Албанският премиер Еди Рама е известен с острия си недипломатичен език, който често взривява балканските му колеги. Той е доста ексцентричен политик, което обаче се дължи на факта, че всъщност той е художник и бунтар интелектуалец, учил в Париж. Като дългогодишен кмет на албанската столица Тирана той превърна града-бункер, направен по време на комунистическото управление в съвременен град с модерна инфрастуктура.
Последното скандално изказване на Рама беше свързано с българското вето върху членството на Република Северна Македония в ЕС. Заради българското “вето“ и Албания не може да започне преговори за членство в ЕС, тъй като двете държави се движат в пакет и именно това предизвика гнева на Еди Рама, който нарече ветото на София "позор".
"Вие сте хаос, пълен хаос. Вие сте позор. Срамно е членка на НАТО да държи за заложник две други страни от НАТО, докато в задния двор на Европа се води гореща война. И, разбира се, не е приятно да виждаме как 26 други държави демонстрират плашещо безсилие“, заяви Рама преди гласуването в българския парламент, което в крайна сметка е голяма стъпка към падането на ветото.
Заради думите му последва остра реакция на българското Външно министерство, което предупреди албанския премиер да внимава какъв език употребява.
"О! Българското министерство на външните работи има проблем с начина, по който говоря! Има защо. Аз също имам проблем с начина, по който България иска да реши двустранни проблеми като използва процеса на разширяване като средство да държи за заложници две страни от НАТО! Спокойно, приятели: вдигнете ВЕТОТО или свикнете с мен!“, отвърна Рама.
Това не е първият скандален коментар на Рама относно спора между София и Скопие. Той вбеси Северна Македония наричайки премиера й премиер на Западна България.
Еди Рама произлиза от католическо семейство. Баща му е известен скулптор. Завършва Художествената академия в Тирана през 80-те години и работи като художник. Като юноша е играч в баскетболния отбор на местния „Динамо“, като е и водещ баскетболист в националния отбор на Албания. След падането на Берлинската стена, с последвалите така наречени демократични промени в Източна Европа, Рама се присъединява към първите демократични движения в страната.
В началото на 90-те години е професор в Художествената академия на Албания. През 1995 г. прави докторантура в Париж. През 1997 г., при завръщането си в родината, е нападнат и жестоко пребит от група неизвестни нападатели. Еди Рама има публикувани две книги, като е автор на множество изложби – в страната и в чужбина.
През 2000 г. тогавашният премиер от социалистическата партия на Албания Фатос Нано кани безпартийния Рама за министър на културата, младежта и спорта. През октомври 2000 г. Еди Рама се кандидатира в местните избори за кмет на Тирана като независим кандидат, подкрепен от Социалистическата партия на Албания. Рама печели изборите, получавайки 55% от гласовете. На 13 октомври 2003 г. е преизбран за кмет на Тирана с 61% от гласовете. В следващите местни избори на 18 февруари 2007 г. печели за 3-ти път поста кмет на Тирана.
Главният му принос като кмет на Тирана е за промяната на облика на столицата. Заема се с премахването на незаконните постройки, създава специална програма за хармонично пребоядисване и разкрасяване на фасадите на много от старите сгради в Тирана – в удачни, ярки и пъстри цветове. Налага нов съвременен градоустройствен план на Тирана, с акцент върху озеленяването ѝ с формирането на нова инфраструктура на града.
В резултат от новия план Тирана се сдобива с 97 000 квадратни метра нови паркове. За тези си усилия и постижения през 2004 г. е удостоен със световна титла за най-успешен кмет, а през 2005 г. е в списъка на най-успешните градоначалници на списание "Тайм".
На 10 септември 2013 г. Рама получава предложение от президента на Албания Буяр Нишани да формира ново албанско правителство. На 15 септември е утвърден за министър-председател на страната.
Еди Рама е първият албански премиер от 1946 г. насам, посетил официално Белград през 2016 г. в опит за размразяване на сръбско-албанските отношения, влошени заради така наречената Косовска криза.
Марина Чертова
