Не съм сигурен, че Гей манифестацията, гордо наречена „прайд“, изискваше точно такава реакция като „Шествие за Свободата и Семейството“, с каквото ѝ отговориха, но може би така трябва.

Защо да не изисква? Защото злото напълно съзнателно ни провокира да му отвърнем със същото, с което ни напада, а ако злото ни напада със зло, то зло е и това, с което ще му отвърнем. Коварен капан. Именно този капан за да избегнем, Христос е казал онова за лявата и дясната буза. Цялата философия на непротивене на злото е насочена преди всичко към недопускане на злото. Защото ако насилието е зло и на насилието отвърнем с насилие, то отвръщаме на злото със зло или в крайна сметка просто вършим зло. Ами ако ни нападнат с насилие, ако с насилие нападнат дома ни, няма ли да се защитим също с насилие? Ще се защитим, как няма да се защитим! Но ще знаем, че извършваме грях и ще се надяваме този грях да ни се прости по-лесно, отколкото на агресора. Всъщност какво ни интересува агресорът и това дали ще му се прости? Това не е наша работа.

Ето, ако разсъждаваме по този начин, то на прайдове не бива да отвръщаме с шествия, колкото и благовъзпитани, колкото и благочестиви да са те в сравнение с прайдовете. Обаче…

Защо така трябва? Ние сме слаби съсъди. Невинаги имаме силата да обърнем и другата буза. Затова, както вече споменахме, често отвръщаме на удара с удар с надеждата, че постъпваме справедливо. И вероятно трябва да отвърнем, защото човекът е ζῷον πολιτικόν, той е в непрекъсната комуникация със себе си. Защото човекът парадоксално е едновременно едно същество (естество) с цялото човечество и отделни обособени индивидуалности за всяка личност. Частното общува в общото. Ако го няма общото, то частното не би намерило причина и смисъл да общува; ако го няма частното, общото не може да общува поради отсъствието на поне две страни. Комуникацията се състои от „повик“ и „отклик“, като обикновено повикът и откликът са с еднакъв код – око за око, зъб за зъб. Ако някой си мисли, че сме надраснали този старозаветен принцип, нека погледне философията на Наказателния кодекс.

Най-просто казано, когато в един и същи ден имаме и прайд, и шествие, то наблюдаваме принципа „каквото повикало, такова се и обадило“. И дискусията се отприщи!

Либералната интелигенция веднага се присмя на верующите, които написаха на плакат: „Горди сме с нашия християнски морал“. Нали знаете, че вярващият човек е много по-глупав от атеиста или поне така си мисли вторият. Вместо да поясни, че това е пряк отклик на друг един плакат в цветовете на дъгата: „Горди да бъдем: Sofia pride на 15 години!“, интелигенцията започна да цитира на верующите Притчи и Исая, за да ги убеди (с техните камъни по тяхната глава) какъв страшен грях е гордостта (което е самата истина) и какви пишман (булгар) християни са те, задето не го знаят. Присмяха им се и за другите плакати и може би с право, но една улична изява няма задължението да бъде съвършена. Това, че някой не успява да защити достатъчно вещо дадена кауза, не означава, че каузата е лоша или незащитима.

Ето защо казах, че не е съвсем хубаво на прайда да се отговаря с нещо подобно, па макар и благоприлично, защото прайдът, както сочи и името, е сам по себе си гордост и естествено в гордост ще бъде обвинен и отговорът. Прайдът е гордостта на хора, които подобно на либералната интелигенцията с всичките ѝ академични титли и приходи от частни уроци, са решили, че са нещо повече от другите, че тяхното мнение е по-важно и че са в правото си да го натрапват във всевъзможни причудливи форми и колкото по-„нестандартни“ са тези форми, толкова по-„горда“ и величествена е цялата картина. Ето я гордостта, драга либерална академична интелигенцийо с карирано сако и с велурени кръпки на ръкавите – това е гордостта, а не хората, които в опит да отговорят на арогантните и многоцветни кресливци прибягват до техните средства. Но, не! Грешни и виновни трябва да са християните – никой друг, само християните! А всички изпъченяци – те имат само права.

