Джипове „Ленд Роувър” и „Мерцедес” паркирани пред дълъг панелен блок в „Люлин” от времето на соца, до ръждясал „Опел Корса”, 40-годишна лада и очукан „Фолксваген Голф”…
В скъпия квартал „Изток” двама пенсионери мизерстват, пускат парно само в една стая, а живеят в апартамент за половин милион лева.
Около Докторската градина цените на апартаменти надминаха 5000 евро на квадратен метър, в „Христо Ботев”, под излитащите самолети на летище София или в „Обеля” все още може да се намери и по 1000 на кв. метър – и там е надценено. Впрочем, цените на имоти в момента танцуват и не са най-точния показател. Но картината на града се променя.
Скъпи апартаментни комплекси и квартали без тротоари и недоправени улици.
Скъпи частни училища срещу държавни, в които все пак няма места.
Частни срещу държавни болници. И детски градини…
Богат, беден в София… Това са само част от абсурдите на градското неравенство.
От 17 до 19 юни се събира международен форум за градското неравенство в Чешкия център на „Раковски” 100, с интересни гости от чужбина, архитекти, експерти, и български участници. Входът за дискусиите е свободен, с подкрепата на фондация „Роза Люксембург”.
Подробности за темите на конференцията дава една от организаторките Жана Цонева, председател на сдружение КОИ (Колектив за обществени интервенции). Тя е завършила социология и антропология в Централния европейски университет, Будапеща/Виена.
– Защо правите този форум?
– Идеята е за неравното градско развитие. София е най-развитият икономически град в България, но е център на крайна бедност, съсредоточена на определени места. Често се говори за териториални неравенства между различни региони, но неравенствата в града с най-богати хора са още по-крайни. Градската тъкан е идеална отправна точка за осветляването на неравенствата между формално равните граждани. Защото в огромния брой от случаите те се разгръщат и възпроизвеждат пространствено.
– Ще търсите причините за неравенството в различните райони?
– Не само. Въпросът е защо бедността се концентрира в определени квартали, а богатството в други? Защо цените на имотите са едни при Докторски паметник или в Лозенец, а съвсем различни във Филиповци или Ботунец?
Защо почти една трета от апартаментите в София са празни, а има бездомни хора?
Какво означава да нямаш място – буквално „място“ – в общинска детска градина? Означава, че се създава неравенство дори и между хора с близки доходи, защото автоматично родителят, прибягващ до услугите на частна детска градина, остава с половин дори с две трети заплата назад.
Означава, че членовете на семействата заемат уж традиционните си роли и жените изпадат от пазара на труда. Това означава и по-ниски доходи и пенсии за тях и по-голяма зависимост от мъжете. Тази зависимост може да е и смъртна присъда в общество, в което домашното насилие е с епидемични размери.
Защо в града има място за непрекъснати строежи на нови жилищни сгради и „офис билдинги“, а няма място за децата, с които тези сгради ще се напълнят?
Защо има квартали без тротоари и зелени площи? Защо въздухът в София е толкова токсичен? Защо София не стана по-чист и спретнат град, както ни обещаваха, когато отдадоха сметоизвозването и поддръжката на частни концесионери?
– Тоест, ще посочите начини как да се подобрят условията в града?
– Ще обсъдим възможностите един град да функционира гладко. Такива са например условията на труд. Ние често не си даваме сметка, че това автобусът да идва навреме предполага шофьорът да е отишъл на работа и да си изпълнява безропотно задълженията, въпреки че заплащането е неадекватно. Ще мислим заедно как може да се подобри функционирането на града не само за обитателите му, но и за работниците, които правят това функциониране възможно.
– И целта са главно условията на живот?
– Форумът цели такъв род въпроси, които обикновено не стоят на дневния ред на обществото, но това са проблеми, засягащи всеки един аспект от живота ни: можем ли да живеем без жилище, без отопление, без достъпна питейна вода или канализация, без грижа за децата, без зелени площи, без чист въздух, без транспорт и комунални услуги?
Освен това, градът е и място, където демократичното управление придобива конкретна материална форма. В медиите политиката изглежда като сблъсък между партийни лидери, а социалните мрежи са изпълнени с геополитически спорове, но това е отдалечено от всекидневието на хората. Политиките на общинско ниво са често най-бързо рефлектиращите върху качеството на живот. Липсата на достъпни социални жилища и услуги например е болезнено видима по улиците на града. Има какво да се направи срещу неравенствата и изключването на местно ниво.
– Очертахте много неща за решаване в София?
– Първата група въпроси са свързани със социалното възпроизводство, там ще говорим за неща като отсъстващата жилищна политика. След това ще говорим за сегрегираната икономика, за расизъм с инфраструктурни, символни, икономически и културни проявления. Ще се поучим от антирасистките борби от миналото.
А третата линия е по-тясно свързана с визии за справедливо развитие на града, където ще говорим за стратегии за връщане на типични за общините блага и услуги отново в общински ръце. Тук ще обсъдим примери за впрягане на архитектурата и градското планиране за целите на по-справедливото развитие, в чието ядро стоят публичното и общественото, а не частното и печалбата. Някои от презентациите ще се занимават с нуждата градското управление да обръща внимание на специфичните нужди на жителите на градовете, вместо да концентрира усилията си в програми, които да обслужват единствено по-заможните им обитатели.
