Първо се събраха големите от Г-7 и решиха да се позабавляват с фото, с което да покажат на Путин колко са красиви и какви мишци имат. Даже предлагали да си свалят саката, за да демострират и те поддържани фигури. Не може само Путин да показва мускули, нали? Остроумието на англосаксонците стигна до момента, в който медии в Русия пуснаха фотоси с „красивия Джонсън” в екип от най-малкото смешни шарени шорти, шапка-идиотка и размъкнат суичър, който „поддържа” спортна форма на открит фитнес център.. Унизително нелепа снимка, но си е лондонска. Там спортува британският премиер. Руснаците, по вече станала традиция, просто отговарят. Независимо дали става въпрос за шеги и закачки с нескрита цел /научили са се!/ или за събития с роля в геополитиката. Когато британският премиер съветва руснаците да поставят жена начело на държавата си, защото тя нямало да започва война, Путин без да трепне му напомня, че Маргарет Тачър е жена, все пак, пък започна война за Фолклрендите, които са на хиляди км от Великобритания, Никой в Кралството не се притесни от този факт. Напротив, бе приветствано с гордост.
Точно в този момент нашите спуснати, но вече в оставка управленци, решиха да дърпат руската мечка за опашката. Тя не трепва пред англосаксите, ама ние сме „българи юнаци”,, нали? Е, без премиеирът и екипа му поради известни обстоятелства. Наричани нарушение на конституцията. Преди това Литва също реши да пробва нервите на Кремъл и забрани ж.п. доставките през нейна територия до Калининград. Едва ли има съмнение в дългата ръка на Лондон. От Острова не крият намерения за събиране на държавите от Балтика, Полша, Румъния, България че и старият приятел Турция в нещо като паралелен ЕС с цели, които са пряко свързани със старите идеи на маршал Пилсудски за обръч около Русия и изолирането й от Европа. Всички са в НАТО, а това е здрава връзка и механизъм за контрол. Няма скрито-покрито, Триморието е в действие, но Брюксел са с широко отворени невиждащи очи. Действа на принципа ни чул, ни видял, но подава сигнали, че не е заспал. След дни нещо с блокадата на Калининград от Литва се позамъгли, обясненията и оправданията със сакции и нареждания от ЕС станаха неразбираеми, за да се стигне тихомълком до смирение и постепенен отказ от взето решение за изолация на руския анкрав Калининград. Брюксел се сепна и си спомни за подписани договорки при признаването на незивисимостта на балтийските страни от Русия и предпочете да не рискува излишно с нови спорове Украйна изцежда силите. Но Литва отлетя по улея, в който пуснаха и София. Да се пробва издръжливостта на нервната система на Путин и да се чака как ще реагира като се изгонят на куп 70 руски служители от посолството на Русия в България.. Моментът е добре подбран. С един куршум 2 заека. От една страна да го видимПутин дали ще стигне до край с „братска България” и ще преглътне това унизително, според сценаристите, деяние, а от друга страна да се заметат без възможност за осъзнаване и реакция промените, които направи Париж в последната минута в прословутото т.н френско предложение за уреждане на вековния спор по т.н. македонски въпрос. По същия начин това френско предложение бе внесено в последния възможен момент по най-малкото странен начин в НС, всъщност само във външната му комисия. Френският посланик реши, че е допустимо, по европейски, да събира народни избраници, за да лобира за съпричастност, но денят е петък, правителството пада и време за анализи, разсъждения, реакции не само няма. Няма и желание от политическите сили точно в такива дни да се занимават с нещо като каузата Македония. Те са над такива емоции. Вярност пред предци и славна наша история? Отживелици и несъответстващи на цивилизационния ни избор - евроатлантическите ценности. Гласува се и мълчаливо се напуска залата. Такива са били мотивите и когато се е взело решението да бъдем съюзници на Германия във ВСВ „Правилен избор”, чиито последици сърбаме и днес. А Париж отново ни показа, че Ньойският договор не е случайно направен. Тогава делегацията ни е била заключена в хотел далеч от мястото на преговорите, защото сме били победена малка страна в Първата световна, а после само са ни поднесли за подпис самия договор, чиито репарации сме изплащали десетилетия. По-страшното е, че сме загубили територии и население българско, а Македония, в името на която сме воювали, се е оказала в онази незавидна ситуация, която днес се нарича обезбългаряване. Сега няма нужда никого да заключват. Сами подписваме поднесени съглашения, за които ни уверяват, че били „най-добрите”. После Скопие надигна глас на несъгласие, прави 100-хиляден митинг и Париж нещо промени в т.н. френско предложение, което сега и РСМ ще приеме. Въпреки разигравано театро със закани опозиционни, че няма как да стане.
