БСП определи себе си в управляващата коалиция като „умът и разумът“, който й придавал социален характер и я предпазва от увлечения и грешки.

Нашият народ казва: „Ум робува, ум царува, ум патки пасе!“. Това са трите степени на ума и разума във всяко дело. Особено в политиката и най-вече когато един политически субект избира своите съюзници, партньори и противници.

Падането на правителството на коалицията, в която активна роля реши да играе БСП, е голям провал за цялата досегашна петгодишна политика на тази вече малка партия. Тя се мъчеше да показва решителност, професионално отношение, държавническа отговорност; и уж разграждаше модела „Борисов“ и се бореше срещу мафията и корупцията, но чисто и просто се държеше оперетно, надуваше се, даваше пресконференции, за да я видят, че съществува.

„Умът и разумът“ трябваше да придадат социален характер на новата власт. Но за примитивното политическо мислене на Нинова и за ръководство на партията социалната политика се свежда до „повишаване на доходите“. И то конкретно чрез увеличаване на пенсиите и на минималната работна заплата. Затова и дума не обелваха за социалната справедливост, за нов тип общество, ново отношение към човека и условията, в които той живее; за морала и нравствеността.

БСП се сдружи с политически субекти, които също като нея нямат идеология. И те декларират, че ще правят реформи и че ще разграждат модела „Борисов“. Тяхната т. нар. „борба с мафията“ и със „задкулисието“, за да „си върнем държавата“, също като борбата на БСП, е словесно упражнение, ръкомахане, имитация на политика. Та те дори не знаеха откъде и с какво да започнат. А от нищото никога не произлиза нещо.

Така власт не се държи и държава не се управлява.

Пък и „умът и разумът“ не успя да ги научи на ум и разум.

Все пак нека си припомним какво бе поведението на БСП по време и след протестите срещу ГЕРБ и Борисов преди две години. Да, именно от тогава. Защото тогава се раждаше и формираше нова власт и нова политика, които трябваше да бъдат вдъхновени, ръководени и осъществени именно от БСП. Волята на историята бе да се направи ляв завой и да започне ново време. Но предателската политика на нейното ръководство остави „завоят“ да бъде направен от съмнителни политически субекти и случайни личности, което изроди протестите и напълно ерозира и обезсили народния ентусиазъм. Народното недоволство бе смазано. Необходимостта от „лява“ промяна се изроди в дясна имитация на промяна.

Тогава БСП предателски отказа властта, която беше почти в ръцете й, и предпочете да продължи негласната си колаборация с ГЕРБ. Протестите от леви бяха обърнати в десни. БСП се коалира с тези десни – уж за да разгражда модела „ГЕРБ“, но всъщност се включи в неговото гримиране и заменяне на Борисовата простащина с недоусвоен български език и по-радикална русофобия От това, разбира се, нищо не излезе! Само срам и позор.

Много пъти в предходните години пред БСП се отваряше възможността да откликне на народното недоволство и да поведе обществените настроения и чрез тях да оглави държавата. Но това не ставаше заради политическото късогледство на партийното ръководство. Партията не само няма идеология, но волята й за власт е типично социал-демократическа и дребнобуржоазна – власт за осъществяване на амбиции, а не за реално управление на държавата и формиране на ново общество.

И ето го резултатът от тази пустословна игра на политика и управление. Коалицията, лишена от каквото и да е вътрешно идеологическо и политическо сцепление, се разпадна. И то при наличието на такъм такъв ум и разум, какъвто й беше БСП.

БСП се впрегна в една предварително изгубена кауза. Тя не знаеше как да я брани и поддържа, защото самата партия е напълно политически безсилна и е обладана от управленска немощ, а и е придобила предателска същност. Към това безсилие на БСП се добави харвардското еничарство, политическата самодейност, необузданата русофобия и липсата на опит у останалите три партии. Така всички си станаха лика-прелика.

БСП се напъваше да покаже сили, но във всичките си действия бе толкова жалка, че дори не я забелязваха, не я зачитаха. Тя им беше необходима с нейните жалки 28 гласа, а не защото ще помага реално и ще бъде полезна. БСП се превърна обикновено събираемо в един аритметичен сбор. И нищо повече. Защото няма (отново ще повторя) нито идеология, нито дори някакви практически управленски идеи, за да следва обоснована и убедително начертана политическа и държавническа линия. Тя просто скача от тема на тема, прокламира действия, а ги изоставя още в началото, защото не ги е обмислила предварително.

А позицията й към войната в Украйна? Такава несигурност и лутане, каквото показа БСП, проявяват единствено дребнобуржоазните партии. Нейната игра на „неутралитет“ бързо бе видяна и оценена. Това бе грозна демагогска позиция, в която БСП е уж за неутралитет във войната, но одобрява санкциите срещу Русия и мълчи, когато министър-председателят ругае Русия и остроумничи по отношение с нейния посланик. Нима си вярва, че хората не забелязват и не помнят.

БСП учреди тази коалиция и демонстрира активно участие в нея. Това бе огромна политическа грешка. Вярно е, че преди шест месеца моментът бе труден и сложен. И бяха необходими някакви компромисни решения, за да не потъне държавата в още по-тежка криза. Но компромисът трябваше да се обмисли и прецени от гледната точка както на обществения интерес, така и с грижа за партията и нейното бъдеще. Кой обаче да мисли. Властта бе толкова примамлива, че нямаше сила, която да отрезви ленивите умове и да ги накара да поработят за идеята, а не за интереса. Тогава вероятно щеше да се види, че компромисът, който можеше да се направи, бе да се подкрепи правителството, но без участие в него.

По вече установилата се в БСП традиция надробената от Нинова и съдружниците й попара ще я сърба цялата партия. А и цялото общество.

Страх ме е да мисля какво ще се случи на изборите.

„Умът“ на коалицията сам избра заради политическата си несъстоятелност и ограниченост „патки да пасе“, а не да царува или дори да робува.

Панко Анчев, Поглед.инфо