– Сред темите се споменава и критика на т.нар. “неолиберален град”. Какво означава това?
– Под неолиберализъм най-общо разбираме скъсването с принципите на по-егалитарното международно следвоенно развитие (от двете страни на Желязната завеса, както и в Третия свят). То беше постигнато чрез разнообразни механизми като капиталови контроли, щедри социални трансфери, политика на индустриализация и осигуряване на стабилни работни места, протекционизъм, публични регулации на бизнеса и други. Неолибералният завой от края на 1970-те години ознаменува прехода към капитализъм, стремящ се да изтрие постигнатия прогрес за безимотните класи и по-бедните народи, привилегировайки интересите на капитала. Ще разгледаме тези тектонични исторически обрати чрез техните измерения в градската тъкан. Например, приватизацията на управлението на общински услуги, преориентиране от индустрия към услуги и финанси, които изглеждат абстрактни и трудни за разбиране. Ние всеки ден изпитваме на гърба си съвсем конкретните ефекти на този тип развитие като презастрояването, финансирано основно чрез банков кредит например. Това пък от своя страна увеличава задлъжнялостта, докато стеснява достъпа до жилища.
– Как се отрази на развитието на градове като София пандемията?
– Пандемията за малко разклати този модел, отваряйки път на един по-публичен капитализъм, от една страна, и от друга показа границите на глобализацията. Мерките за възстановяване много бързо дадоха да се разбере, че неолиберализмът все още е господстващата идеология, защото всички пари, които правителствата изляха в икономиката, не облекчиха положението на обикновените хора, а се претвориха в необуздан растеж на цените на активите. Когато трябваше да стоим вкъщи, изведнъж жилищният въпрос стана важен за кратко , но вместо да получим адекватни решения на пренаселеността, енергийната бедност, затруднения достъп до жилище и прочие, получихме балон в цените на имотите.
– Как се отразява поскъпването?
– Сега темата за инфлацията доминира обществените дебати, но това непрекъснато говорене за инфлация всъщност скрива някои важни неща като например как се изчислява тя. Ако се включат наемите и имотният балон към потребителската кошница, официалната инфлация ще е много над 14% в България. Доста хора не потребяват хляб, кренвирши или млечни продукти – основни в малката кошница. Но има ли хора, които могат да живеят добре без жилище (независимо дали собствено или под наем)? Домът е основно човешко право, а все по-ограниченият достъп до него остава в периферията на тревогите около инфлацията. Причината е елементарна. Този тип неразпозната инфлация облагодетелства най-вече собствениците, строителите и банките. В предстоящия форум сме посветили цял панел на жилищните политики, като ще се спрем както на критика, така и на съвсем достъпни алтернативи на този несправедлив свръхпазарен модел, който ни се представя като единствено възможния днес.
– Какви са участниците във форума?
– Ще ни гостуват архитекти, урбанисти, социални учени, историци и активисти – чуждестранни и български участници. Например ще имате възможност да чуете турско-холандската архитектка Мерве Бедир, позната в България и от One Architecture Week 2015. Милота Сидорова от Братислава ще говори за най-базовите стъпки към проектирането на справедливи градове. Борис Бонев от „Спаси София“ ще начертае посоки и ще говори за връщането на комуналните услуги в общински ръце. Мелиса Кутузис от Транснационалния институт в Амстердам ще даде примери как това е било постигнато в други европейски градове. Зоран Буквич от Сърбия ще разкаже за проблемите на транспорта, подчинен на императива на печалбата, а Жужана Посфай от Будапеща ще ни разкаже как хора без възможност да теглят банкови кредити поединично се организират в кооперативи и си осигуряват достъп до жилище. Росен Джагалов ще потърси корените на расизма след 1989 г., а Анета Василева ще говори за архитектурния модернизъм и обмен между Втория и Третия свят. Павел Янчев и Теодора Стефанова ще покажат как транспортната инфраструктура не само ни свързва, но и разделя. Ивайло Хлебаров от „За Земята“ ще говори за политиките на чистия въздух и неравенствата. Александра Лакич от Сърбия ще обърне внимание на градските процеси през перспективата на труда. Това са само малко от над 20 участника, групирани в 9 панела по 3 във всеки от трите дни на форума, като всеки от тях си заслужава да бъде чут и видян.
– Защо се спряхте на тях?
– Защото искаме да повлияем на идващите дебати около ключовите за София местни избори догодина. Да съберем хора, които работят в много различни сфери, и започнем разговор и обмен на опит и идеи, които един ден да видим реализирани и на наш терен. Искаме по-справедлива София, но за да я получим, трябва да се включим в идващата борба за града, което нашата организация може да направи на нивото на идеите. Този град вече се задъхва и имаме нужда от радикално нови визии, които да ни преведат извън настоящата задънена улица. Така че заповядайте на форума
Градски неравенства в Чешкия център. Пълната програма и участници можете да видите на нашия сайт koi-bg.org.
