Илюстрацията по-долу е от дописката ми“Укротете маниака“ -
11 декември 2021 година.

Вече беше ясно, какво представлява ПростоКиро.
Оттогава – досега бяхме свидетели на болестните прояви на една засилваща се маниакалност. Примерите са десетки.
Позорът е за всички нас: че изобщо се примирихме, един фалшификатор/нарушител на самата Конституция да обезумява пред очите ни – вече като премиер.

И, да – ще станем Народ, когато спрем да правим митинги в подкрепа на подобни направо невъзможни типове.

***

Да живееш в едно Време с Кирчо – невъзможният премиер, означава, че Времето съвсем е изтъняло. Българското Време.

То се е превърнало в някаква пихтия, в която е удавено Миналото, само си въобразяваме, че има Настояще, а Бъдещето, дори и самата дума „бъдеще“ са затворени в специален зандан, от който няма изход.

Жалки сме – до немай къде.

Може би и заради това Времето се е превърнало в това, което е – от непоносим срам.

Вижте ни само: вече Макрон ни казва, Гоце българин ли е.

Той ще го прави, защото като най-тъпите сватбари на Балканите го дарихме с това право, като Кум на наложената ни сватба със скопяни.

Споровете ни със скопяни ни връщат стотици години назад във Времето – ние обаче се съгласяваме някой чуждоземец да ни е съдия.

Кога ще му уври главата на Макрон, за да отсъди българин ли е Самуил.

Само чакайте скопяни да се намърдат в Евросъюза и ще видите какво мачкане ще настане на всичко българско.

Подписваме договор с тях, лигавим ги четири години и накрая какво – „изцапваме метеното“.

Дали има в друг език подобна фраза – съмнявам се.

И това не бе резултат от някакъв неудържим политически спазъм – не, разстройството продължи поне половин година, досещахме се и дори виждахме, че ПростоКирчо се подготвя, търси най-подходящото място насред метеното – и нищо.

Един галфон със свалени панталони се готвеше да опозори Историята ни и накрая успя!

Сега остава да задрънка, как е преборил корупцията в Историята.

Българското Време не само е изтъняло, не само е в немилост – то направо е спряло.

Много са лесни нашите „първенци“ – за всичко, във всяко отношение, по всяко време, това се знае, знаят ги като мераклии за дребни сладкиши и притворни ласкателства.

Нито един от наивниците, които превъзнасяха „арбитража“ на френския президент, дори не се сети, че французин с фелацио трудно ще впечатлиш.

Коя държава ще си позволи – освен, ако не е най-окаяната – да има две Външни министерства – едно официално, и още едно, от две-три женички, които сплетничат и договарят условията на Българското Пропадане.

Някаква Чернева уговаряла условията на Българската Капитулация, докато Кирчо се усуквал наоколо със свалени гащи.

Впрочем, държавата отдавна е капитулирала във всякакво отношение, втвърдила се е от липса на идейна/интелектуална динамика, свикнахме с това мъртвило и трябваше да стане нещо наистина извънредно, за да прогледнем.

Това „нещо“ бе Безбрежната Галфонщина на ПростоКирчо – невиждана досега в пределите на Българското.

Недостатъчно образовани „първенци“ винаги е имало, но такава кухост – никога.

Пак ще го кажа: „Някой много е мразел България, за да монтира Кирчо начело на държавата“.

Един път България имаше възможност да се наложи и да я приемат като равноправен партньор – и проигра тази възможност.

Проигра я като някакъв почерпен безделник, който дори не забелязва, че играе на повредена ротативка – ръга ръчката идиота, нищо не забелязва, ръгането му е напълно достатъчно, докато опразни джобовете си.

Всъщност, Макрон изигра ролята на ротативката, неговата изглеждаше в изрядно състояние, само дето имаше един малък дефект: знаеше се на кого ще пусне нещичко - и на кого няма да пусне нищо, освен още по-голяма доза послушание.

През последните три десетилетия, нашите държавни мъже тъй и не разбраха, как гледат на тях новите им опекуни – с малки изключения, като на кретени.

Никой от тези клоуни няма желание, а и възможност да обясни на Макрон, защо се дърлим за цар Самуил.

С него трябва да се разговаря, както се разговаря с прогимназиални ученици в час по история – и то с един въпрос: „Скопяни се опитват да откраднат българския цар Самуил и да пренапишат Историята – вие бихте ли се съгласили в германски учебници по история маршал Петен да бъде представен като национален герой на Франция?“

Ние сме единствената страна в Евросъюза, която крие, че предоставя оръжие на Украйна. При това лъжем дърварски, несръчно.

Кирчото се похвалва пред „Гардиън“, но след като осъзнава, че пак е зацапал метеното, започва да лъже.

Тъй и не стана ясно, защо кирчовци лъжат за износа – ако бяха в състояние да се изразяват логично, вероятно щях да кажат, че не искат да предизвикват русофилските настроения в страната.

В същото време, нашите мушици се перчат на Русия – ПростоКирчо се изживява като опонент на самия Путин, в интервюта за авторитетни западни издания направо се съизмерва с него.

Вижда се като единственият от евролидерите, който се противопоставя на Императора – малка държавица, напълно объркана от идиотщините на управниците си, и малък човечец, изначално объркан – обаче само те се опъват на Путин.

Кирчо дори съветва останалите евролидери да последват примера му.

Ще се побърка от самовнушения горкичкият - или от побутвания на егото му, които по-скоро са подигравателни.

Македонският президент, например, го сравни с Нелсън Мандела.

За смях сме станали.

Смелчаците-лъжльовци, които се плашат да си признаят за оръжието за Украйна.

Цяло чудо е, как ги издържат в Брюксел тия откачалки.

Не съм виждал никога досега толкова несъстоятелни хора, направо невъзможни.

Плашат се заради оръжието за Украйна – но като последните главанаци сами спират руския газ.

Лидерите на ЕС, на които искат да се харесат, не могат да се начудят на тази идиотия – опашката за руски газ пак е дълга, ако руснаците поискат, ще започнат да им плащат и с монголски тугрици.

Само Пухкавият и Безбрежното са на друг акъл.

Пухкавият е Асен Василев, министърът на финансите, който още през месец февруари би тъпана, че е отрязал договора с „Газпром“ – тоест, руснаците „да го духат“.

Тия дни, по време на дебатите за вота на недоверие, той омърси и Парламента с тази скверна фраза.

Все духане му е в главата.

Не е ясно, къде ще се скрие наесен, когато на Народа му се наложи да сърба супата си, лоясала заради липсата на отопление.

Ошашавиха държавата, а и Народа – и той вече не знае, пред кой олтар да се кръсти.

И налита на все по-големи откачалки.

Допреди монтирането на Кирчо Безбрежното, немалко хора се питаха, възможен ли е един български Орбан.

Вече никой не си задава този въпрос.

Изглежда по някое време и някак неусетно сме загубили – извън всичко останало – и самоуважението си.

А то е ясно – по-лесно ще я караме без него, няма да се измъчваме с черни въпроси.

***

Кеворк Кеворкян