Когато Синодът на Църквата за пореден път порица гей демонстрацията, се намериха фейсбук шегобийци да кажат, че мъже в черни рокли (духовенството в расата си) вероятно завиждат, че не са и те на прайда. Това е нивото. Други пък (пак от интелигенцията и затова чувстващи се длъжни да се изкажат) заявиха, че са „християни и вярващи“ (да, безспорно едното върви с другото), освен това са и с „консервативен възглед“, че са „нормални хора“, „вярват в любовта“ и по тази причина подкрепят гей парада. Виж сега, интелигенцийо. Трябва да изясним някои неща. Първо, ако си с „консервативен възглед“, трябва да си наясно, че консерватизмът е проклерикален и е на страната на Църквата. А Църквата ясно сподели позицията си по отношение на гей хепънинга. Второ, да си християнин не е нещо, което ти е хрумнало сутринта между кафето и голямата нужда и си решила оттук насетне вече да си такава. Да си християнин е стандарт. Християнинът изповядва, че Христос „се роди от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек“, че „възкръсна в третия ден според писанията“ и че „пак ще дойде да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край“. Всичко различно от това е някакъв общ теизъм, но не и християнство. Не може да си човек, приемащ Писанието за Божие откровение, и същевременно да одобряващ арогантното пъчене с греха на Содом и Гомора. Кажи поне, че си нещо друго, интелигенцийо – будист, йога, сциентолог, „двойно мъдър баптист детерминист“ (по Кърт Вонегът), – и пак ще изглеждаш умна и начетена. Но не и християнин. И още: поне по мое скромно мнение, да подкрепяш гей парада като висш израз на слободия и отхвърляне на всяко смирение не те прави „нормален човек“.

Казваш, че си фен на любовта, интелигенцийо. Казваш, че „вярваш в любовта и в това, че тя е единственият смисъл на живота“. Затова преди време направи и онези билборди „Няма страшно. Това е просто любов“ с ЛГБТ персонажи на фона на Народното събрание, Театъра и НДК. Да, любовта е нещо изключително важно. Заради любовта, за да може да я осъществи, Бог е троичен. От любов Той създаде човека по Свой образ, за да общува с него в любовта. Затова втората най-голяма заповед на Христос, което всъщност е и Новият завет, е „възлюби ближния си като себе си“ (ако ви е интересно коя е първата, потърсете я). Любовта е тази, без която апостол Павел ще бъде просто „кимвал, що звека“. За любовта са и последните думи на единствения апостол, който умря не от мъченическа, а от естествена смърт – Иоан Богослов, автора на Евангелието за интелигенцията и на Апокалипсиса. Любовта е една и действително осмисля живота.

Но бащата на лъжата ни е научил с тази дума „любов“ да наричаме много други неща. Любовта към плътските наслади е блудство, сладострастие. Любовта към парите и имотите е сребролюбие. Любовта към храната е чревоугодие. Любовта към безметежието е леност. Любовта към себе си е гордост, тщеславие, а оттам не любов, а завист и гняв към ближния. Познахте ли ги? Това са седемте смъртни гряха и те по никакъв начин не осмислят живота. Или по-скоро – осмислят го, но в един друг, твърде печален смисъл. Така че, ако за тази „любов“ ставна дума, тогава: Има страшно. Това не е точно любов.

След като едните излязоха на улиците, беше въпрос на време да излязат и другите. Това е един малък Армагедон. Но не е битка между ангели и демони. И от двете страни на мъничкия махленски Армагедон стоят едни и също хора – слаби, объркани и грешни, хора къде с неясни, къде с по-ясни стремежи към нещо истинско и устойчиво, хора, които разбират света така, както са им го разказали и както са повярвали, най-сетне хора, които разбират живота така, както им го е разказала собствената съвест. Изправили са се едни срещу други и се мразят от сърце. А лукавият е щастлив и потропва с копитца от кеф.

И не мислете, че като казвам това, се представям като някой лигав и обтекаем релативист, според когото и двете страни са прави, всяка си има своя истина, всяка трябва да бъде уважавана и т.н. Не. В конкретния случай истината и доброто категорично са на страната на „Шествието за Свободата и Семейството“ с всичките му несъвършенства. Това е факт, който не зависи от нашите разсъждения и нашите мъдрувания. Нека всички тези хора се опазят от ненавист и омраза и да вървят в истината и любовта. И Бог да ги пази!

Иван Стамболов