Преди десетина дни средният пръст на Ицо Хазарта предизвика по-голям интерес и коментари от преговорите за Северна Македония. И с основание – един жест е много по-ясен, категоричен и разбираем за все по-малко четящата публика.

Няколко дни по-късно депутатът се извини на сградата на парламента за селфито в пленарната зала и уточни за бившите управляващи: „Не сте за среден пръст. За килия сте – дълго и продължително да я гледате отвътре и да опознаете интериора“. „ТЕЛЕГРАФ“ си е направил труда да спретне нещо като статистика на реакцията на просветената българската общественост: „Коментарът на Ицо Хазарта събра общо 7,4 хил. харесвания, 488 сърчица и 160 усмивки, 37 гневни личица, 18 загрижени и 5 просълзени“… Модерните технологии си казват думата – преди Кирил и Методий сме общували с черти и резки, днес – вече можем и с усмихнати муцунки и сърчица! Дори да си броим лайкчетата!

И медиите обичат точните числа – каквото и да си мислим за тях!

„ТРУД“ също обича точните коментари – „Ще доведе ли търпението на Путин до Армагедон?“ на американския автор Пол Крейг Робъртс ни смайва с точността на историческите твърдения: „Истинската цел на Декларацията за свободата на президента Линкълн беше да предизвика въстание на робите в Конфедерацията, което да принуди войските на южняците да излязат от войната и да се върнат у дома, за да защитават своите жени и деца (…) След като никой от робите не се разбунтува, опитът на Линкълн да изнасилва и да убива жените и децата на Юга се провали“…

Каква я мислехме, каква била работата!

Нещо повече – „В първите месеци на Втората световна война Хитлер забранява на немските военновъздушни сили да бомбардират цивилните райони във Великобритания. Именно безмилостните бомбардировки над немските цивилни принудиха Хитлер да промени политиката си“.

Добре би било в някой от следващите броеве да се преведе и статията от същия автор, в която той ще ни обясни, че „Никога никакви германски планове или заповеди от Хитлер или от Химлер, или който и да е друг за организиран холокост чрез газ и кремация на евреи не са били открити… „Лагерите на смъртта“ всъщност са били работни лагери. Аушвиц, например, днес музей на Холокоста, е бил най-голямата фабрика за изкуствен каучук в Германия….“

При това положение малко странно изглеждат осъдителните думи към „неонацистките главорези от „Азов“. Ако германските нацисти са били такива мили и симпатични хора – защо такова отношение към украинските? И защо толкова съчувствено към враговете им?

Но да се върнем към точността, така любима за съвременните медии. „24 ЧАСА“ държи да е пределно точен в информацията „На площад „Филип Трифонов“ в София ще има пейка като филмова лента в памет на актьора“. Пейката щяла да бъде „изработена от стоманена ламарина, с височина 738 мм, дължина 2313 мм и широчина 681 мм“.

Мечтал ли е някога актьорът, така и недочакал пенсия от културното министерство, че в негова чест ще бъде изградена пейка с размер 738 на 2313 на 681 милиметра? Съмнявам се.

Да не си помислихте, че културното министерство по някакъв начин си е променило отношението към големия актьор – пази, Боже! Дори признателност с размер 738 на 2313 на 681 милиметра не може да му се откъсне от сърцето и бюджета.

Нито културното министерство, нито столичната община имат нещо общо с проекта – „разходите по проектирането, изработването, монтажа и поддръжката на пейката ще са за сметка на наследниците на Филип Трифонов“…

Поне да не им пречат – и на това ще сме благодарни.