за кадри, в друг има наплив, където студентите отпадат.
Тогава от БСК подхвърлиха предложението бизнесът да прави петгодишни и десетгодишни прогнози за нуждите на пазара на труда и на тяхна основа да се определя капацитетът от места на специалностите.
Но на университетите, които се издържат от броя на записани студенти, това не им се хареса.
Така стигнахме до 2022 г. когато новите студенти повтарят историята на българското висше образование в добре познатата ѝ версия - в загърбването на собствените си възможности, преследването на нереализуеми мечти и в споделянето на една университетска тайна, за която никой не говори.
