Да се върнем на въпроса: в онова видео опипва ли Киро Лена (нарочно го пиша така, за да остане известна двусмислица кой кого опипва)? Защо е това опипване, къде, кога, в колко часа се е състояло и какви кредити е раздавала ББР в същото време? Злоупотребяват ли тези двамата с правителствения самолет за романтични уикенди в Солун? Пишат ли се на ръка хвърчащи листчета за вероломно вдигане

на ветото от РСМ?.. Всичко това са компромати с цел събаряне на правителството – спор няма. Защото едно е дадено събитие да се случи, а съвсем друго е медиите да му вдъхнат живот, да въвлекат в него всички будни съвести и по този начин да създадат илюзия за обществено мнение. И нека кажем още веднъж: в почти всички случаи компроматът е истина. Неприятна, излагаща, но истина. Компрометиращата лъжа се нарича „клевета“.

Няма спор, че това са

организирани компромати,

но остава въпросът кой и защо ги организира. И най-важното: дали тайните сили, които сега искат да свалят Кирчо, са същите онези тайни сили, които преди време го инсталираха за всеобщо удивление? Вероятно не са, защото иначе би било съвсем налудничаво. Освен ако не са едни разочаровани тайни сили. Освен ако не са едни прецакани тайни сили. Възможно е да са го инсталирали американците и сега да искат да го деинсталират, защото се е видяло, че чеп за зеле не става от него. Или пък да са го инсталирали руснаците и сега да искат да го свалят по абсолютно същата причина плюс тази, че ги е предал най-вероломно в полза на американците, които въпреки това искат да го свалят. Виждате ли колко заплетени, колко сложни, но и колко вълнуващи са игрите на властта!

Всъщност вероятните желаещи да свалят това безпрецедентно правителство са не повече от четири: 1) Бойко Борисов, защото той иска да свали всичко живо както в политически, така и в битово-чувствен план; 2) Ченгетата, защото по принцип те са в основата на всичко, за което няма очевидно обяснение; 3) Путин, защото не пуснаха самолета на Лавров; 4) Извънземните, защото така.

След коварния удар на тайните сили, либералният авангард скочи кат’ един на поле брани да защитава вероломно нападнатия Кирил Петков (виж, тук, където има пълен и кратък член, е без съмнение кой кого защитава). И може би с право скочиха, като се има предвид гнусния начин, по който фейсбук зевзеците поеха темата и взеха да се гъбаркат с младите влюбени – ама то не било за гѫза, а за парапета и ако не за парапета, понеже парапет нямало, било за стъпалата; ама те били завиждали на Лена, защото била хем умна, хем красива (накратко: умнокрасива), била отличничка и била учила в Харвард. Забелязвате ли как за няма и година и „Харвард“ се превърна в мръсна дума? Написаха: „Атаката срещу Лена Бориславова е типичен пример за брутален сексизъм и мизогиния“, а както всички знаят, бруталният сексизъм и мизогинията са традиционни консервативни ценности. Цялата тая гадост била атентат от страна на статуквото, била изцяло в негов стил, а не като шкафчетата и кюлчетата, които не са компромат, а дело родолюбиво. Истината обаче е друга.

Г-н Атанас Атанасов от ДСБ обясни за какво всъщност става дума:

„В ход е остра операция на руските служби

да свалят властта.

Активни са всички категории секретни сътрудници (резиденти, агенти за влияние, спящи клетки и т.н.), вербувани на идейно-политическа основа, различни видове зависимости, материална или друга заинтересованост“.

За мен, а и за други прости граждани на моето интелектуално ниво, изглежда, че руските служби трябва да са огромни кретени, за да искат да свалят правителство, в което тяхната БСП след толкова време глад и подсмърчане край трапезата най-сетне е на власт. А може би пък замисълът е в следващото правителство да е не само БСП, ами и Стефан Янев с русофилската си формация, че даже и Костадин Костадинов, който по принцип не обича да го наричат Костя Копейкин и затова няма да го наричаме така. Знае ли човек, всичко може да е…

Така или иначе параноята на Атанас Атанасов е образец на една типична мисловна нагласа, според която ние сме някакъв изключително велик и кадърен народ, но всички се надпреварват да тикат прътища в колелетата ни. Ако не беше заговорът на великите сили против нас (още от дълбока византийска древност), ние неминуемо щяхме да разгърнем националните си таланти, щеше да разцъфти самобитният ни чар и да покорим света – вижте само календара на прабългарите, има ли по-точен от него! Вижте розовото масло, вижте киселото мляко, вижте най-сетне и Джон Атанасов!

Защо светът се държи така? Много просто: прави го от завист, за да ни попречи да се реализираме и да разгърнем историческия си потенциал. Това е едната теория. Има обаче и друга.

Според другата теория ние сме някакви полуцивилизовани диваци (скити или хуни), вклинили се в момент на историческа слабост между Изтока и Запада, поради което Изтокът и Западът се надпреварват да ни асимилират или поне да ни вкарат в сферата на своето влияние (което днес вършат руските служби, например), за да прецакат другата страна. В допълнение към дивачеството ни трябва да се отбележат и неколкократните изтребвания на българската интелигенция, последното от които е през не толкова далечната 1945, а се твърди, че има и още едно след 1989 под формата на т. нар. „изтичане на мозъци“. Всичко това ни прави нация второ (в най-добрия случай) качество и не бива да се учудваме, че сме играчка в ръцете на другите нации.

Всички преживени от нас катастрофи

са напълно закономерни.

И напълно заслужени.

Разбира се, и двете теории са крайности. И двете говорят за наличието на някакви национални комплекси. За комплекси на нация, състояща се в деня на своето възрожденско раждане от 95% селяни. Нация, която докато Бах е композирал своите токати и фуги за орган, е свирела на издълбана пръчка (кавал) и одрана коза (гайда).

И двете теории не отговарят докрай на истината, въпреки че съдържат немалки части от нея. Най-сетне и двете в подходящи моменти се инструментализират за конюнктурни политически нужди на една или друга партия. Не е забранено партиите да си играят с националното самочувствие. Не е забранено да си играят и с историята, за да коват своите идеологеми. Но понякога е вредно, защото подлудяват хората. Ще го побъркате тоя народ бре, хей!!!

Но да докарат народа до лудост не е най-големият грях на партиите. Най-големият им грях е да докарат народа до омраза. До абсолютна омраза, която първо избухва, а чак след това търси накъде да се насочи. Какво значение има дали онова стълбище, по което през злополучната неделя са се промъквали Кирил Монтеки и Лена Капулети, е имало парапет или не е имало? Злото е сторено. Духът е пуснат от бутилката. Народът за пореден път е повярвал, че го управляват нечестивци. А дали това е така? Отговорът, приятелю, се носи с вятъра, отговорът се носи с вятъра. Освен това мисля, че Картаген с всичките си стълбища и тайни любовни гнезда трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов - СУЛА