Как бяха доматите преди 40 години? А уискито? А бирата? По какво се различават от днешните? Ще се опитам да разкажа накратко.

Задава се книга лятно четиво – „Голи и солени – морето преди бетона”, изд. „Кръг”. Разкази за морето от 70-те и 80-те години, с разнородни автори. Пишещият тези редове се оказа сред тях.

Разказвах за дивите места, по които ходех, които вече не са диви – Камен бряг, Тюленово, Шабла и др. Разказвах и за стария Созопол, отпреди 40 години, когато като ученици и студенти ходехме на квартира. Как сега множество многоетажни хотели са разрушили атмосферата на града. И съм отбелязал, че тогава доматите бяха истински, а уискито от местния „Кореком” – по-истинско от днешното.

И моят разказ – пуснах откъс виж тук – е предизвикал гневни реакции. Някои въздишат – айде стига с тая соцносталгия. Някои дотам са се възбудили, че се възмущават на репликите за доматите и уискито. Сега имало по-хубави домати, ей ги розовите. Сериозно? То бива да си обсебен от яд към някогашна България при соца, ама чак…

Читателят сигурно си спомня рекламите на „Загорка – ретро” – „От времето, когато…” Биреният производител е посегнал към старата слава на марката. Не само като реклама, а и самата нова бира леко се различава, опитвайки се да наподоби стария вукс на „Загорка”. Безуспешно, макар да има подобрения.

И веднага заваляха подигравки с рекламите на „Загорка” – „От времето, когато прибраха татко в Белене” и т. н. Дребна подробност е, че по времето, когато „Загорка” придобива слава като марка, няма лагер в Белене. Но бяха изредени като подигравателни рекламни слогани всякакви възможни мрачни характеристики на някогашната социалистическа България. Своеборазна нетърпимост към вече далечно минало – почти 33 години след края на комунизма.

Какво общо има това с вкуса на старата „Загорка” или някогашните домати?

Ето как изглеждат нещата с вкуса чисто технологично, без никакви идеологически обсесии. Първо за бирата, после за доматите и уискито (шотландското, не българското)…

„Загорка” се прави навремето по пилзенска технология, светло пиво в най-добрите чешки традиции. Български служители от пивоварната в Стара Загора са пращани в Чехия на практика. Тогавашният директор на пивоварната се оказал гъвкав мениджър, купил и техника за пастьоризация и бутилиране „по второ направление”, както се казва тогава, и от средата на 70-те нататък бирата „Загорка” добива митичен авторитет. През 80-те я търсеха с връзки, продаваха я под щанда, биеха се за нея. Когато писах за бирата преди 20-ина години в списание „Менте и оригинали”, намерих стария бирен майстор на „Загорка”, пенсионер, пренесъл се на село недалеч от Стара Загора. Обясни подробно процеса, дългото отлежаване във вани, какъв хмел са използвали и т. н. И каза, че днешната „Загорка” няма общо с някогашната.

Днес има пивоварни с техника като нефтохимически инсталации, с т. нар. цилиндрично-конични съдове, бирата тече по тръби от една цистерна в друга, няма такова дълго отлежаване, хмелът е синтезиран и гранулиран, и др., бирите са с трайност по 1 година, дори повече. И вкусът е друг, макар че един шеф от „Загорка” се мъчеше да ме убеждава как вкусовата памет траела една година. Да, ама минаха години и пивоварната се обърна към старата слава на „Загорка”.

В ляво: „Загорка ретро“ и старите етикети на „Загорка“ от соца. Вдясно: Старото шише „бомбичка“ на „Шуменско специално“ и новата реплика, напудрена за реклама.

В омразния соц, поради по-стари технологии, бирата е била по-вкусна. Няма идеология тук. Докъм края на 70-те са се продавали бири с 1 или 2 седмици срок на годност, близо до това, на което днес казват „жива бира” и струва по-скъпо. Пивоварните са били равномерно разпределени в повечето големи градове, за да се доставят бирите бързо на къси разстояния в съответния регион. Сред първите по-модерни, пастьоризирани, с по-дълга трайност, са именно „Загорка” и „Шуменско пиво”. Както се видя и „Шуменско” се обърна към миналото.

Сега имаме все пак късмет, че големите пивоварни ги купиха от най-големите бирени концерни в света и се конкурират на наша територия. Но технологиите… Всички видове някогашни регионални марки „Астика”, „Бургаско” и т. н. се правят не в някогашните пивоварни по градове, които са закрити. „Ариана” примерно се прави в Стара Загора, и лъжливо се рекламираше със старата софийска пивоварна на братя Прошек (бирата „Ариана” е от 1995 г. – виж тук) И т. н. всички регионални марки са събрани в няколко централизирани пивоварни. Бирите вече са с дълъг срок на годност, може да се разпространяват в цяла България, да се рекламират и доставят централно и т. н. Ама вкусът… Затова са търсени по цял свят т. нар. крафт бири, жива бира от малки пивоварни.

Да харесваш бира по стара технология не е соцносталгия, ама кой да им каже на обсебените.