Варшавската гара, трети перон. К. П. знаеше, че ще получи важно съобщение, но не знаеше как точно. Прикри лекото притеснение с обичайната си тъпа усмивка. Придружаващите го идиоти бяха твърде заети с вълнения покрай предстоящото дълго пътуване до Киев.

"Втори вагон", каза любезен господин без отличителни знаци.

"Аха", каза си К.П. И заключи "Значи връзката е във втори вагон". Усмивката му стана още по-тъпа и непосредствена.

Най-сетне влакът тръгна. Не след дълго миловидна девойка без отличителни знаци, но с отличителни форми се появи с количка и изчурулика с нежен никотинов тембър:

- "Кафе, чай, друго?".

Очаквано придружаващите го идиоти си поръчаха друго въпреки неприлично ранния час.

"Кафе", каза К.П.

Девойката веднага разбра този непретенциозен знак. Към кафето имаше късметче. К.П. подходи с небрежно изражение към завитото на рулце листче. Там пишеше на чист американски английски "70".

Въпреки своя канадски английски К.П. разбра посланието. "Колко е важно човек да знае езици", помисли си доволен К.П. и прибра късметчето.

"Какво ти се падна?", попита ген.Ат.Ат. ревниво. Както винаги ген.Ат.Ат. се притесняваше да не го прецакат.

"Работа, работа", отвърна К.П.

"Мдааа, България цяла сега нази гледа", заключи ген.Ат.Ат. и въздъхна с една щастлива обреченост...

А междувременно шефът на руската резидентура, готвачката на руското посолство тьотя Дуся, вече беше изпратила в Кремъл необходимата информация за размишление...

Велислава Дърева, Поглед.инфо

(Следва)