16 юни беше доказателство за предстоящите мрачни месеци, в които ние, като граждани, ще трябва да търсим начин да се справяме с последствията от инфлацията, докато политическите сили очевидно отново ще се впуснат отново в гонене на кокала - било то в този парламент или чрез нови предсрочни, поредни, прекалени - аман вече! - избори през есента.
Дебатите по искането за оставка на Никола Минчев бяха използвани от едни партии в парламента като опипване на почвата в търсене на нова управленска конфигурация, а от други - като начало на предизборната кампания.
Какво не бяха? Не бяха дебат за качествата на Минчев като председател на това Народно събрание. Повечето представители на партии - дори от опозицията - изтъкнаха качествата на Минчев, а някои - като Тома Биков от ГЕРБ - директно заявиха, че ще подкрепят искането за оставката му не заради самия него, а заради премиера Кирил Петков.
В края на няколкочасова раздумка за "мафията", "задкулисието", "лъжите", в която бяха използвани обиди като "цветарка", "случайни минувачи", "предатели" и пр., Минчев - минути преди да бъде свален от поста - демонстрира на депутатите, че в парламента може да се говори културно и с достойнство, дори когато изявяваш позиция.
Това обаче не беше достатъчно - гласуването на оставката му беше своеобразна репетиция за вота на недоверие следващата седмица. С гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), Минчев беше отстранен от поста.
От (все още) управляващата коалиция се възползваха от дебата, за да прокарат идеята, че именно тези четири партии - ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН - въпреки различията помежду си, са новото мнозинство в парламента.
И докато три от тези партии не бързат да се залюбват публично, Костадин Костадинов излезе на парламентарната трибуна и се прицели първо в премиера Кирил Петков, но след това и в ДПС, с което сякаш разби идеята, че подобна коалиция е възможна. Позицията му беше повече от ясна - не ново правителство в този парламент, а нови избори.
Защо? Защото "Възраждане" са единствените, които искат вот сега. Не само не са застрашени от изпадане от парламента, но и за разлика от останалите политически сили имат шанс да повишат резултата си.
И ако днес изглеждат като незаобиколим фактор в оформянето на правителство в 47-ото Народно събрание, след едни избори през октомври биха могли да са още по-значим фактор в това отношение. Неумението на политическите формации да се работят не само заедно, но и дори умело като опозиция и управляващи в рамките на този парламент, доведоха до това "Възраждане" да придобие значимост, която допреди година нямаше.
По всичко личи, че сме във фазата на пазарлъците. Т.нар. "диалог", за който едни зоват, а други отричат, по-скоро може да се характеризира с турската дума, при която двете страни търсят взаимоизгодна уговорка.
В такава ситуация са парламентарните сили в момента. "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП имат нужда от още няколко "независими" гласа, което обяснява призивите за гласуване по "съвест" към депутатите на "Има такъв народ" - политическата сила с най-несигурно бъдеще, която е и най-вероятната банка за потенциално независими депутати за всяко възможно бъдещо мнозинство.
Всеки един следващ независим глас обаче е все по-важен, но и все по-труден за осигуряване. По-скъп, ако щете.
За ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ" е още по-сложно. Налице в миналото е твърде остро противопоставяне помежду им, особено между "Има такъв народ" и останалите две, а това пречи да бъде оправдана пред избирателите една такава дори условна коалиция.
И докато ДПС няма да бъде засегната от подобен управленски формат - нека бъдем реалисти, електоратът на ДПС си гласува за ДПС, каквото и да се случва; а ГЕРБ също могат да се разминат без щети, за ИТН събиране с тези две сили би билo най-големият удар до момента за избирателите им.
Но дори да се спогодят някак, ГЕРБ, ДПС и ИТН разполагат с общо 113 гласа. Имат нужда от поне още осем, а не могат да търсят такива сред трите партии, останали в управляващата коалиция. Единствената надежда са независимите, които вече пренасочиха своята подкрепа, и "Възраждане".
И тук се появява спънката пред цялата теория за "новото мнозинство" - "Възраждане" искат да ходят на избори. Там ще се целят в по-висок резултат и повече депутати в следващ парламент, докато обвързване с ГЕРБ, ДПС и ИТН носи риска от загуба на подкрепа.
Изводът не е особено приятен - че ако вотът на недоверие следващата седмица мине, бъдещето на този парламент е в ръцете именно на "Възраждане" (освен ако не се появят още отцепници от ИТН, които да подкрепят правителството). Фазата на пазарлъците ще продължи не просто още една седмица, но вероятно и няколко седмици след това, докато се изреди цялата процедура с връчването на мандати. И ако "диалогът" не даде резултат, партиите ще идат на избори.
Които, естествено, пак ние ще плащаме, както и всеки друг аспект от този политически хаос в условията на редица кризи.
