Правото за участие на премиера в изработването на българската външна политика задължително става съгласно железни правила за взаимодействие между МС, НС, президентството и останалите държавни институции и преди всичко с участието на МВнР

В парламента избухна огромен скандал по въпроса дали България има две външни политики. Въпросът е далеч по-драматичен! Дали въобще има българска държавност? Защитата на Кирил Петков от негови коалиционни партньори в лицето на ДБ бе построена върху отричането на основните механизми, съгласно които функционират институциите в една що годе читава държава.

Опитът да се оневини премиерът съдържа тезата, че той има право да определя външната политика (по отношение на Северна Македония) на страната. Да това е точно така. Но това право за участие на премиера в изработването на българската външна политика задължително става съгласно железни правила за взаимодействие и синергия между МС, НС, президентството и останалите държавни институции и преди всичко с участието на външно министерство.

Ще се опитам да обясня подробно как работи утвърденият и легитимен механизъм за участие на премиера във формирането на българската външна политика.

Преди всяка една международна двустранна или многостранна среща на премиера с чуждестранни партньори или участие във форуми в Брюксел външнополитическото ни ведомство подготвя опорни точки за министър-председателя.

По негово желание той може да бъде брифиран преди срещата от високопоставен наш дипломат, участвал в изготвянето на опорните точки, а в някои изключително важни случаи и от самия външен министър или негов заместник. За изготвяне на опорните точки се ангажира целият експертен потенциал на МВнР. Нерядко се изготвят по няколко папки. Понякога те са до 50, а може и повече страници.

В първата папка отделно е дадено в кратко резюме (до 2-3 листа) цялото съдържание на опорните точки. Изготвените и изпратени в МС опорни точки се подписват от ръководителите на външнополитическото ведомство. По този начин е ясно кой носи отговорност за качеството на изготвените и изпратени документи.

На срещите на премиера присъства note-taker (най-често от МВнР), който по-късно изготвя паметна бележка за проведената среща, в която са описани най-важните акценти от срещата и поетите от двете страни ангажименти.

Паметната бележка се изпраща на предварително определен списък от адресати. Сред които са президентство, парламент, министри и заинтересовани други институции. Изготвянето на опорните точки за международните срещи на премиера става със съучастието на неговия външнополитически съветник.

Последният при условие, че има конкретни указания от министър-председателя, информира колегите от външно министерство за акцентите, които следва да бъдат изведени и поставени при изготвянето на опорните точки. Дискутира с тях подробности около дадените от премиера насоки и указания.

Това е начинът министър-председателят да участва във формирането на външната политика на страната. Той дава акцентите и насоките, но задължително ползва наличния експертен потенциал на МВнР. Така се избягва наличието на две външни политики.

И всички държавни институции работят координирано и в синергия.

От публичните изяви на нашия външен министър Теодора Генчовска става ясно, че Кирил Петков е дал „накъсо“ описаната по-горе технологична схема и действа като бракониер или едноличен търговец в комбина с Лена Бориславова в сектора на външната политика на България.

Боян Чуков, Фейсбук