От Скопие информациите са, че е отпаднало присъствието на историческите условия на България в преговорния процес, че е отпаднало изискването за друстранни протоколи и че македонският език е приет безусловно като един от езиците в ЕС. Така, както се били споразумели с гърците при подписването на Преспанското споразумение. Нито дума за идентичност. За София остава само морковчето със записване в конституцията на РСМ на онези, които се считат за българи, ама не е ясно нито кога точно, нито как ще бъдат записани. Затова пък вече има претенции от партия като Демократическата, съюзник на управляващата СДСМ, да се настоява за македонско малцинство в България и това да е условие в преговорния проце за ЕС. Като нищо ще стане. Вашингтон също има сигнали в тази насока и то от високопоставени личности. В София е мълчание и много приказки за дипломатическия скандал с Русия. Промъкват се обяснения от народни избраници, че това си било за вътрешна употреба в Скопие и няма страшно. Ами няма. То и да скъсаме дипломатически отношения с Русия няма страшно. За някои.
Москва засега реагира сдържано.Твърди, че с българският народ няма проблеми. Проблемите на българският народ не са с Русия. Те са с управленците ни. Да се допусне такова провинциално, аматьорско, а някои казват и дърварско, решение за изгонване на 70 души руски персонал от дипломатическата мисия в София е унизително за държавата ни. Сега ще си държим на думата и ще разчитаме, че Москва ще прояви разбиране в името на стари връзки и предполагаеми нейни интереси в региона. Може, ама търпението има граници. Всеки си гледа интересите, а на Москва са имперски. Каквото и да си въобразяват на Запад. Лондон защо не изгони нови руски дипломати след инвазията в Украйна? Защо заглъхна Скрипал? Защото издигнаха нова стена между Европа и Русия, между западните страни и останалаия свят? Защото обявиха в Мадрид Русия за главна заплаха за съществуването си в безгрижния свят на задоволените? Защото превърнаха Украйна в анти-Русия и еага тикат и София в тази посока? Защото нещо им пари под краката и действат като змията в края на дните си? България какво общо има с тези битки? Има територия, която трябва да е под контрол и да не гледа към Москва, защото ако почне войната, тези земи ще се необходими за подстъпите към мечата бърлога? Нали така наричат Русия? За съжаление отново страната ни е между чука и наковалнята. Полезен ход няма. Даже и снишаване не помага с тези харвардци. Не случайно Левски ни е оставил онова с „народе????”. Русия ще смъкне нивото на посолствата, даже много, ще има друго правителство, но след нови извънредни избори. Народът масово ще се откаже да гласува, но това не им пречи. Въпросът е докога ще се упражняват на наш гръб лицата за влияние, които се поддържат от години у нас. Добре, че си имаме само руски шпиони. Представяте ли си, ако имахме и в другите посолства? Или в нашите навън? Ти да видиш изненада. Едните свалят правителство, другите го издигат. Тогава защо ни е НС, партии, управляващи? Направо Брюксел да поеме на ръчно управляние страната. И без това суверенитет и независимост станаха чужди думи в речника ни. Поне няма да се занимаваме с празни дебати и мъгляви словоизлияния. Остава само горчилката. Този път по-дълбока.
Зорница Илиева, Поглед.инфo
