"Продължаваме промяната" губи милиарди от "некадърност" и "безотговорност" - това гласят тежките критики на бившия премиер Бойко Борисов към сегашното управление относно новината, че Европейската комисия (ЕК) е намалила общата сума на безвъзмездните средства за България по Плана за възстановяване и развитие.
Тези критики не са изненада за никого. Борисов и партията му ГЕРБ са традиционно остри спрямо сегашната власт и не се свенят да я критикуват за политиките ѝ.
Въпросът обаче е какви са реалните причини за решението на ЕК да свие парите за България до 5,69 млрд. евро, вместо заложените първоначално 6,27 млрд. евро за България по Плана за възстановяване и развитие.
Самото решение е взето при последната Актуализация на максималната финансова помощ от 30 юни 2022 г. Там става ясно, че европейските средства, отпуснати за страната ни, са с 578 млн. евро по-малко - над 1 млрд. лв.
За сметка на това Европейката комисия е увеличила грантовете за шест други големи икономики, които бяха и сред най-засегнатите по време на пандемията.
Актуализацията беше направена въз основа на данни от Евростат за "резултатите за промяната в растежа на реалния БВП през 2020 г. и съвкупната промяна в реалния БВП за периода 2020 г.- 2021 г.".
Според тези данни България се е справила икономически доста по-добре от очакваното с последиците от пандемията, като икономиката ни е отбелязала ръст от 4,2%, макар че все още не се е върнала до нивата отпреди пандемията.
Важен фактор, който трябва да се отбележи в случая, е това, че парите по безвъзмездната част от Плана за възстановяване и развитие се изчисляват по формула, базирана върху статистически и икономически критерии.
Така например 70% от сумата се определя въз основа на комбинация от различни параметри като размер на населението, БВП на глава от населението и съотношението на средната безработица за 2015-2019 г. спрямо средните нива за Европейския съюз.
Останалите 30 на сто пък се изчисляват като безработицата се заменя от намаляването на реалния БВП през 2020 г. и кумулативната загуба в реалния БВП през периода 2020-2021 г.
Именно заради тази последна част калкулациите на Европейската комисия отреждат намаляването на парите за България - данните от Евростат показват ръст в БВП на страната ни.
Това всъщност означава, че щетите за българската икономика от ковид кризата не са били толкова големи, колкото се е предполагало първоначално и затова от ЕК са решили, че отпуснатата помощ ще бъде намалена, за да отрази това.
Също важно е да се посочи, че орязване на парите по Плана има не само за България - такова има при голяма част от останалите стани членки. Най-сериозно е намалението при Белгия, Франция и Унгария, които са успели да се възстановят значително по-добре и сами.
От друга страна - значително са увеличени безвъзмездните средства за Чехия, Германия, Испания, Италия, Австрия и Португалия, където икономиката е била ударена по-тежко и съответно има нужда от повече безвъзмездни средства за възстановяването ѝ. Част от тези държави, особено Италия и Испания, бяха сред най-тежко засегнатите от пандемията - както икономически, така и като загуба на животи.
Реално това е и основната цел на механизма за възстановяване - да помогне на държавите членки на ЕС да укрепнат икономически, след като пандемията нанесе сериозни щети върху бизнеса и обществата. Плащанията по Плана за възстановяване и развитие са базирани на резултатите и зависят от държавите членки, които изпълняват инвестициите и реформите, посочени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост.
Самата корекция по предвидените средства по Плана бе заложена още в регламента на програмата за възстановяване на ЕС. Самият механизъм беше приет още преди да има статистически данни за реалните размери на икономическия удар, който страните са понесли заради пандемията от COVID-19. В правилата беше заложено, че до 30 юни 2022 г. ще бъде направена актуализация на отпуснатите пари.
Тук остава въпросът - след това преизчисление с какви средства ще разполага страната ни по Плана за възстановяване и развитие?
Парите, които се отпускат безвъзмездно за България, са до 5,69 млрд. евро за реформи и проекти до 2026 г. Така предвидените до момента проекти по българския План ще трябва да бъдат дофинансирани с национално или частно съфинансиране, или като страната ни се обърне към заемната част на европейския механизъм.
Страната ни има право да поиска още до 4,5 млрд. евро заем по линия на Плана, като ако такова решение бъде взето, правителството в София ще трябва да кандидатства отново пред Европейската комисия с коригиран план от реформи и проекти, като това може да стане до август 2023 г.
България вече се забави значително с внасянето на свой проект за Плана пред ЕК за одобрение. След половин година закъснение заради политическите сътресения в страната, Европейската комисия го върна няколко пъти за корекции.
Така българският План получи одобрение от европейските министри на финансите едва на 7 април 2022 година.
Въпреки това обаче той и сега не може да получи финансиране, тъй като българското правителство все още не е сключило финансово споразумение с Европейската комисия за условията, по които ще бъдат харчени парите. Очаква се то да бъде финализирано през юли.
С приетите в края на юни промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове България може да претендира за първото плащане в размер на 1 368 912 911 евро.
Парите обаче е възможно да не пристигнат веднага, тъй като преди това ЕК ще трябва да направи оценка дали наистина са въведени всички елементи на одита и контрола, необходими за правилното прилагане на Плана.
Срокът за това е два месеца, след което ЕК трябва да изпрати предварителната си оценка за изпълнение в Икономическия и финансов комитет. Той от своя страна има месец за коментари, преди искането за плащане да бъде окончателно одобрено.
Очакванията са, че първите суми по Плана - над 2,6 млрд. лв., трябва да пристигнат през есента - септември или октомври, ако бъде преценено, че България е изпълнила изцяло поетите до края на юни ангажименти.
Ако от ЕК преценят, че ситуацията не е такава, преведената сума може да бъде по-малка от заявената и остатъкът да се преведе по-късно на бюджета - след покриване на всички изисквания.
Тази схема важи и за останалите плащания, като именно затова управляващите от "Продължаваме промяната" на няколко пъти наблегнаха на това, че до края на годината България трябва да приеме 22 закона, които да гарантират, че страната ни ще получи парите по Плана за възстановяване и развитие.
Ще се изисква обаче сериозна парламентарна дисциплина, за да може всички законови промени да бъдат приети навреме и по начин, който да не доведе до нови забавяния по плащане на европейските пари.
