Едни от първите думички, които децата се научават да пишат безпогрешно, са тези, които могат да се видят по стените на обществените тоалетни.

Това, разбира се, вече е минало – не защото хората, които обичаха да изразяват чувствата и вълненията си по този начин, вече са престанали, а заради все по-безочливото облицоване с фаянсови плочки на тези богоугодни заведения. Сигурно поради тая причина това неизбродимо творчество си потърси ново място за изява – и го откри в българския печат.

Лидер, разбира се, е най-тиражният седмичник – „УИКЕНД“.

Външнополитическият коментар, разбира се, е за предпочитане пред светските новини – и ето, научаваме, че „Македонското лайно и мухите не го кацат. Време е да пуснем водата“…

Това – по повод споровете с южните ни съседи от Северна Македония.

Вътрешнополитическите коментари също са вълнуващи – „Ще го духат… до на кучето под опашката“!

Повод, разбира се, е злополучното изказване на ексминистъра на финансите, Асен Василев (цитираме по „ТЕЛЕГРАФ“: „12 години: Да го ду*ат бедните“. Звездичката е сложена от благоприличие, но в парламента речта беше без такива глезотии.

Сигурно заради това в коментара си г-жа Анелия Иванчева без особени притеснения реди мъжки: „…тази същата власт пак не се усети, че е прекалила с въртенето си откъм опашката, а не откъм главата, дето уж се помещава мисловната дейност. Демек да мисли не с гъза си“.

Кратко, ударно и ясно!

Кратката и изразителна думичка изглежда не стига на забавляващия ни всеки уикенд дебел седмичник, така че си измисля и варианти – „Огромната гъзяга на Ким Кардашиян спраска фатално роклята на Мерилин Монро“!

Как ви звучи, а? И ще ми разправяте после, че българският литературен език не се бил развивал и обогатявал! Бедна ви е фантазията!

Бедна е фантазията и на родното правосъдие – защото при всичките си напъни не може да предвиди всички врътки на клиентите си: „Спецсъдийка пита съда в Люксембург по казус с попикано знаме“ – информира ни „24 ЧАСА“.

Борецът за свобода, демокрация и справедлива съдебна система, г-н Михайлов от Стара Загора, се прочул с това, че по време на протест пред съдебната палата в София „запали българското знаме, а после уринира върху него“.

В тази държава си има ред и правосъдие, каквото и да си мислите, господинът е арестуван и даден на съд. Междувременно подсъдимият дава под съд съда заради наложената му мярка за неотклонение. И съдът се оказва в небрано лозе, което никой законодател не може да предвиди – „Може ли съденият съд да постанови присъда?“

В Люксембург вече сигурно си скубят косите пред този неразрешим юридически казус.

Далеч от всички родни страсти и неволи издателката на „РУСИЯ ДНЕС“, проф. Шаренкова, ни убеждава, че „Кат Русия няма втора и като посланик Митрофанова също!“.

Лошите думички ги няма никакви, така че – учете се, колеги, така се правят наколенки! Не като просто и от сърце напопържаш врага на чорбаджията.

И – за да не се държите като пубери, току-що научили нова псувня и бързащи да я пуснат в употреба, учете ги тия думи, бе, за да цапате многострадалната вестникарска хартия!